- Алекс, кончината на баща ви – известният анализатор Алекс Алексиев ли ви мотивира да се преместите от САЩ в родината му България?
- Смъртта му беше водещ и силен фактор за решението ми да се преместя тук. Винаги съм бил очарован от България и много съм се радвал на посещенията си през годините. Винаги съм имал предвид, че в даден момент мога да се преместя тук да живея. Обещах на баща ми, че ще остана в България за по-дълго време, след като завърша образованието си, но за съжаление той почина, преди да успея да изпълня това обещание. Скоро след това се преместих за постоянно в родината му.
- Как оценяваш живота си в България, открихте ли подходящи възможности за професионална реализация тук?
- Много ми харесва времето, което прекарвам в България. Това е красива страна, както физически, така и културно, и аз оценявам много аспекти от нея. Първоначално имаше, разбира се, известен културен шок, но това изчезна с времето и сега се чувствам доста комфортно. Късметлия съм, че започнах кариера тук и че успях да напредна в нея.
- Много хора са запознати с постиженията на баща ви, но много малко от тях са имали привилегията да го познават лично. Какъв човек беше Алекс?
- Баща ми беше необикновенна личност в много отношения, може би твърде много, за да ги изброя тук. Лесно ми е да го кажа като негов син, но не мога да си представя, че онези, които са го срещали, няма да се съгласят с мен. Може би най-впечатляваща беше дълбочината на неговия интелект. Като дете си спомням, че бях изумен от неговото привидно безкрайно богатство от знания и способността му да отговаря на всеки въпрос, който му задавах. Бих могъл да го попитам за резултата от неясна битка в Американската гражданска война, кои риби са местни за определена река в планините на Сиера Невада, коя рок група е направила дадена песен, как да направя разликата между две привидно еднакви горски гъби, а той винаги знаеше отговора. За мен изглеждаше, че той буквално знае всичко, сякаш беше ходеща енциклопедия. В личен план беше надарена личност със страхотно чувство за хумор и винаги се шегуваше. Способността му да кара хората да се смеят беше може би най-милото му качество. Имам безброй спомени, когато седях на масата за вечеря с приятели и семейство ми, а баща ми караше всички да се смеят истерично през цялата нощ. Преди всичко, въпреки постиженията си и живота, който е живял, той беше скромен човек и се раздаваше на хората, независимо дали те го заслужаваха или не.
- Разкажете за някои от най-хубавите си спомени за него?
- Страхотен баща и смятам, че съм голям късметлия, че съм негов син. Преди всичко той обичаше да е на открито сред природата и най-приятните ми спомени включват скитане из гори в търсене на гъби и риболов във високопланинските реки на Калифорния. Всяка година прекарвахме определено време в тези планини, ловейки риба по цял ден и слушайки разказите вечер около лагерния огън. Винаги изглеждаше, че хващаше повече риба от нас - дори когато прекарваше по-голямата част от деня, разплитайки въдиците ни. Освен безбройните приключения, които имахме, някои от любимите ми спомени с него бяха най-простите, пиене на бутилка вино, слушане на любимата ни музика и разговори за живота до късните часове.