Олена Пшенична*, Киев
Никога не съм знаела, че омразата има градация. Оказва се, че тя има различни степени. А аз не знаех. Може би защото никога не съм мразила истински. Но сега знам.
Първата степен на омраза е гореща
Горещата омраза е първата ти реакция. В нашия случай, първата реакция на войната. Първите експлозии. Първите ракети. Първите смъртни случаи. Първите пленници. Първите убити деца. Горещата омраза те кара да се чувстваш като вулкан, от който изтича смъртоносно гореща лава. Изпепеляваща смесица от страх, паника, гняв, омраза, болка и сълзи. Лавата е неконтролируема. Лавата хаотично пръска от теб в различни посоки. Лавата тече от самото сърце, изгаряйки всичко и всеки по пътя си. Ти не знаеш как да я спреш. И, честно казано, не искаш. За теб е жизненоважно тази лава да излезе от теб. Необходимо е, за да оцелееш. Вулканът вътре в теб не заспива нито за миг. И с всяка новина избухва още по-силно.
Но след горещата омраза следва омразата от втора степен - ярост.
Яростната омраза,
за разлика от горещата, вече не те изгаря. Напротив – тя става твоя опора. Защото само като се държиш за нея, ти можеш да устоиш на всички тези масови гробове от Буча, изтезания в Мотижин и ужасни кадри от разгромения Ирпен. Ожесточена омраза се издава без рецепта. И достига върха си буквално за миг. Ожесточената омраза има типични симптоми: плътно притисната челюст, пулсиращи проклятия в главата и проблеми със сълзенето. Ожесточената омраза също причинява отравяне. Ти буквално усещаш как ти се гади от количеството гняв и ярост вътре в теб. Искаш да ги изхвърлиш. Искаш да се измиеш. Но колкото и да търкаш, само кожата се откъсва. А тяло без кожа не може да издържи на целия този ужас. И за да не умреш от опиянение с яростна омраза, съзнателно я сменяш с омраза от следващото ниво – студена омраза.
Студената омраза
е третото, но не съм сигурна, че е последното ниво. Просто сега се намирам тук. Студената омраза се характеризира с липса на сълзи. По-точно присъствието вътре в теб на някакъв невидим резервоар, в който сълзите се събират седмици наред. За да разядат изведнъж метала на самосъхранението и да изтекат от него до последната капка. Студената омраза притъпява добре болката. Тя спира да бъде толкова остра. Но подобно на сверло ден след ден методично се завинтва в теб все по-дълбоко и по-дълбоко. Студената омраза е толкова студена, че замразява всичките ти рецептори. Изглежда, че усещаш, но не. И в един момент дори се съмняваш - аз изобщо жив ли съм? Студената омраза е единственият начин да се спасиш, когато скръбта е в промишленни мащаби.
Аз не знам каква степен на омразата е следващата. Струва ми се, че
омразата-бетон
Излива се право в сърцето ти, втвърдява се като камък и го носиш с години. Вече не пуши, не трови, не замръзва. Просто е толкова тежко, че не можеш да забравиш. Нищо. Никога. Никъде... По принцип исках да напиша пост за любов. Но Одеса, Кременчук, Харков, Мариупол… след това всичко е като в мъгла. Не се предаваме, котета
* Олена Пшенична e продуцент от Киев. Часове след клането на украинци в Буча тя публикува на страницата си във фейсбук есе, обвинявайки руснаците по света, че цинично прехвърлят вината за престъпленията на Путин, прикривайки се зад руската култура.
Текстът и бе преведен на десетки езици (виж, българската публикация, както и интервю с нея,б.р.) и разпространен по света, а Кремъл поиска от Фейсбук да премахне поста й. Но „истината не може да бъде спряна“, казва Олена.
Превод: Катерина Грънчарова