Илиана Славова

Изборът на БСП между Крум Зарков и Борислав Гуцанов беше избор между досегашната линия и сближаването с Румен Радев. И както всеки същностен разлом в съвременната политика, този също е геополитически. Няма как активните клетки на Москва да преглътнат факта, че с гласовете на БСП България влезе в еврозоната. Резултатът е инсталиране на радевия кадър Крум Зарков начело на партията. Правоверен внук на комунистическия генерал Леонид Кацамунски. 

Тук следва насрещният аргумент – ама как така, Зарков напусна Радев понеже исканият от него референдум за еврото щеше да е незаконен, застана срещу противниците на еврото и т.н. … Разбира се, че напусна. Как иначе би могъл да се прелегитимира и да оглави БСП? Не и като част от екипа на Радев, който планира своя партия. Аргументът му срещу референдума беше юридически (и безспорен от гледна точка на здравия разум), а не идеен. Така се позиционира в бъдещата битка за председателския пост без да накърни комфорта на русофилската и евроскептична маса в БСП, нито този на радетелите за модерна европейска социалдемокрация. 

На този етап са възможни различни хипотези, но станалото на конгреса на социалистите прилича най-много на 

овладяване на БСП отвътре с цел бъдещо управление 

с Радев (и каквато формация успее да сглоби за изборите) плюс ПП-ДБ, които нямат категорична позиция. Разбира се, и „Възраждане“ са линия, но това се подразбира. Знаменателното е, че някои публични лица и активисти на либералната градска формация  вече изразиха радостта си от избора на социалистите. Нищо че преди седмица почетоха жертвите на комунизма, а внукът на ген. Кацамунски се „шегуваше“ как с ченгета от ДС кроял планове да измъчва нечий дядо-антикомунист. Ама то било преди девет години, млад бил тогава… Само че наследникът на комунистическия генерал и днес не показва разкаяние. Нищо, той „отряза Радев за еврото“. Ами то и Радев сега твърди, че е за еврото, само за датата имал съмнения. Опитите да демонстрира поливалентност явно преследват бъдеща коалиция, не почетна купа за политически скеч.   

Има предположения, че след като човек на Радев застава начело на БСП, бившият президент може просто да управлява  столетната партия вместо да прави своя. И това не е изключено по принцип. Но има проблем. В Москва е натрупано твърде много недоверие към БСП, въпреки че договорът за сътрудничество с путиновата „Единна Русия“ не е разтрогнат. И не е само заради подкрепата за еврото. България влезе в ЕС при правителството на Сергей Станишев, а самият той оглавяваше Партията на европейските социалисти повече от десетилетие. Членството ни в НАТО стана факт при първия президентски мандат на Георги Първанов. А политическият куратор на Румен Радев – генералът от КГБ Леонид Решетников, се надява Радев да стане фактор за излизането на България от НАТО. Не че в момента това се налага – сегашният американски президент Доналд Тръмп дава всичко от себе си, за да обезсмисли Алианса, но все пак Москва предпочита да инвестира в субекти, стоящи от нейната страна на разлома, а не върху него, както е в случая с БСП. Не случайно политическият инженеринг бълва през годините откровено проруски проекти като „Възраждане“, МЕЧ, „Величие “ или „Атака“.    

В Кремъл биха предпочели да приключат БСП

отколкото да разчитат на нея. Освен ако не бъде тотално овладяна от евразийски послушковци – в този случай Радев може да я оглави и да се откаже от намеренията за своя партия.  Но това би означавало ампутация на всичко проевропейско.  Особено показателна ще е кадровата политика на Зарков. Какво ще е отношението му не само към членовете на кабинета „Желязков“ –  Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов, но и към хора като Кирил Добрев, смятан в БСП за глас на разума и партийната съвест? Добрев се застъпи за влизането в еврозоната с аргумента, че то може да причини краткосрочни щети, но в дългосрочен план ще донесе ползи за партията. Още по-показателно ще е отношението към явни проводници на руското влияние като Георги Гергов. Едва ли Зарков ще си позволи преди изборите тотална чистка на нарочените за твърде проевропейски партийни другари. Т.е. няма как БСП да бъде вкарана в желаната от Кремъл кондиция, за да е ракета- носител на Радев, няма и толкова електорална тежест. Не на последно място – той се позиционира като противник на статуквото, макар да управлява с поредица от служебни правителства от 2021 г. насам. Така че, на изборите сигурно ще се яви във формат, който не се гради около столетната партия. 

Самата БСП, със Зарков начело, очевидно ще търси 

колаборация с бившия президент 

и е твърде вероятно да се стреми към предизборна коалиция с него. Защото при очертаващата се близост с Радев, гравитацията на неговия проект може да „издърпа“ от социалистите толкова гласове, че да ги остави извън парламента. БСП би имала шанс само ако покаже самостойност – а с този председател едва ли ще се получи. Но пък заличаването ѝ като парламентарна партия също би удовлетворило Кремъл. 

Кирил Добрев предупреди, че този избор е исторически – новият председател „може да спаси партията, може и да я закрие“. Въпросът е дали внукът на ген. Кацамунски, който неведнъж е демонстрирал гордост от партийните си традиции, ще екзекутира партията-майка или ще ѝ отреди васална роля под доминацията на по-благонадеждни от гледна точка на Кремъл кръгове. И в двата случая – с подобаваща мимикрия зад високи идеи.

БСП е зестра, която би осигурила личното му благополучие. Ами ако изненада всички скептици и реши да я възроди? Едва ли е толкова наивен, за да смята, че това се вписва в плановете на кураторския кръг зад Радев.