Никога не съм виждал Путин толкова нервен. Под въздействието на проявената от украинските военни сила, бяха пречупени непобедимите руски лъвове. Това казва Влад Векслер, философ и анализатор, който коментира ситуацията в Русия след обявената от русия президент Владимир Путин „частична военна мобилизация“. 

В едно от видеата, публикувани в интернет, се вижда, че тази мобилизация е лъжа, смокинено листо, просто една стъпка назад в авантюрата на Путин да балансира, в желанието му хем да поддържа спокойствие сред хората в Русия, а едновременно с това да ги държи в напрежение, в готовност. Докато Путин се подготви да използва ядрено оръжие, за да удържи властта и дори за да оцелее, той може би има нужда да ескалира обявената „частична“ мобилизация, казвайки на руснаците, че трябва да отиват на фронта и да си бият. 

Но тук проблемът на Путин е в това, че в продължение на години

той държи обществото далече от политиката

и именно това гарантира стабилността на режима на Путин. Тези хора пасивно подкрепят войната, но не искат да се бият, те са домашни военни. От политическа гледна точка Путин иска тези хора да си стоят на дивана, но от военна гледна точка – той ги иска в Украйна. От това видео научаваме за изключителната сурреалистична драма, която се разиграва – как Путин се бори с тази очевадна дилема, която сам създаде и от която той би могъл или да се измъкне, или просто да сложи край на управлението си. (…)

След като вече имаме затворниците и наемниците на Пригожин и тикток-воините на Кадиров, имаме и националната гвардия на Золотов или полицията за борба с безредиците. (…) Имаме още официална руска армия, която също се придвижва да воюва в Украйна. През февруари се очаква да има парад и много от тях вече правят резервации в ресторанти в Киев, за да празнуват. И освен това имаме ФСБ и други спецслужби, които до голяма степен си съперничат и ненавиждат всички изброени досега въоръжени части/ армии.(…) Днес основният натиск към режима идва не от страна на милицията или на спрециалните служби, или от страна на опозицията.

Натискът идва от страна на ултранационалисти, на Z-военолюбци и „патриоти“

Вие нямате право да критикувате войната в Русия, дори нямате право да я наричате война. Ако вие  сте противници, ако сте против Путин и против тази война, значи сте разочаровани. Но ако вие сте за войната и ако правителството не е достатъчно последователно или достатъчно некадърно да води тази войната, тогава може да го критикувате и даже може да кажете – по дяволите тази специална военна операция, нека да вървим към реална война и да мобилизираме цялата страна.

Разбира се това, което е странно тук , не е случващото се, странното е, че руснаците позволяват това да се случва и дори те са окуражавани да се държат така от страна на Кремъл. Нека да вникнем още по-дълбоко – имаме мистър Дугин (чиято дъщеря Дариа беше наскоро убита), който дава философско обяснение за поведението на радикалните активисти, подкрепящи войната. Той сам каза, че специалната военна операция е приключила, че това вече е война – а да кажеш това е престъпление в Русия. (…)

Какво тогава реално се случва?

Става дума за две неща. На първо място в действителност тези хора трябва да запазят мълчание, ако не искат да отидат в затвора или да бъдат убити. Самият говорител на Путин – Песков, предупреждава тези хардлайнери да бъдат по-внимателни в изявленията си. Но на второ място – режимът в действителност иска тези послания да станат публични. И защо го иска – защото иска да насити информационна среда с множество различни и противоречиви послания за мобилизацията. Защото по този начин искат да тества, да провери населението как ги възприема и как се отнася към тези послания. Той дори тиражира по-либерални, антивоенни послание, макар и в много малки дози, дори има призиви за мир в руската официална пропаганда. Всичко това е част от хибридната война на Кремъл.

Както вече казах Путин е пред дилема –ако поиска да бъде използвано ядрени оръжия, ще трябва да прибегне до всеобща мобилизация на населението, ако иска да избегне унизително поражение. Путин се опитва да улесни Русия, призовавайки за поетапна мобилизация, като започва с тези 300 000 резервисти. Путин всъщност лъже. Нека да разчетем това. Частичната мобилизация означава, че режимът иска да събере резервисти или професионални бойци, или определен процент от мъжкото население. Какво обаче означава това – това е един огромен препъни камък по пътя на Путин, който ще трябва да балансира как да направи така, че да държи  пасивно населението в Русия, но в същото време и в някаква активност, готовност. Рeжемът може би се надява, че  така стъпка по стъпка може да постигне мобилизация в обозримо бъдеще. Но има едно много важно обстоятелство – че преди тези стъпки, има други стъпки и те са – че Русия трябва първо да бъде мобилизирана политически. Защото не може да се прави мобилизация на принципа „включване и изключване“, и едно от нещата, за които мога да говоря с облекчение пред вас като политически анализатор е, че Путин реално не може да мобилизира Русия, даже това организационно да е възможно, а от военна гледна точка – необходимо и важно.

Той не е в състояние да мобилизира цялата страна,

без първо политически да мобилизира Русия

Това трябва да свърши първо, преди да се случи военната мобилизация на хората в страната. Но ако направи обратното – няма полезен ход, това екзистенциално застрашава неговата власт. Това ще доведе да там, че Русия да живее в тоталитаризъм след края на войната. 20% е възможността този завой да се случи. Но тогава  Русия няма да спре дотук, тя ще продължи да се движи към едно тоталитарно управление месец след месец. Този завой трябва радикално да се засилва, ако Путин иска да остане в позиция, когато ще може да поиска от своето население  да се включи в една масова военна мобилизация. И това е така, защото той е в много формални отношения с руското общество. Защото хората ще му кажат, че той има право да прави много неща, включително да обявява или да прекратява една война. Но той няма право да върши две неща – не може да им отнеме тяхното право да съществуват/ да живеят и не може да разполага физически с тях. Той не може да иска те да умират заради политиката, която провежда по своя воля. И ако той започне да нарушава тези две обстоятелства в този договор, тогава цялата система ще се разпадне, защото тяхното разбиране за легитимност/ законност в цялото това начинание е, че режимът съществува дотам – хората не могат да умират заради него, или пък да бъдат изпращане на фронта или където и да било другаде.

Ако Путин наруши този договор, това означава, че с неговия режим е свършено

Това, което се случва сега, e едно огромно недоволство и рязък спад в подкрепата на неговата легитимна власт, въпреки че той все още не е нарушил обществения договор. Той си оставя възможност да маневрира и шанс да оцелее. Путин ще продължи да се надява на по-нататъшна ескалация. Но само ако не използва ядрени оръжия ще му позволи да обърне тази тенденция на спад по отношение на легитимната му власт. Той ще се възползва от събитията, например, за да бъдат признати украинските територии като руски територии. И ще експлоатира този наратив, за да убеди руснаците, че те са много близо до пълномащабна война. Но дори и да възникне такава възможност, проблемът е, че Путин изглежда все по-малко непобедим за всекиго, дори за собствените си поддръжници. И това е наистина много важно. Защото Путин, разбира се, че е легитимен президент, но има политически институции в Русия, които са със съмнителна легитимност. Така че когато той започне да се клатушка, цялата система започва да се клати. 

Превод със съкращение: Faktor.bg