Защо училище за натовски офицери носи името на комунист-терорист?

Задкулисие вкарва Царя в капан - да поднесе цветя и поклон пред паметник на осъден от баща му

Цар и поет

Цар и поет

Орлин Станчев*, капитан далечно плаване

orlin_stan4ev.jpg

Авторът

На 7 октомври, тази година беше публикувана интригуваща статия в електронното издание на варненския „Морски вестник” (morskivestnik.com). В нея един от бившите командващи на Военноморското училище  във  Варна изказва разбираемо възмущение, че днешното ръководства на това училище смята да удостои Симеон Саксобурготски с почетното звание „Доктор хонорис кауза”. Цитирам пълния текст на писмото на о.з. контраадмирал Румен Попов дословно:

“НАУЧНИ ЛАВРИ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ЦЕЛИ

Преди няколко дни  участник в мрежата на фейсбук написа, че Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров „ще присъди почетното звание доктор хонорис кауза на лицето Симеон  Сакскобурготски. Приех съобщението като пошла и безвкусна шега но, все пак, позвъних в Училището за достоверна информация. Оказа се, че това не е никаква шега, а решение на академичния съвет. Датата на церемонията се уточнявала с царя в оставка. Разбира се, обичайна практика е висшите училища да правят подобни жестове на признателност за научни постижения и заслуги към свои колеги от други университети и институции. Но през цялата ми 64-годишна практика на моряк и 8 годишното ми битие като началник на същото това Морско училище не можах да открия и следа от заслуга на Царя без царство към военноморската наука и българското корабоплаване. Тогава защо се прави този цирк? Не е трудно да се види, че въпросната жалка церемония няма нищо общо с науката. Може би подобно предложение се е родило в полумрака на някоя масонска ложа или в светлите кабинети на реконквистадорите на българския фашизъм и монархия. Допускам, че този непостижим за здравия разум жест се прави и с мълчаливата благословия на властите. 

В Морското училище извисява ръст паметник на патрона на Училището - Никола Вапцаров. Любопитно е дали организаторите на този тържествен акт ще предложат на новоизпечения „доктор хонорис“ да се поклони пред паметника на поета, убит с подписа на неговия баща. Чувам гласове: Той не носи вина за баща си! Така е, но ако Симеон Сакскобурготски приема да се кичи с лаврови венци от Морското училище, е длъжен да осъди баща си като убиец на патрона на училището. Тогава всичко би било по местата си. Мислите ли, че подобна хипотеза е възможна?
Сега не е модерно да си български антифашист. Други имена възкръсват от небитието и са начертани на плочите пред НДК, на тях се кади тамян. Те и техните наследници постепенно се превръщат в герои на нашето недавнашно минало и претенденти за настоящето. В този мръсен поток научната и образователна институция Висше военноморско училище постепенно се превръща в политическо средство на реставрацията.

Румен ПОПОВ, о.з. контраадмирал:    
бивш началник на ВВМУ, випускник на 48-и Вапцаровски випуск,   
дарен с това име от майката на поета на 23 юли 1953 г.”

Намирам първата половина от статията на о.з. контраадмирал Румен Попов  напълно разумна и справедлива, тъй като Симеон Саксобурготски никога не е бил свързан по някакъв начин нито с морето нито с гражданския или военоморския флот. Съгласеен съм с изявлението на адмирала, че тази награда има чиста политическа цел.
От тук нататък, адмиралът става един апологет на днешното име на училището, което от началото на 50-те години на миналия век, че и до ден днешен се нарича все още Висше  Военноморско Училище „Никола Йонков Вапцаров” с червената петолъчка на кулата допреди няколко месеца, която беше свалена 28 години след демократичните промени в България и доста години след обявяването на комунистическата власт и символи за престъпни.
Срамно и недостойно е, че днес български училища, улици и читалища

носят имената на измислени антифашисти

Малко след нападението на СССР от Германия, на 11 август 1941 г. терористични групи, транспортирани с вражеска съветска подводница, слизат на българския бряг. Те са обучени и въоръжени в СССР, главно в тренировъчни бази на НКВД в Подмосковието. През септември  и октомври прехвърлянето на терористи у нас продължава.
Пет групи са спуснати с парашути. Общият брой на нарушителите на българската граница е 61. Ръководят се от полковника от червената армия Цвятко Радойнов – по име българин, по дела – национален предател. Той вече е участвал в престъпление срещу България – т.нар. от комунистите „септемврийско въстание”, което е опит да се използва бунтът на привържениците на Александър Стамболийски за износ на „съветска революция” в България.
Десетилетия наред комунистическата пропаганда се опитваше да внуши, че тези терористи са „борци против фашизма”. Но в България фашизъм няма. Дори Никола Вапцаров свободно си издава книжицата „Моторни песни”. И като безработен помага на терористите хапвайки и пийвайки с техни пари в софийските и варненските ресторанти.
Вапцаров сътрудничи на “военния отдел” на комунистическата партия, който се ръководи от същия Цвятко Радойнов ( с псевдоним “Васил”). В показанията си пред съда Вапцаров е откровен: “Васил взе от мен 130 000 лева, за да ги предаде на Стареца ( друг терорист – Антон Иванов), у мен останаха 180 000 лева, които съм раздал на следните лица....” И следват отново имена на терористи. Впрочем едва пред съда Никола Вапцаров постъпва като гражданин – признава си всичко.  
Нека сега да разгледаме Вапцаров в три аспекта: като моряк, като гражданин и като поет.
Първо, професионално той не е никакъв моряк, защото няма и един ден професионален плавателен стаж (на заплата) като моряк, както в търговския, така и във военноморския флот. Вапцаров има две плавания като практикант – едно на миноносците  по Българското черноморие и едно с параход „Бургас” до Александрия и  Фамагуста.  Тези плавания за него са учебни и той не е бил на заплата, т.е. не си е вадил хляба от морячество, а е бил само един обикновен практикант. От тази гледна точка, наименованието на Военноморското училище във Варна не би следвало да е  „Н. Й. Вапцаров”. Има много други по-достойни морски лица с голям принос в българското мореплаване като кап. 1 ранг Димитър Добрев, адмирал Вариклечков,  кап. 1 ранг Георги Славянов, лейтенант Георги Купов (торпилирането на „Хамидие”), капитан далечно плаване Иван Томов, капитан далечно плаване Иван Станчев и много други.
А и защо е необходимо военноморското училище да носи име на някъкъв патрон. От своето основаване в 1881 г.  до 1949 г. то не е имало никаво име и въпреки това е функционирало успешно като е подговяло много добри кадри за военноморския  и гражданския флот. 
Само липсата на какъвто и да е принос на Вапцаров в мореплаването е достатъчно  основание и причина военноморското училище да не носи неговото име.
Второ – Вапцаров като гражданин на царство България е спомагал за въоръжената политическа борба за сваляне на съществуващия тогава законно и конституционно установен държавен строй. Това означава, че по всички критерии

Вапцаров е бил терорист

При това по военно време, когато и законите са били по-строги тогава. Заловили са го и са го осъдили. Присъдата, смърт чрез разстрел е много тежко наказание, но тогава така са наказвали не само него и в това няма нищо необичайно. „Това е толкоз просто и логично”, както е казал сам Вапцаров. Комунистите след 9 IX 1944 г.  убиха много повече хора.
Някои комунистичиски папагалчета поставят въпроса дали е имало фашизъм и от кого са били спасявани българските евреи. Те май забравят, че българските евреи са спасени от хитлеристите, за което голям принос имат много българи, в това число и цар Борис  III. В царство България, независимо, че е било съюзник на нацистка Германия, по онва време не е имало фашизъм.
В  горестната си съдба Вапцаров не е без аналог. Заради поемата „Септември“ в списание „Пламък”  книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Гео Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно. Поемата „Септември“ е възхвала на един бунт, които през годините на комунизма се изучаваше като народно и антифашистко въстание.
Освен това с участието си в подкрепа на т.н. Соболева акция, Варцаров се изявава и като агент на чужда държава и като клетвопрестъпник. Това ли е повода за гордост на  днешното Вонноморско училище, което подготвя и натовски офицери?
И трето, нека да разгледаме Вапцаров като поет, т.е. човек на изкуството. Като такъв Вапцаров пише поезия, която е апотеоз на комунизма. Почти всички негови стихотворения възхваляват Съветския съюз. Нека да оставим на литературните критици да определят доколко е бил голям и велик поет. Това все още не е основание военноморското училище да носи неговото име. Но творец, чието изкуство е апология на дадена политическа система, вече не прави изкуство, а политическа пропаганда и агитация . 
В заключение бих казал, че по всички критирии – професионален, политически и литературен, днешното Военноморско Училище може да си живее напълно спокайно без никакво име и паметникът в цял ръст на терориста и неосъществилият се като професионалист Никола Вапцаров да изчезне  от двора на училището.  

*Орлин Станчев е капитан далечно плаване, бивш морски суперинтендант в морска консултанска фирма по придвижване и позициониране на офшорните сонди за нефт и газ в Абърдийн, Великобритания
Випуск 87 (1968 – 1973г)