Боян Радойков е дипломат, бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки в Сорбоната. Повече от 20 години живее и работи в Париж.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Радойков, редица анализатори говорят за „залеза на Макрон“, след провала на неговите три кабинета, какво трябва да очаква Франция?

- Все пак сте доста любезни, когато говорите за залез. Думите, които използват френските коментатори са далеч по-остри и дори надхвърлят приемливото по отношение на държавен глава. Например, вчерашното издание на десния вестник „Le Figaro” използва израза „човешка бомба”, за да опише френския президент. Други го нарекоха „момче от румсервиза”, способно да ви достави министър-председател по всяко време на денонощието. Още други пък го описаха като интелектуално издухан президент, напълно откъснат от реалността в страната и от очакванията на народа.

- Кои са ключовите фигури в тази криза на доверието, как се стигна до нея? 

- Има една единствена ключова фигура – това е – президентът Макрон. До тази криза се стигна след неговото рисковано решение да разпусне парламента. Позволете ми да цитирам това, което казах пред вашата медия през юли 2024 г.: « (…) Президентът Макрон като че ли следва дословно един виртуален наръчник за това как да се провалиш като президент сам, без външна помощ. Самонадеян, самовлюбен, винаги вървящ срещу течението, той заложи бъдещето на Франция и Европа като непрофесионален покерджия и проигра този залог, мислейки си, че е най-умният от всички. Този път това се обърна срещу него. Нямаше спешна нужда от разпускане на Народното събрание. Видяхме границите на неговата политика "аз или хаоса". Нещо повече, заобиколен от екип от съветници, които прекарват по-голямата част от времето си в размисли за това дали пингвините имат колене, той пренебрегна съветите на опитните политици, които всички биха го посъветвали да не се предприема подобно политическо самоубийство ».

- Макрон вече три пъти се опитва отчаяно да сформира ново лявоцентристко правителство след оставката на Лекорню, а сега го назначи отново. Възможно ли е този път Лекорню да се справи и какви са шансовете му за успех?

- Много са слаби шансовете му. Една нула, добавена към същата нула, не може да даде положителен резултат. Чувства се, че президентът е на изчерпване на кислорода в политическия си дроб. Вижте сега, фактите са следните: Петата република и нейната конституция бяха създадени и наложени от генерал за генерал. Докато държавният глава имаше необходимата сериозност, за да поеме тази роля, тя функционираше, дори и с малки засечки, както при Митеран, Ширак или дори Саркози.

Веднага щом избраните президенти започнаха да разводняват конституционната си сила и чувството си за дълг към общото добруване, но най-вече започнаха да бягат от отговорностите си с политико-политически пируети, това ги отдалечи от съхраняването на самия дух на Петата република, но също така и от върховния интерес на страната и конституционната криза започна да се очертава на хоризонта. С мандата на Франсоа Оланд и двата последователни мандата на Еманюел Макрон тази криза придоби форма и буквално взриви французите, които си мислеха, че техните институции са непоклатими. Г-н Макрон им предостави историческото доказателство, че това не е така. Нищо не е вечно. Нито в политиката, нито в демократичните свободи.

- Лидерите на крайнодясната партия „Национален сбор“ и на опозицията в парламента Марин льо Пен виждат две възможности за Макрон: или президентът да подаде оставка, или парламентът да бъде разпуснат, след което да се проведат нови избори. Готови ли са политическите лидери за такива предсрочни избори, какви са рисковете пред Франция? 

- Лидерите грешат по този въпрос. Бързите избори не са в интерес на президента Макрон който се придържа към логиката на протакането и неглижира реалността. Опитвайки се да спечели време за себе си и за политическото си оцеляване, той всъщност губи времето на Франция и шансовете ѝ да излезе от тази криза, която е безпрецедентна от 1958 г. насам.

Парадоксално е, но от момента на избора на Мелони в Италия, партията на Льо Пен се разглежда като потенциален полюс на стабилност. Естествено, че нови избори са в техен интерес. Това не важи за другите партии, чиято електорална база е значително по-фрагментирана.

- Основателно ли е твърдението на френската левица, че нови избори няма да отпушат кризата – напротив – ще парализират блока на Националното събрание?

- Левицата е напълно наясно, че в случай на нови избори резултатът им ще бъде по-нисък от този, постигнат през 2024 г. Франция е десничарска страна – близо 60 % от французите го заявяват без заобикалки. Затова левицата ще използва всички аргументи, включително този за парализата, за да съхрани сегашния парламент колкото се може по-дълго. Още повече, левицата значително се дискредитира по време на мандата на Франсоа Оланд и французите все още не са го забравили.

- Изхабен ли е вече Макрон като лидер, оставката му ще доведе ли до разрешаване на кризата?

- Проучванията говорят сами за себе си. Рейтингът на популярност на президента Макрон достигна исторически ниско ниво от едва 14 % одобрение. Това е нещо невиждано. Той е свършен, но ще се бори докрай, за да запази властта и най-вече да не подаде оставка. Освен това съм убеден, че оставката му няма да реши настоящата криза. Франция няма култура на политически съюзи като Германия и липсата на мнозинство в парламента прави ситуацията безизходна.

Времето, което остава до президентските избори през 2027 г., ще бъде загубено за страната,  но спокойно може да се довлачи в тази конфигурация – слаб президент, който назначава министър-председатели, които падат един след друг, последно разпускане на парламента и ето го - президентът Макрон довършил мандата си. Не политиците, бизнес лидерите и банкерите са единствените, които могат да го отстранят по-рано. Следователно това остава казус, който трябва да се следи.

-  Слаба Франция заплаха ли е за сигурността на Европа, на фона на безразличието на САЩ към Стария континент и засилващата се руска агресия към страни от НАТО?

- Франция не е слаба. Тя все още разполага с изключителни държавни слуги и ресурси. Не се опасявам особено за ролята й на европейско равнище, поне на този етап. На световно равнище обаче нейният залез е неоспорим. Без настоящата политическа криза и с един силен, компетентен и уважаван президент, тя несъмнено би възвърнала поне отчасти влиянието си, но времето определено работи срещу една такава оптимистична прогноза.

.-  Дипломатическата ви кариера е с свързана с ЮНЕСКО, до месец се очаква да встъпи в длъжност нов генерален секретар на организацията, как оценявате победата на Египет?

- Победата на египетския кандидат Халед ал-Анани с 55 гласа срещу 2 за другия кандидат от Конго-Бразавил беше смазващо безапелационна. Но най-трудното тепърва предстои за новия генерален директор. Той е първият арабин и мюсюлманин начело на организацията и вече се чуват критики от страна на представители на редица държави по негов адрес, въпреки че той дори още не е встъпил официално в длъжност. Това показва колко сложна ще бъде задачата му. Изцяло от него ще зависи да докаже на света, че тези критики са съвсем неоснователни.