Д-р Евлоги Станчев*

На 14 декември 1995 г., преди точно 30 години, в Париж е официално подписано Дейтънското мирно споразумение, с което е сложен край на продължилата повече от три години и половина война в Босна и Херцеговина. Документът е подписан от босненския президент Алия Изетбегович и неговите колеги Франьо Туджман (президент на Хърватия) и Слободан Милошевич (президент на Сърбия). Първоначалното парафиране на споразумението се състои на 21 ноември 1995 г. във военновъздушната база „Райт-Патерсън“ в Дейтън, щата Охайо, откъдето произлиза и популярното му наименование.

*     *     *

Независимо от множеството последвали полемики и сериозни критики, Дейтънското споразумение има неоспоримо 

историческо значение

 С него е поставен формалният край на най-кървавата към онзи момент война в Европа след Втората световна война – в хода на военните действия в Босна и Херцеговина са убити около 100 000 души, по-голямата част от които цивилни. Предизвикан е огромен бежански поток – над два милиона души (около половината от населението на страната) са принудени да напуснат своите домове в търсене на закрила. Реториката на войната възпалява още незаздравелите рани от междуетническо насилие от времето на Втората световна война. По този начин е формирана още по-устойчива вражда между трите основни общности в страната – босненски мюсюлмани (бошняци), сърби и хървати.

Годините на войната стават свидетел на хиляди военни престъпления, извършени от всички страни в конфликта и насочени предимно срещу цивилното население. Съвсем наскоро станаха публично известни ужасяващи детайли за т.нар. 

„човешки сафарита“ по време на обсадата на Сараево,

 при които „туристи“ са плащали на сръбските войски за възможността да стрелят по жители на града. Най-зловещи обаче остават случаите на мащабни етнически прочиствания на територията на Босна и преди всичко геноцидът в Сребреница през юли 1995 г., когато сръбските сили избиват над 8000 мъже и момчета босненски мюсюлмани.

На този ужасяващ фон постигнатото в Дейтън узаконява най-важното към този момент – прекратяване на зверствата и незабавна защита за цивилното население. В следващите години е постигнат значителен напредък по отношение на сигурността и свободата на движение в страната. От тази перспектива Дейтънското споразумение на практика гарантира съхраняването на Босна и Херцеговина като самостоятелна държава и субект на международното право.

Споразумението предвижда изграждането на сложна политико-административна архитектура в следвоенна Босна, чиято основна цел е предотвратяването на повторно избухване на насилие. Държавата е разделена федеративно на два почти равни по територия правни субекта (ентитета): 

(1) Федерация Босна и Херцеговина със столица Сараево, обхващаща земите с преобладаващо мюсюлманско и хърватско население;

(2) Република Сръбска с формална столица Сараево (де факто – Баня Лука), която включва босненските територии със сръбско мнозинство.

През 1999 г. е обособен Окръг Бръчко – специална самостоятелна административна единица в североизточната част на Босна, официално представляваща кондоминиум между Федерацията и Република Сръбска поради своя смесен етнически характер. Политическото значение на Бръчко е съществено, тъй като окръгът прекъсва териториалната цялост на Република Сръбска.

Хроничната 

междуетническа неприязън и липса на доверие 

между различните босненски общности е причина Дейтънското споразумение да наложи силно международно присъствие в страната. Освен Мироопазващите сили на ООН следвоенната рамка на Босна и Херцеговина включва важната институция на Върховния представител на международната общност, чиято основна функция е да гарантира прилагането на мирното споразумение, а също да посредничи при политически кризи. Както правилно отбелязва проф. Мирко Пеянович (вицепрезидент на Академията на науките и изкуствата на Босна и Херцеговина), тази институция ще остане необходима, дори жизненоважна, докато страната продължава да се характеризира с политическа нестабилност.

Както стана дума обаче, Дейтънското споразумение съдържа различни аспекти, които подлежат на съществени критики и които разкриват сериозни структурни слабости на следвоенния политически модел, наложен като спешен компромис, а не като устойчива рамка за държавно строителство. Чрез очертаването на административно-политически единици, изградени на етнически принцип, предвиденото в Дейтън на практика легитимира резултатите от войната, включително и извършените етнически прочиствания. Вероятно най-циничен остава примерът с „прочистения“ от сръбската армия град Сребреница, който днес е включен в състава на Република Сръбска.

Във връзка с това Дейтънското споразумение ясно очертава върховенството на етническата логика във всички аспекти от следвоенното развитие на Босна. Тази ситуация институционализира етничността като фундаментален политически принцип и ресурс – политическите права и представителството се намират в пряка обвързаност с етническата принадлежност. По този начин на практика е изключена възможността за формиране на общо политическо пространство, основано на граждански принцип. Тъкмо тук трябва да бъдат търсени и структурните причини за развитието на сръбския сепаратизъм, който се възползва от гарантираното от Дейтън обособяване на Република Сръбска като етнически хомогенна политическа структура със собствени правомощия.

Особено деликатен момент е, че споразумението възлага въпросите за сигурността и поддържането на мира основно на международните мироопазващи сили, като в същото време оставя доскоро воювалите местни въоръжени формирования институционално разделени. Едва през 2005 г. бяха създадени съвместните Въоръжени сили на Босна и Херцеговина, обединяващи Армията на Федерация Босна и Херцеговина и Въоръжените сили на Република Сръбска, което с основание се разглеждаше като една от най-важните реформи в страната след подписването на Дейтънското споразумение.

*     *     *

Въпреки посочените очевидни недостатъци на мирното споразумението, днес Босна категорично не може да функционира извън рамката на Дейтън. Нещо повече – заобикалянето на предвиденото в споразумението представлява неимоверно опасна авантюра, която към момента се опитват да реализират преди всичко сръбските сепаратисти от Баня Лука. Единственият шанс Босна и Херцеговина да съществува като функционираща държава в истинския смисъл на думата се състои по-скоро в постепенното 

изграждане на общо гражданско самосъзнание,

 в центъра на което въпросите за икономическото развитие, институционалната ефективност и просперитета на страната да заменят модела на етническото противопоставяне. Това без съмнение означава да бъде нарушен досегашният политически монопол на основните националистически партии (бошняшката SDA, хърватската HDZ BiH и сръбските СНСД и СДС) и тяхното постепенно изместване от нови платформи, които да поставят политическия разговор извън строгите рамки на етническата принадлежност.

Разбира се, подобна идеалистична трансформация на босненското общество към момента изглежда малко вероятна. Тя би представлявала изключително труден и бавен процес, изискващ преди всичко смяна на поколенията, привикнали да живеят според логиките на етническата сегрегация. Също така подобен процес със сигурност ще срещне огромна съпротива от различни посоки. Считам обаче, че тъкмо концентрацията на обществената енергия върху общите за всички общности в страната проблеми – ендемичната корупция, слабото икономическо развитие, политическия блокаж и т.н. – представлява единствената възможност за Босна да излезе от познатия образ на „бурето с барут“ на Балканите, което се очаква да избухне във всеки един момент.

*Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. През 2019 г. защитава докторска дисертация по руска история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните му занимания са в областта на историята на Русия, Източна Европа и Балканите. От особен интерес за него представляват различни въпроси, свързани с национализма, политическите идеологии и етническите конфликти в тези региони.