24 Ноември, 2024

Carthago delenda est!

Carthago delenda est!

Авторът

Разследване на цялостната дейност на „Възраждане“, да се изследва в мащаб нейната фашистка/рашистка фразеология, ксенофобските и антидемократичните й послания, конкретни насилствени действия

Иван Анчев – член на Атлантическия съвет на България

Картаген трябва да бъде разрушен! С този призив е приключвал всяка своя реч в римския Сенат Марк Порций Катон Стари, когато е виждал, че държавата му е пряко застрашена от армиите на Ханибал. В изреченията по-долу няма да си говорим за антична история, а за нещо далеч по-актуално. За нещо изключително важно! За 

устоите на българската демокрация

и гражданско общество, които са поставени под все по-силните и все по-арогантни удари на Москва и московската Пета колона в България. Да, за ПП „Възраждане“ става въпрос. В този текст няма да използвам онези язвително-хумористични определения на тази партия, нейният лидер и последователите му. Защото така с хуморески и неглижиране Германия е допуснала един неуспял художник да се издигне до поста на райхсканцлер. След което да поведе цял един народ към бездната. Въпросът с Костадинов и неговата партия далеч надхвърля безобидните шеги и закачки с политик. Тук става въпрос за целенасочена и много прецизна атака срещу българската демокрация и българската държава. Изключително странно ми е защо нито една, повтарям – нито една, политическа партия или обществено-политическа организация в България не повдига този въпрос публично? Това е тема, която днес трябва да бъде поставена в политическия дневен ред дори преди бюджета, преди ротирането на премиерите, преди номинацията за еврокомисар или (не)избор на нов ВСС. Това е тема, която трябва да бъде преди всички останали! Пред нас, 

пред очите ни, в България се заражда фашистка партия

 (по-точно „рашистка“), която ясно заявява, че трябва да се промени геополитическата ориентация на България.  Лидерът на тази партия се заканва на своите опоненти, че ще отвори отново лагера в Белене, и че „тази уродлива измет ще бъде унищожена“. Шпиц-командите му – вместо с кафяви ризи, облечени в черни тениски – замерят обществени сгради с червена боя и пречат на провеждането на обществени събития. И срещу всичко това българското общество стои вцепенено, като заек пред питон. Парламентарно представените политически лидери се ограничават с някакъв вял опит за заклеймяване, но в същото време гледат да не са много крайни, защото току-виж утре гласовете на „Възраждане“ ще са необходими за някоя парламентарна уйдурма, тип „златен пръст“. Премиерът, като типичен кабинетен учен (казвам го с уважение към дейците на науката) се задоволи с едно половинчато размахване на пръст и обвинение от типа: „това, което правите, не е хубаво“… 

Къде е държавата? 

Къде са нейните органи и институции, имащи ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да гарантират изпълнението на чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България: „Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани“? 
И тук вече идва реч за самосезирането от прокуратурата, която е възложила разследване на МВР и ДАНС по повод изказването на Костадинов от преди няколко дни – същото, което цитирам по-горе. Два са проблемите тук: първо, че не трябваше прокуратурата да се самосезира, а трябваше да бъде сезирана от двуцифрено число партии и организации за необходимостта от 

наказателно преследване срещу Костадинов

 по повод на въпросното изказване. Вместо двуцифрено число, имаме самосезиране, т.е. 0 (нула) сигнали! Това показва липсата на каквато и да било съпротивителна сила в обществото. Втори проблем в това действие: защо прокуратурата (чрез МВР и ДАНС) ще разследва само конкретното изказване? Да, то е укоримо, то е неправилно и нередно, но то няма да постави Костадинов и партията му там, където й е мястото – извън закона, на бунището. Нещо повече – след като изтече тримесечният срок на проверката, Костадинов ще бъде изпран с „Ариел“, с няколко процента отгоре върху партийния си рейтинг и очакващ нова милувка от Митрофанова. 

 Вместо това палиативно действие на прокуратурата – разследването за една конкретна фраза – следваше да се започне разследване за цялостната дейност на ПП „Възраждане“. Да се изследва в мащаб нейната фашистка/рашистка фразеология, ксенофобските и антидемократичните й послания, конкретни насилствени действия (оскверняването на Дома на Европа в София, осуетяването на кинопрожекциите в София и Варна), та да се достигне до по-дълбоките пластове, при които явно ще лъснат политическите зависимости и заигравки с чужди на България и българското общество външни сили. Едно подобно цялостно разследване ще даде достатъчно основание на Прокуратурата на Република България да сезира Конституционния съд за наличие на обективни предпоставки за нарушаване на чл. 44, ал. 2 от Конституцията на Република България: „Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие“. От тук до чл. 38 (4) от Закона за политическите партии, който указва, че политическа партия се прекратява с „влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна“ е само една крачка. Но за да се направи тази крачка трябва да има силни държавни институции, водещи се от националния интерес, а не треперещи пред поредната политическа целесъобразност. 
Такива силни държавни институции явно има в съседна Гърция, която 

забрани „Златна зора“

 през 2013 г. и в недалечна нам Молдова, чийто Конституционен съд забрани аналогичната проруска партия „Шор“ преди две седмици.
Където има воля – има и път. Но когато волята липсва, остава да очакваш съдбата си като хипнотизирано от питона зайче. 
Ще завърша този текст с широкоизвестния цитат на пастор Мартин Нимьолер, хвърлен от нацистите в лагерите Заксенхаузен и Дахау: „Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист. Когато затвориха социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ. Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах – не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече не бяха останали хора, които да ме защитят“. 
Сподели:

Радев със 121 депутати и редовно правителство?

Такова единодушие между ПП, Възраждане и Доган може да се постигне само, ако има руска заповед, а Радев им е обещал големи порции от служебните министерства

Вземете се в ръце – нужна е коалиция срещу политическата бесовщина!

На българския парламент трябва да пише: „Разединението прави безвремието“

Радев и прокситата му бутат България към сивата зона

Популисти, путинисти и евроскептици навлизат в управлението през вратата, която Продължаваме промяната отваря