С наближаването на 90-ия рожден ден на Далай Лама тази неделя, 6 юли, въпросът за неговото наследство става все по-важен.
Темата привлича вниманието не само на милиони негови последователи, но и на световните сили, включително Китай, Индия и Съединените щати.
Нобеловият лауреат за мир е широко признат за една от най-влиятелните фигури в света, като неговата духовна и морална авторитет се простира далеч отвъд границите на будизма.
В центъра на тибетската будистка традиция е вярата, че душата на стар монах се преражда след смъртта.
Тази древна практика беше от решаващо значение за идентифицирането на 14-тия Далай Лама, роден като Лхамо Дондуп на 6 юли 1935 г. в семейство на земеделци в днешната провинция Цинхай. Той беше признат за прераждане на своя предшественик, когато беше едва на две години, пише в. „Индипендънт“.
Според официалния му уебсайт, търсещата група, изпратена от тибетското правителство, взела решението въз основа на няколко благоприятни знака, включително видение, разкрито на стар монах.
Убеждението им се затвърдило, когато малкото дете разпознало жриците на 13-ия Далай Лама, възкликвайки: „Това е мое, мое е!“
През зимата на 1940 г. Лхамо Тондуп е откаран в двореца Потала в Лхаса, столицата на днешния автономен регион Тибет, и официално е провъзгласен за духовен лидер на тибетците.
В книгата си „Глас за безгласните“, издадена през март 2025 г., Далай Лама каза, че неговият приемник ще се роди извън Китай.
Далай Лама живее в изгнание в северна Индия от 1959 г., след като избяга от неуспешен бунт срещу режима на комунистите на Мао Дзъдун.
Тогава той посочи, че ще оповести подробности за своето наследяване около 90-ия си рожден ден.
Днес в реч пред събрание в Дхарамшала той посочи: „Ще има някаква рамка, в която ще можем да говорим за продължаването на институцията на Далай Лама“. Той не даде повече подробности.
Тибетският парламент в изгнание, базиран в хималайския град Дхарамшала, както и Далай Лама, твърди, че е създадена система, която ще позволи на правителството да продължи работата си, докато служители на фондация „Гаден Пходранг“ ще бъдат натоварени с намирането и признаването на неговия приемник.
Настоящият Далай Лама създаде фондацията през 2015 г., за да „поддържа и подкрепя традицията и институцията на Далай Лама“ по отношение на неговите религиозни и духовни задължения, се посочва на нейния уебсайт. Сред нейните висши служители са няколко от неговите помощници.
Китай твърди, че неговите лидери имат правото да одобряват наследника на Далай Лама, като наследство от имперските времена. Ритуалът по избора, при който имената на възможните превъплъщения се теглят от златна урна, датира от 1793 г., по време на династията Цин.
Китайски официални лица многократно са заявявали, че превъплъщението на Далай Лама трябва да се реши в съответствие с националните закони, които предписват използването на златна урна и раждането на превъплъщенията в границите на Китай.
Много тибетци обаче подозират, че всякаква роля на Китай в избора е тактика за оказване на влияние върху общността.
Не е уместно китайските комунисти, които отхвърлят религията, „да се месят в системата на прераждането на ламите, да не говорим за тази на Далай Лама“, посочи будисткият лидер.
В книгата си той призова тибетците да не приемат „кандидат, избран за политически цели от когото и да било, включително от Китайската народна република“, като се позова на официалното име на страната.
Пекин определя Далай Лама, който спечели Нобелова награда за мир през 1989 г. за поддържането на тибетската кауза, като „сепаратист“ и забранява показването на негови снимки или публично изразяване на почит към него.
През март 2025 г. говорител на китайското външно министерство каза, че Далай Лама е политически изгнаник, който „няма никакво право да представлява тибетския народ“.
Китай отрича да потиска правата на тибетския народ и твърди, че неговото управление е сложило край на крепостничеството и е донесло просперитет на изостанала област.
Освен Далай Лама, в Индия се смята, че живеят над 100 000 тибетски будисти, които са свободни да учат и работят там.
Много индийци го почитат, а експерти по международни отношения твърдят, че присъствието му в Индия дава на Ню Делхи известна тежест в отношенията с конкурента Китай.
Съединените щати, които са изправени пред нарастваща конкуренция от Китай за глобално господство, многократно са заявявали, че са ангажирани с насърчаването на правата на тибетците.
Американски законодатели са заявявали, че няма да позволят на Китай да повлияе на избора на наследник на Далай Лама.
През 2024 г. тогавашният президент на САЩ Джо Байдън подписа закон, който притиска Пекин да разреши спора относно исканията на Тибет за по-голяма автономия. | БГНЕС


Коментари (0)