На 7 октомври 1849 г. светът губи един от най-загадъчните и влиятелни писатели в историята – Едгар Алън По. Роден в Бостън през 1809 г., той се превръща в пионер на готическата литература и баща на модерния психологически трилър и детективския жанр. Неговите разкази и поеми, пропити с мрак, лудост и обсесия, вдъхновяват поколения автори след него – от Артър Конан Дойл до Стивън Кинг.

По е един от първите американски писатели, опитали се да изкарват прехраната си изцяло чрез писане – начинание, което по онова време е почти невъзможно. Животът му преминава в бедност, нестабилност и лични трагедии – включително ранната смърт на съпругата му Вирджиния, която е и негова братовчедка. Болката и загубата се превръщат в постоянна тема в творчеството му.

Смъртта му остава една от най-големите мистерии в литературната история. На 3 октомври 1849 г. По е намерен в безпомощно състояние на улица в Балтимор, облечен с чужди дрехи. Четири дни по-късно умира в болница, бълнувайки и без да успее да обясни какво се е случило. Официалната диагноза – „възпаление на мозъка“ – прикрива неизвестната причина.

През годините се появяват десетки хипотези: алкохолно отравяне, епилепсия, бяс, сърдечна недостатъчност, дори теорията за “cooping” – че е бил отвлечен и принуден да гласува многократно под чужди имена в изборен ден, често срещана измама по онова време. Нито една версия не е потвърдена напълно.

Погребан е в скромен гроб в Балтимор, но по-късно е преместен под внушителен паметник, където и днес поклонници оставят монети и рози. В продължение на десетилетия тайнствен човек, наричан „Poe Toaster“, посещавал гроба му всяка година на рождения му ден, оставяйки три червени рози и чаша коняк – поклон пред мъжа, който превърна мрака в поезия.

Нещо запомнящо се за личността на По

Едгар Алън По е бил обсебен от идеята за „идеалната поезия“ – такава, която предизвиква усещане за неизбежна съдба, красота и смърт. Той вярвал, че поезията трябва да въздейства като музика – не с логика, а с чисто усещане.

Неговите приятели и биографи разказват, че По е имал почти хипнотична способност да говори – дори в най-бедните си години, когато е преподавал или рецитирал „Гарванът“ пред публика, тишината в залата била пълна, сякаш всички са в плен на магия.

Но може би най-запомнящото се е, че По е предсказал собствената си смърт. В седмиците преди да умре, той споделя с приятел:

„Страхувам се от нещо, което идва. Не от смъртта – тя е само врата, но от това, което ще ме намери преди нея.“

Дни по-късно го намират в безсъзнание, облечен в чужди дрехи, в навечерието на изборите в Балтимор. И до днес никой не знае какво точно го е „намерило“ преди смъртта му – но мистерията само засилва аурата му на човек, който е живял и умрял като собствен герой.