Ако за България стратегически важни са Европейският съюз и НАТО, за Сърбия това са Китай и Русия. Колоборация между София и Белград е невъзможна заради тяхната различна геополитическа ориентация, включително и по отношение на природния газ.

Сръбският национализъм винаги е разглеждал българите като главен враг. Българското малцинство в Западните покрайнини се стопи в резултат на асимилационния натиск на Белград.

Един от въпросите, които българският премиер би могъл да постави, е как е станало така, че от над сто хиляди по време на подписването на Ньойския договор, българите са се стопили на 18 500 – и то според преброяването от 2011 г. – а сега вероятно са много по-малко...И ако това разгонване на българите продължава с този темп, в обозримо бъдеще няма да можем да говорим за проблемите на българското малцинство, защото него просто няма да го има.

Имам чувството, че страната ни изпитва повече от странен респект и страхопочитание към Сърбия, макар че, исторически погледнато, би трябвало да е обратното. България трябва да постави „безусловната“ си подкрепа за интеграцията на Сърбия в ЕС в зависимост от спазването на малцинствените права на българското национално малцинство.

Размяната на телефоните между премиерите Кирил Петков и Ана Бърнабич е един ритуален жест, който по нищо не се различава от обещанията и тържествените декларации, които се дават след всяка среща на високо ниво между двете държави и които впоследствие не се изпълняват.

Това заяви в интервю за БГНЕС политикът и общественик Едвин Сугарев, генерален консул на България в Ниш в периода 2016-2020 г. То е по повод неотдавнашната визита на премиера Кирил Петков в Белград.