Ръководителите на 27-те държави от ЕС най-накрая направиха компромис с дългосрочния инструмент за бюджет и фонд за възстановяване в размер на 1,074 милиарда евро рано във вторник (21 юли) сутринта, но това отне една от най-дълготрайните срещи на върха в историята на Европейския съвет и окончателната сделка намали финансирането за някои от основните приоритети на блока, пише анализаторът на EURACTIV Сам Морган в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса. 

Успешното предложение на председателя на Съвета Шарл Мишел бе създадено в хода на маратонски преговори и отразява до известна степен много от исканията на „пестеливите страни“ – Австрия, Дания, Нидерландия, Швеция, както вече и Финландия. 

Въпреки че размерът на общия фонд беше запазен на 750 милиарда евро, съотношението между безвъзмездните средства и заемите беше балансирано с основни последици за ключови програми на ЕС, някои от които са основата на настоящите приоритети на Европейската комисия. 

Като се има предвид обаче, че „пестеливите страни“ се противопоставиха категорично на създаването на фонда и по-специално на включването на безвъзмездни средства, окончателното предложение на стойност 360 милиарда евро заеми и 390 милиарда евро безвъзмездни средства все още могат да бъдат приветствани като достоен резултат. 

На пресконференция по зазоряване, Мишел заяви, че „това бяха трудни преговори втрудни времена за всички европейци. Това е добра сделка, силна сделка, най-правилната сделка за европейците сега. Вярвам, че това ще се разглежда като ключов момент в историята на Европа“. 

Германският канцлер Ангела Меркел - чиято страна е председател на ротационното председателство на ЕС - заяви, че „Европа показа, че е в състояние да бъде на ниво в такава специална ситуация като тази. Поставихме финансовите основи на ЕС за следващите седем години“. 

На същата пресконференция френският президент Еманюел Макрон каза, че „това е среща на върха, от която вярвам последствията ще бъдат исторически“. Той добави, че френско-германското сътрудничество е било от решаващо значение за постигането на сделката. 

Испанският премиер Педро Санчес заяви, че „е написана една от най-ярките страници в европейската история“ и приветства споразумението като „автентичен план Маршал“. Холандският му колега Марк Рюте обаче не пожела да потвърди „историческото“ значение на момента. 

Дяволът е в детайлите 

Италия - най-силно засегната страна от вируса - се очертава като най-големият бенефициент и се очаква да използва 127 милиарда евро заеми и над 82 милиарда евро безвъзмездни средства. Всички четири „пестеливи“ страни баче получиха дори по-големи отстъпки. 

Първоначалното предложение на Комисията, която изигра доста пасивна роля на срещата на върха, беше разделено на 500 милиарда до 250 милиарда евро в полза на безвъзмездните средства. Но тъй като те бяха свързани с ключови програми, финансирани от бюджета на ЕС, последващите съкращения ще окажат влияние и върху техния размер. 

Настоявайки за намаляване на безвъзмездните средства, „пестеливите“ страни подкопаха собствената си цел да модернизират бюджета като цяло. 

Един от най-големите губещи е Фондът за справедлив преход, който беше намален от 40 милиарда евро за борба с климата до само 10 милиарда евро, което илюстрира прекрасно, какво място са заемали екологичните теми по време на разговорите. 

В заключителната сделка се запазва уговорката, че само държави, които са се подписали за целта на ЕС за климатичен неутралитет до 2050 г., ще имат право на финансиране. 

Фондът за възстановяване би трябвало да се бори с последиците на безпрецедентна пандемия, но единственият инструмент за подпомагане на здравния сектор бе ограничен до програмата Horizon Europe, създадена да стимулира иновациите. 

Финансирането на съседската политика и Инструмента за подкрепа на платежоспособността, фонд от 26 милиарда евро, насочен към подпомагане на икономически жизнеспособни частни компании, бяха изцяло премахнати. 

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен изрази „съжаление“, че Инструмента за платежособност е изхвърлен от борда, но все пак приветства цялостното споразумение като „голяма стъпка към възстановяване“. 

Голяма част от дипломатическите спорове бяха насочени към това как всъщност да се администрира финансирането, като през почивните дни разцеплението беше именно по темата как да се предотвратят злоупотреби, които биха могли да възникнат, когато парите започват да текат. 

За да могат държавите да се включат във финансирането, те ще трябва да представят национален план за реформи въз основа на препоръките от европейския семестър, който ще трябва да бъде оценен от Комисията, след което одобрен от Съвета с квалифицирано мнозинство. 

Въпреки това, за да задоволи настояването на Нидерландия за по-строг контрол, Мишел въведе така наречената „аварийна спирачка“. 

Това би позволило на всяко правителство, което смята, че друга държава е виновна за „сериозно отклонение“, да внесе въпроса в Съвета, като замрази плащанията до вземането на окончателно решение. 

Отстъпление във върховенството на закона 

Идеята за свързване на придържането към върховенството на закона с плащанията беше силно размита в окончателното споразумение след няколко кръга преговори. 

Според дипломатически източници, Германия, Франция, „Вишеградската четворка“, Латвия и „пестеливите страни“ в неделя са приели с радост проекто-предложение на латвийския премиер Кристианис Каринс. Впоследствие този текст е приет с аплодисменти. 

Въпреки че има позоваване на член 2 от Договорите, в който са вложени принципите на ЕС, той прави това във връзка със „защитата на финансовите интереси на ЕС“. Формулировката също е значително по-неясна от вече размитото предложение на Мишел. 

Този оригинален текст се позовава на система „за справяне с очевидни недостатъци в доброто управление на органите на държавите-членки по отношение на спазването на принципа на правовата държава, когато това е необходимо за защита на доброто изпълнение на бюджета на ЕС, включително NGEU, и финансовите интереси на на Съюза“. 

Окончателният компромис просто „подчертава значението на защитата на финансовите интереси на ЕС“ и върховенството на закона и предлага режим на условност „за защита на бюджета и следващото поколение ЕС“, който трябва да бъде въведен. 

Фон дер Лайен обаче беше категорична, че споразумението има стабилна основа. „Това е много ясно в документа, много ясен ангажимент за върховенството на закона и много ясен ангажимент за защитата на финансовите интереси на Съюза“. 

Проправителствените медии в Унгария побързаха да приветстват това, което казаха, че победа на премиера Виктор Орбан на срещата на върха, тъй като не позволил на обвързването с върховенството на закона да присъства по-силно в крайната сделка. 

От къде ще дойдат парите 

Според първоначалното предложение на Комисията изплащането на дълга би могло да се покрие изцяло с редица „собствени ресурси“, генериращи приходи, включително цифров данък, такса върху нерециклираните отпадъци и данък върху финансовите транзакции (FTT). 

В сделката на Съвета се споменават повечето от вариантите, предложени от изпълнителната власт на ЕС и се потвърждава, че Комисията следва да разработи по-фините подробности през следващите три години. 

Председателят на Комисията фон дер Лайен приветства този конкретен аспект на сделката и това колко „тясно“ въпросът за изплащанията вече е свързан със собствените ресурси. 

„Като допълнителни собствени ресурси Комисията ще представи през първия семестър на 2021 г. предложения за механизъм за регулиране на границата на въглеродните емисии и за цифров налог с оглед въвеждането им най-късно до 1 януари 2023 г.“, се посочва в текста. 

Но вероятността тези нови такси да получат единодушна подкрепа е твърде малка, което означава, че може да се наложи да се проучат други пътища, ако политиците искат да запазят бъдещите дългосрочни бюджети без задължения за погасяване на дълг. 

Както заяви европейски дипломат пред EURACTIV, някои държави-членки обмислят да задействат механизма за засилено сътрудничество, предлаган от договорите на ЕС, който позволява на поне девет държави-членки да провеждат политики като част от „коалиция на желаещите“. 

Въпреки споразумението на равнище ЕС-27, бюджетните инструменти сега ще трябва да получат благословията на членовете на Европейския парламент. Председателят на Европейския парламент Дейвид Сасоли потвърди готовността на своята институция да наложи вето на сделката, ако тя падне под очакванията.