24 Февруари, 2026

4-ма българи са изправени пред френския съд за операции, оркестрирани от руското разузнаване

4-ма българи са изправени пред френския съд за операции, оркестрирани от руското разузнаване

Снимка: EPA/BGNES

Те са изобразили червени ръце по стените на мемориала на Холокоста, които напомнят за случай от времето на израелско-палестинския конфликт, свързан с линчуването на двама израелски войници в Рамала през 2000 г.

Четирима мъже с българско гражданство ще се явят пред Наказателния съд в Париж по делото за „червените ръце“, изобразени през май 2024 г. върху Мемориала на Холокоста. Заседанието е до 31 октомври.

Този случай е част от поредица опити за дестабилизация, целящи да „сеят смут” и „да създадат разединение” сред френското население, заяви през септември прокурорът на Париж Лоре Беку, предаде Агенция Франс прес.

На 11 септември френски съд разгледа случая с 35 червени отпечатъци от ръце, изрисувани с шаблони по стените на мемориала на Холокоста в четвърти район на Париж на 14 май 2024 г.

Съдът потвърди хипотезата за манипулативен акт, целяща да изглежда като антисемитска проява. Червените ръце напомнят за случай от времето на израелско-палестинския конфликт, свързан с линчуването на двама израелски войници в Рамала през 2000 г.

На едно от заседанията българските граждани се представиха като обикновени работници, пътуващи из Европа.

По време на разпитите обвиняемите заявяват, че не знаят нищо за руски възложител и че действали „в подкрепа на мира“ в израелско-палестинския конфликт или че са го направили „на шега“. Те са изправени пред възможността да получат до десет години затвор за престъпна конспирация и повреждане на имущество с антисемитизъм като утежняващ фактор.

Според заключенията от разследването, ръководено от съдия Катя Дюброй, групата е свързана с Русия. Засега не са открити крайните звена от веригата, водеща към Москва.

Френската разузнавателна служба DGSI описва случая като „действие за дестабилизиране на Франция, оркестрирано от руското разузнаване“, извършено „като част от по-широка стратегия за разпространение на дезинформация, както и за разделяне на френското обществено мнение или за предизвикване на вътрешно напрежение чрез използване на „проксита“ – хора, които не работят директно за руските служби, но получават възнаграждение за конкретни задачи чрез посредници.

В подкрепа на хипотезата за руско участие, е идентифицирана кампания в социалните мрежи два дни след направата на „червените ръце“, в която мрежа от руски ботове и фалшиви медии твърди, че френската държава не предприема мерки срещу антисемитизма и несигурността. 

DGSI смята, че българската група стои и зад няколко други акции в Париж и други европейски градове преди и след инцидента с „червените ръце“. През април 2024 г. стотици стикери с призиви за край на войната в Украйна са залепени по стени в Париж.

На 19 май 2024 г. е осквернен гробът на украинския националист Степан Бандера в Мюнхен, Германия. През юни 2024 г. има още две акции: оставянето на пет ковчега с надпис „Френски войници на Украйна“ близо до Айфеловата кула – случай, по който се води отделно разследване, и друга стикерна кампания, този път в Цюрих, Швейцария.

Сподели:

Коментари (0)

Прокуратурата поиска помощ от Европол и САЩ по разследването на случая „Петрохан”

Прокуратурата поиска помощ от Европол и САЩ по разследването на случая „Петрохан”

Искането до американската партньорска служба е свързано с нуждата от експертна помощ за установяване цялата информация, която е възможно да има в иззетите устройства, като телефони и компютри

Прокуратурата потвърди, че проверява Емил Дечев - двама служители съобщават за оказван натиск по случая "Петрохан"

Прокуратурата потвърди, че проверява Емил Дечев - двама служители съобщават за оказван натиск по случая "Петрохан"

Сигналът е разпределен на наблюдаващ прокурор съгласно принципа на случайния подбор

Делото срещу адвокат Петър Илиев - за плагиатство от дисертация на Наталия Киселова, започна отначало

Делото срещу адвокат Петър Илиев - за плагиатство от дисертация на Наталия Киселова, започна отначало

Киселова отказа да бъде конституирана като частен обвинител и граждански ищец