Членовете на елитната унгарска полицейска единица пресякоха границата в цивилни дрехи и облякоха униформите си едва след като стигнаха до местоназначението си. След пристигането си в Баня Лука, столицата на сръбския ентитет в Босна и Херцеговина (БиХ), те позираха в зелени униформи заедно със сръбските си колеги.

Официално унгарците бяха дошли като инструктори, но мисията беше обявена едва след като местната преса съобщи за тяхното присъствие. Централното босненско правителство в Сараево не беше информирано, че до 300 полицаи от друга страна ще преминат границата.

Моментът беше ключов: унгарците пристигнаха в навечерието на решаваща, потенциално рискова дата. На 26 февруари Милорад Додик, президент на Република Сръбска (РС), беше осъден на една година затвор и 6 години лишаване от право да заема държавна длъжност за сепаратистки действия.

Додик, който управлява сръбския ентитет от 2006 г., беше осъден за неподчинение на пратеника на международната общност в БиХ, длъжност, създадена с цел да гарантира изпълнението на Дейтънското споразумение, което сложи край на войната от 1992-1995 г.. Представителят на международната общност е върховната власт в страната и има право да налага или отменя закони и да уволнява длъжностни лица.

В отговор на решението Додик заяви пред своите поддръжници, че присъдата е „абсурдна“ и ги призова да „бъдат весели“. След това той заяви, че БиХ „е престанала да съществува“. В явен ход към сепаратизъм РС прие закони, които забраняват присъствието на федерални правоприлагащи или съдебни служители на територията ѝ. Додик настоя, че няма да обжалва присъдата, тъй като не признава юрисдикцията на съда, но отбеляза, че не може да попречи на адвокатите си да обжалват. Адвокатите го направиха и обжалването ще бъде разгледано в следващите няколко месеца.

Присъдата и реакцията на Додик представляват момент, в който дългогодишната дисфункция в БиХ прерасна в опасна криза, която може да раздели Европа. Тя показа, че в трудна ситуация унгарският премиер Виктор Орбан би застанал активно на страната на Владимир Путин и съюзници като Додик, а не до Брюксел. По време на почти 20-годишното си управление Додик често посещаваше Москва, като на 27 май се появи там за трети път от март насам.

Авторитарният президент на Сърбия, Александър Вучич, също редовно подкрепя Додик в конфликта му със Сараево и западните столици. Вучич посети Баня Лука в знак на солидарност, след като определи решението на съда като „незаконно и антидемократично“. Двамата се срещнаха отново в Белград на 26 май, докато Додик се готвеше да замине за Москва.

Всички тези събития показаха също, че 30 години след войната в Босна, която отне живота на над 100 000 души, основните разделения в страната са далеч от разрешаване. Малко са тези, които очакват връщане към войната, но страната остава гореща точка в сърцето на Европа с потенциал за конфликти и насилие.

Войната, която беше прекратена с Дейтънското споразумение, беше ужасен конфликт, който върна геноцида в сърцето на Европа. Но макар Дейтън да спря убийствата, той просто замрази конфликта, разделяйки страната на две части: РС и Федерация на Босна и Херцеговина (ФБиХ), населявана от босненските мюсюлмани (бошняци) и хървати.

Критиците на Дейтънското споразумение го осъдиха като награда за етническо прочистване. Превръзката, която спря кръвопролитието, се втвърди през десетилетията и се превърна в усмирителна риза, която попречи на Босна да се превърне във функционираща държава. Тя създаде многостепенна система на управление, която благоприятстваше националистическите партии, парализата и корупцията.

Откакто дойде на власт блокира реформите и европейската интеграция със заплахи за отделяне и връщане към конфликта. Но има признаци, че политическото му влияние отслабва: босненски официални лица и чуждестранни дипломати в Сараево потвърдиха информации в унгарската преса, че паравоенни сили на Орбан са били в Баня Лука, за да изведат Додик, ако той се окаже в затруднено положение и се наложи да бяга.

Това все още не се е случило, но според експерти заминаването на Додик остава много вероятно. През последните няколко месеца семейството на сръбския лидер се е свързало с високопоставен западен дипломат, за да договори условията за заминаването му.

Но не е сигурно, че Додик ще избере изгнанието. Вместо това той може да продължи да се противопоставя на присъдата – и на международната общност – и да се задържи на власт, защитен от своята полиция. За самата страна тази несигурност е изпълнена с рискове. „Това е най-опасният момент в Босна от 1995 г. насам“, заяви босненският политически анализатор Ясмин Муянович. „Това е криза, която може да приключи само с ареста му или с решението му да избяга“.

През април беше направен опит за задържането на Додик, след като в РС беше приет закон, считан за краен дори по неговите стандарти. Босненският прокурор издаде заповеди за арест на него и двама други сръбски служители, а шест седмици по-късно в източната част на Сараево се стигна до напрегнато противостояние, когато сръбската полиция попречи на агенти на Босненската държавна агенция за разследване и защита (SIPA) да арестуват Додик. Агентите на SIPA се оттеглиха. 

Решението по обжалването на февруарската присъда се очаква до края на годината, но по принцип е възможно да бъде готово до лятото. Ако присъдата на Додик бъде потвърдена, забраната за заемане на публична длъжност ще влезе в сила, което може да доведе до нови президентски избори в РС и евентуална победа на опозиционна коалиция, готова да сътрудничи на етническите групи и да поднови кандидатурата на Босна за членство в ЕС.

Това може да означава и че ще бъде направен друг, по-решителен опит за арестуването му, а БиХ може да поиска от малката европейска миротворческа сила EUFOR поне да демонстрира подкрепата си.

„Единствената загадка е дали Додик ще приеме решението и ще напусне президентския дворец“, каза Игор Црнадак, бивш босненски външен министър и висш член на Партията на демократичния прогрес. „Или ще откаже да напусне поста си? Не мисля, че някой знае какво ще направи.“

Той добави: „Мисля, че Босна е на кръстопът“.

Кристиан Шмид, бивш германски министър, който понастоящем заема поста на върховен представител, настоява, че засега става дума по-скоро за политическа, отколкото за криза в областта на сигурността.

„Как да решим този проблем без ескалация? Мисля, че за момента това е нещо, което изисква много дипломация и разговори зад кулисите“, заяви Шмид, но добави: „Не считам, че г-н Додик отговаря на изискванията за отговорен член на политическото ръководство в тази страна“. 

Миналата седмица Шмид докладва пред Съвета за сигурност на ООН за влошаващата се ситуация и призова за международна намеса, за да се предотврати катастрофа. Знаците на заседанието на Съвета не бяха обнадеждаващи. Руската делегация напусна залата, докато Шмид говореше, а сръбският член, който понастоящем заема председателското място в ротационното тристранно председателство на БиХ, Желка Цвиянович, пристигна специално за случая, за да се опита да обърне ситуацията в своя полза, като постави под въпрос легитимността на Шмид и го обвини в „диктатура“ и „репресии“.

На равнище ЕС действията също са ограничени. Унгария досега блокира санкциите срещу Додик с помощта на Хърватия.

Финансовият натиск върху Додик обаче се засилва. САЩ, Обединеното кралство, Германия, Австрия, Полша и Литва предприеха индивидуални наказателни мерки срещу него. Надеждите му, че връщането на Тръмп на власт във Вашингтон ще доведе до бързо прекратяване на санкциите на САЩ, не се оправдаха; новата администрация проявява малък интерес към БиХ./ БГНЕС