Скандалът с проведения на тъмно през лятото конкурс от Агенция „Митници„ за избор на фирма доставчик на сканиращо оборудване на граничните ни пунктове по грантова програма на ЕК, потъна и в блатото на европейската бюрокрация и словесна еквилибристика.

След като пет месеца гражданите в България не могат да получат адекватни отговори защо не се спазват изискванията по ЗОП, по какви критерии се избира доставчик на поръчка за близо 100 млн. лв., защо няма прозрачен конкурс между конкуриращи се фирми, защо цялата процедура е засекретена, както и името на фирмата фаворит за Агенция „Митници“, евродепутатът Радан Кънев отправи горещо питане до ЕК. Преди него колегите му от „Да, България“ Мартин Димитров и Божидар Божанов безрезултатно се опитваха с депутатски питания 

да стигнат до истината,

 но тя потъваше все в институционалната мъгла. Агенция „Митници“ и Министерство на финансите са категорични, че всички процедурни стъпки са в съответствие с правото на ЕС и българското законодателство.

На 10 октомври тази година Радан Кънев зададе към Европейската комисия,  която финансира в голямата част парите, необходими за закупуване на скенери три актуални въпроса по темата. Въпреки регламента, отговорите се появиха със подозрително закъснение на 26 ноември,  но по-странното е, че вместо конкретна позиция и следване на ясни принципи, ЕК се  оплита в преливащи от пусто в празно словосъчетания.

На първия въпрос на Радан Кънев, дали Комисията е съгласна, че придобиването на сканиращо оборудване, финансирано от CCEI, може да обоснове секретна, непрозрачна процедура за разузнавателни цели, реално  няма конкретен отговор. Европейският данъкоплатец остава с натрапчивото усещане, че 

ЕК или замазва действията на Агенция „Митници“, или е солидарна с тях

 Странно е, но така Комисията показва, че не следва принципа за Върховенство на правото, който Урсула фон дер Лайен дефинира като мисия за новия си мандат и дори го интегрира в писмата до всеки един от новите комисари на ЕК. 

Отговор по същество липсва и на втория въпрос на евродепутата: „Защо дерогацията за интересите на националната сигурност е приложима в този случай, когато подобно оборудване е било придобивано прозрачно в рамките на други процедури по CCEI?“ Вместо ясна позиция ЕК се впуска в обяснения за общата отговорност на държавите членки  по процедури за обществени поръчки.

Вместо да  бъде в качеството си на финансиращ орган, ЕК се представя като наблюдател на българското споразумение за финансиране по CCEI. Удобно пропуска, че съгласно грантовото споразумение

ЕК не наблюдава, а извършва контрол, проверки, одит, разследване

И тези задължения са описани подробно и ясно в чл. 25 от Грантовото споразумение. Пак там са посочени и последствията при неспазване на процедурите - отнемане на предоставения грант, налагане на финансови корекции, отказ от предоставяне на нов грант. С две думи ЕК признава, че отказва да изпълнява задълженията си в качеството на финансиращ орган,  забравяйки дори, че съгласно Грантовото споразумение ОЛАФ, Европейската прокуратура и Европейската сметна палата могат да извършват одити и разследвания. 

Естествено възниква въпросът - дали тези  органи са предприели стъпки след толкова много медийни публикация по скандала с възложената тайно без търг поръчка за около 100 мил. лева на компания без опит в бранша, за чието име има само предположения и спекулации, защото според шефа на  Митници, г-н Димов тя е тайна не само за България, но и за цяла Европа. Това обяви той на брифинг пред медии  на 20 септември след нарочна пресконференция същия ден в Народното събрание, дадена от Радан Кънев и  Мартин Димитров. 

Отговор по същество липсва и на третия въпрос на Радан Кънев: „Как Комисията ще гарантира, че потенциално незаконни действия на служители на Агенция „Митници“ няма да застрашат перспективите на България за присъединяване към Шенгенското пространство и да увредят интересите на данъкоплатците?“

ЕК просто повтаря общо известни факти само за Шенген и препраща към  Съвета на ЕС. Освен това въпросът е удобен за Комисията, защото реално Шенген освен, че не касае митническия контрол, в никакъв случай не се отнася и до финансиране на оборудване за митнически контрол. 

Странните „отговори“ на ЕК пораждат други важни попроси:

1.                   Дали подписалият се в така наречения отговор, г-н Джентилони от името на Европейската Комисия наистина пише от името на ЕК или от свое име, изразявайки лична позиция? 

2.                   Наистина ли г-н Джентилони и неговият екип е в качеството на Финансиращ орган по това Грантово споразумение? 

3.                   Дали Председателят на ЕК, г-жа Урсула фон дер Лайен ще потвърди отговорите на г-н Джентилони? 

4.                   Дали ОЛАФ и Европейската прокуратура независимо от обясненията на  Джентилови ще разследват действията по това тайно възлагане на обществена поръчка в България или отново всичко ще се потули на национално ниво? 

Какво точно отговори на Кънев Джентилони от името на Европейската Комисия 
(26.11.2024 г.):

„Към 31 март 2024 г. България е част от Шенгенското пространство. Оттогава контролът по вътрешните въздушни и морски граници на България с други шенгенски държави е премахнат. Европейската комисия последователно подчертава от 2011 г., че България е изпълнила всички критерии за премахване на този контрол. Решението за премахване на контрола по вътрешните сухоземни граници е изцяло в компетенциите на Съвета.

Сигурността на оборудването за митнически контрол е от изключителна важност и Комисията е предприела действия за осигуряването ѝ в рамките на Customs Control Equipment Instrument (CCEI; Регламент (ЕС) 2021/10771). По отношение на българското споразумение за финансиране по CCEI, Комисията внимателно наблюдава изпълнението му в качеството си на финансиращ орган.

Отговорност на държавите членки е да провеждат процедурите за обществени поръчки в съответствие с правилата на ЕС и националното законодателство за обществени поръчки, за да се възползват от грантовете на Комисията. Приложимите процедури може да се различават въз основа на изключения, обосновани със специфични обстоятелства. Държава членка може да използва своите прерогативи съгласно Договорите за защита на своите национални интереси в областта на сигурността, което е изключителна компетентност на държавите членки, когато това се счита за необходимо и само когато е пропорционално.“