Държавата да не посочва съботно отработване заради сливания на почивни дни около празници. Такава идея предложи за обсъждане шефът на икономическата комисия в парламента Петър Кънев, съобщава 24 часа.

“Отработване в събота заради сливания на празнични дни реално има само в четири европейски държави - Унгария, Латвия, Румъния и България. С тази разлика, че в нито една от тях, извън България, правителството не се занимава със сливанията. Това си е работа на съответния работодател - дали това е корпоративна структура, или е държавата в лицето на съответния премиер или канцлер. Работникът има право да откаже на работодателя, ако той е преценил да се работи, или не. Ако работникът прецени, че иска да почива между празниците, той просто си пуска ден или два отпуск, а работодателят няма право да му откаже.

Категорично зад идеята се обяви вчера и бившият вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева.

“Аз съм против държавата да решава кои празници и как да се слеят, а след това да се отработват в събота”, заяви Шулева. Тя прогнозира, че ще има съпротива срещу такава мярка, тъй като тя също е опитала да промени режима.

“Успях да направя първата стъпка - правителството да обявява кои празнични дни се сливат и кога се отработват в началото на всяка година, а не не месец по месец, за да могат и бизнесът, и хората да си планират работата и почивките. Шулева изброи и аргументи против сливане на празници, което налага последващо съботно отработване: отработването не е ефективно, особено днес, когато всички български институции и много компании комуникират с партньори от други държави, които в събота почиват. Работодателите, а не правителството са тези, които най-добре могат да преценят дали и кога да сливат дни, така че да не се наруши производствения и работния процес. Не се налагат каквито и да са законови промени за да се даде право на всеки работник, в зависимост от решението, да поиска и да получи дни между празници, но за сметка на отпуската си. Междинни почивки заради сливания на празници нарушават следващия пълноценен уикенд, който от два дни, става един, смята Шулева. Тя каза още, че отпадането на задължителния график за отпуските, които трябва да прави всяка фирма е предварително условие, за да се реши и проблемът с отработванията.

Данните от специален анализ, показват, че практиката на отработването в ЕС почти липсва. В повечето европейски държави, когато се почива в дни между официални празници “паузата” се приспада от годишния отпуск на хората.

Държавата не се намесва да дава почивни дни, за да слее официални празници с уикенди. Това зависи от съответния работодател - ако той реши да обяви междинни дни за почивни и това да се отнася за всички служители, пак негова е преценката това да бъде за сметка на годишния платен отпуск. Най-често подобна клауза е записана в колективните трудови договори.

В Австрия и Германия има законодателна опция служителят да не се съгласи и да оспори решението на работодателя, но тя на практика почти не се прилага.

Ако съответно дружество или институция реши обратното- да работи, а служител поиска да си вземе междинни дни, работодателят не може да му откаже, защото тези дни са за сметка на годишния му отпуск.

Анализът показва, че тази практика е популярна и в повечето проучени държави извън Европа - има я в Австралия, Канада, САЩ, Швейцария, Япония.

Третата група държави са такива, в които за почивните дни няма фиксирана дата, а са определени само като ден от седмицата. Например във Великобритания и Ирландия, когато официалният празник не е на фиксирана дата, почивните дни се разместват така, че да не се падат в понеделник или петък и така да се слеят с уикенда. Ако празникът се пада в друг ден, както например в САЩ, където Денят на благодарността винаги е в четвъртък, работодателят може да обяви следващия ден за неработен.

Служителят има право сам да поиска и да си вземе почивен ден по своя инициатива за сметка на отпуската си. Има и практика да се дава допълнителен почивен ден, ако официалният празник се падне през уикенда. В ЕС такъв режим няма, но той е регламентиран в Австралия, Канада, Русия и Япония.

Общото между различните режими е в това, че правилото е не държавата да определя сливания между празници и отработването им.

Най-практичният вариант е отработването на дни заради сливане на празници да се уговаря фирма по фирма, без държавата да се меси. На тази позиция застават както синдикатите, така и работодателски организации.

“Абсолютно неприемлив е единствено вариантът дните за отработване да се включват в годишния платен отпуск. Отпускът е право и с него не може да се търгува по този начин”, обясни вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Според синдикалистите просто трябва да се предвиди, че празничните дни не се отработват, но без да се вземат дни от отпуска на работниците.

Синдикалистите са изразили позицията си и в официално писмо до депутата Петър Кънев, който е поискал мнението им предварително.

Мястото на почивните дни и правото на Министерския съвет да ги размества не трябва въобще да фигурират в Кодекса на труда, обясни още Христов. Според него тези текстове са анахронизъм, останал от времената на комунизма, и противоречат на конституцията. КНСБ дори предлагат парламентът да приеме специален закон за празничните дни.

Най-удачният вариант според вицепрезидентът на КНСБ е работниците и работодателят да уговарят във фирмата как точно да се отработва и дали да се отработва въобще.

На тази позиция е и експертът от Българската стопанска камара Григор Димитров.

“Отработването може да бъде записано в колективния трудов договор. Там ще се определи и механизмът, по който да се отработва”, обясни той. Алтернатива на работата в събота може да бъде примерно работа с един час повече дневно.

Задачата на държавата била да създаде единствено законовата възможност за това. “Промяната обаче трябва да бъде обстойно обсъдена на тристранен съвет”, обясни Димитров.

“Отработването в събота е доказано неефективно. При осем часов работен ден коефицентът на полезно действие се ограничава до 20 минути”, обясни Димитров.

Допълнително хората, които са работили в събота са по-неефективни и през следващата работна седмица, защото са почивали по-малко.

“Отработването в събота всъщност е формално и представлява хабене на ресурси”, категоричен е експертът на стопанската камара. В тези дни бизнесът не произвеждал почти никакъв продукт, а в същото време се трупат разходи за отопление, електроенергия и телефони.

30 почивни дни за 2015 г.

2015 г. започна с 4 почивни дни, като един от тях бе отработен в събота. Денят на Освобождението 3 март също донесе 4 почивни дни и едно съботно отработване. Тази година ще почиваме 30 дни, от които 10 дни са официалните празници, като обаче от тях са извадени дните, които се отработват или се падат в уикенди. С толкова почивни дни можем да се наредим сред работливите нации в Европа, наравно с белгийците. Повече от нас обаче ще работят в Германия, Великобритания и Румъния. Най-работливи са холандците, които имат общо 28 почивни дни от отпуски и празници. Държавата с най-много празнични дни е Аржентина, в която най-често през годините има 19 неработни дни по различни поводи. Най-дълъг отпуск имат работещите в Бразилия - цели 30 дни.