Калин Стефанов, K@RT

Преди десетина години д-р Милен Врабевски създава един проект, какъвто до сега в България не е създаван -Intelligent Music Project. Един проект за истинска и некомерсиална музика, чийто корени са в добрия стар прогресив рок на ’70-те и ’80- те години на миналия век.Това е проект, роден от силата на чистата и ясна музика, неподвластна на мейнстрийма, залял ни през 21 век.

Когато си пуснете Intelligent Music Project , няма да чуете Вагнер или Щокхаузен , грохота на разбиващи се самолети, дрънчене на мечове или призрачни гласове от готик катедрали. Това са едни чисто изрисувани картини с ясна посока и нагласа за спокойна мелодика, очертани от пътя на Чайковски, Бетовен, Шопен и, преминали в рока от Yes , EL&P, ELO и TОТО естествено. Казвам “естествено”, защото в тази група (или по-правилно е да се каже “супергрупа”) влиза Саймън Филипс, не само като музикант, но и като ко-продуцент. Освен него тук са Джоузеф Уилямс , Джон Лоутън, Нейтън Ийст, Тим Пиърс , Джон Пейн, Каръл Сентънс, а на по-късен етап се включват Рони Ромеро и Ричард Гризман. Редом до тях седят и такива изпълнители от българската сцена като: Иво Стефанов , Самуел Ефтимов, Стоян Янкулов, Ивайло Звездомиров , Бисер Иванов , Боби Косатката, Славин Славчев, Лина Никол... Със сигурност изпускам някое име, но така е при мащабните проекти - понякога музикантите са повече от песните. В този случай обаче нещата не стоят така!

В началото беше “The power of mind”   

Началото като всяко начало, е малко несигурно и търсещо . Напипване в пространството, тоновете и концепцията. Същата тази концепция, която е пресъздадена в The Power of mind , чрез една добре позната на всички прог рок фенове - сонатна форма. Всяко парче е свързано с другото в едно интро-аутро, и с това е показано, че всичко е едно цяло. Музиката се лее леко и ненатрапчиво, а цялостната фабула не губи концентрацията си. Уникално светъл вокал на Джон Лоутън ме връща във времената на Firefly, а пътят на групата е ясно предначертан- спокойствие – чистота-ангелски хармонии. Отличителни парчета в албума са  Now I know, Loves light shining, Fairytale, New rhythm
                                                                      
Вторият албум е издаден през 2014 г. и тук вече влизат звездите Саймън Филипс и Джоузеф Уилямс от ТОТО . Нещата започват да се избистрят и за д-р Врабевски. Песните звучат по-завършено, по-нахъсано и с по-голямо самочувствие. Пристигането на Филипс се усеща осезателно- не само като музикант, но и като ко-продуцент! Тук по-разпознаваеми песни са Conclusion (играта на бързо и бавно темпо , ще намери своя отзвук и в следващите албуми на проекта), No one can Deny it (фънкът винаги е бил част от прогресив сцената), Friends (Джоузеф Уилямс ясно подчертава корените на поп-рока) и , разбира се, бавната мелодична хармония на “Love song”.
                                                                       
В третия албум – “Touching the divine”, съставът става  по-многоброен, като в него влизат Каръл Сантъс, Джон Пейн , Ричард Гризман, Нейтън Ийст. Няма как при наличието на тези музиканти и палитрата на многообразието да не се разшири. Така и възможността от стилистично повтаряне се намалява до минимум - това ще стане запазена марка на д-р Врабевски и в следващите албуми- по някое ново име да изплува в Интелигентния проект. Тук водещи композиции са Sky, Simply feels good, Fate, Mind projection.
                                                                        
За четвъртия албум ще направим нещо друго (и не е въпросът , че за мен лично това е най-доброто произведение до сега на Милен Врабевски), ще направя

сравнителен анализ с петия проект и ще се вгледам в плюсовете и минусите в тези албуми

Нека да тръгнем от там, че в рока числото 4 е някък вълшебно. Докато говорим за успешни велики дебюти (няма да спомена нито един, те са десетки), то четвъртият албум на една група винаги е бил крайъгълен камък в кариерата им. Дали заради факта, че много от тях се разпадат след него или, че просто тогава достигат до пика на сработването си и за много от тях това е един от шедьоврите им. Ще си позволя да цитирам само малка част от тях- Led zeppelin 4, Foreigner 4, TOTO 4 и, за да не си помислите, че залагам само на цифричката ето ви още- A night at the opera, Aqualung, Fragile; 2112 (хм,пак цифри) и по-тежките- In Rock, Demons & wizards и т.н и т.н./За незапознатите, моля прослушайте тези тави/.

Но да се върнем на IMP. Както казах вече, за мен в Sorcery inside нещата се издигат на едно друго ниво, сякаш тази група се познава от 20г. И още от толкова споделят музикални идеи. Няма как да не започнем с Yesterdays That Mattered (сякаш и с това парче ми се иска да приключим). Тотален , ама като казвам тотален рок хит!!! Риф, аранжимент, пауър, фийлинг- най-доброто произведение в рок културата на българската сцена от десетина години насам. Достойно да бъде въртяно денонощно по MTV (но онова MTV от ’90-те години, когато рокът беше не само приоритет, но и начин на живот. Не в сегашното риалити – лигаво подобие на музикална телевизия). Пусках си го и пак и пак и невярвайки ,че песента е написана от български автор – ТА ТЯ Е ВСЕЛЕНСКА!

Тук ще започна с паралелите към Life motion - отварящото A kind of a real life, което няма нищо общо с Yesterdays , звучащо вяло и отнесено за начало . В едно мое старо ревю за Life motion , казах ,че ми липсва пикът на албума, песента, която да те ритне и възпламени. В Sorcery inside това е Yesterdays That Mattered с пълна сила!

За да не минавам като бърз влак през всяка една песен, звучейки клиширано, директно ще направя съпоставка на двата последно издадени албума. Sorcery звучи по-грапаво , по-напомпано и нахално. Той може да си го позволи, това все пак е четвъртият албум на групата- вече са по-сработени, имат си доверие и това ясно се чувства в саунда. В никакъв случай той не излиза от релсите на прогресива от предишните албуми, но за мен този албум звучи най-хашлашки. Може би и периодът му на създаване е съвпаднал с „неравности”по пътя на д-р Врабевски - не знам. Знам само , че въпреки светлината, която се излъчва от всеки негов проект , този път има и малко тъмни нюанси. Но точно това го прави по-разнообразен, по-загадъчен  и дори по-пиперлив от следващия. Sorcery inside, без да бяга от основната концепция, създава усещане за разум, бягство и дори отрезвяване в определена степен. Никой не отрича Life motion като по-слаб или по-безидеен , напротив точно той е в пъти по-сработен от предишния,но влизането в една рутина сякаш го е превърнал в спокоен, хармоничен и някак утопичен път през музикалните небеса.

В завършек бих посочил водещите песни в албума- рифовото Looking For The Feeling , Granted - сякаш  Styx живеят в това парче, Life Lingers, Love (защото всичко е любов) и разбира се Yesterdays That Mattered!

Не подценявам нито едно парче, написано от д-р Милен Врабевски, но искам да кажа ,че Yesterdays представлява едно избухване на автора и в него академичността някъде остава на заден план за сметка на бунтарското в него. Наистина му пожелавам и в следващите продукции да има поне по едно такова kick ass парче – респект!

И за финал метафорично погледнато , това са два коренно различни албума и ако в Life motion се движите в гондола в спокойните канали на Венеция, то с  Sorcery inside сте в лодка и редувате бързи и бавни течения покрай норвежките фиорди.

Но не си вадете извода ,че това е черното и бялото в приказките на Милен Врабевски – не, това е една и съща монета с две страни - просто едната е по-грапава.

Нямам търпение да чуя шестия, за да видя и третата страна на монетата. Ще кажете -такава няма! Ами ще видим!