В интервю, публикувано в полския "Газета Виборча", политологът Иван Кръстев заявява, че начинът, по който европейците са реагирали на войната в Украйна, е положителна изненада.
„Европейските държавни и правителствени ръководители изведнъж извършиха нещо, което никой не беше очаквал от тях – противопоставиха се на Русия. Те отрязаха достъпа до руските суровини, а избирателите дори ги подкрепиха. Нещо повече: подкрепата за Украйна не само не намалява, а се увеличава. И днес повече европейци вярват, че победата на Украйна е по-важна от бързия край на войната", коментира политологът, цитиран от Дойче веле.
Разбираемо, че Кръстев е бил изненадан, като се има предвид публичните му позиции по отношение на Русия, Крим и Путин. В продължение на години политологът се опитваше да обяснява режима на Путин и да придава международна значимост на руския президент. Той беше един от редовните участниците във Валдайския форум, а на един от последните форуми беше и водещ на един от панелите.
Увеличи се доверието към Европа
Според Иван Кръстев европейското единство е увеличило доверието към Европа като цяло.
„Днес гледат на ЕС като на по-голяма сила, отколкото преди войната“.
В обширното интервю за полското издание Кръстев заявява, че е трудно да се предвиди какъв точно ще е изходът от войната.
„Според мен една украинска победа би имала две измерения: едно териториално и едно, което е свързано със сигурността. Украинската победа ще означава, че украинците за първи път сами ще определят съдбата си и икономическото си развитие – за първи път отделно от Русия, за добро или за лошо“.
Във връзка с очакваната през пролетта или лятото украинска офанзива (в рамките на която украинците ще се опитат да постигнат победа, за да принудят Русия да преговаря), Иван Кръстев заявява, че не би бил изненадан, ако се стигне до драматична ескалация, „тъй като днес и двете страни смятат, че са подобрили позициите си. А най-важното при определянето на границите ще е това, което се е случило на бойното поле“, казва политологът.
Консенсусът за разрив с Русия е много широк
В интервюто, дадено за „Газета Виборча“ и препечатано от „Ди Велт“, политологът изтъква, че след една година война Путин вероятно е успял да убеди някои от своите сънародници в това, че Русия е била нападнатата страна, но не и останалите европейци.
„Дори тези, които не изпращат оръжие, не вярват, че Русия е жертва. Затова европейският консенсус за разрив в отношенията с Москва е много широк.“
Иван Кръстев е предпазлив в прогнозите си за бъдещия световен ред след края на войната и казва, че със сигурност няма да има никакво завръщане към старите отношения. Новият ред, според него, не трябва да е непременно по-лош или по-добър, но просто ще е различен.
„В Европа обаче, Русия е ликвидирана за поколения напред. Анкетите сочат, че дори в страни, които са приятелски настроени към Русия, както и в традиционните антиамерикански кръгове никой вече не вярва, че Москва има какво да предложи. Онази Русия, която мнозина смятаха за алтернатива на Запада, вече я няма“, казва Кръстев.
Поляризация или фрагментация на света?
Според политолога не Путин е разрушил установения ред след края на Студената война. Той твърди, че се е бил изчерпал още по-рано.
„Путин само устрои погребението на този ред. А от това Русия по-скоро ще загуби“, посочва Кръстев, който обаче смята, че са възможни и други сценарии – в зависимост от това дали Китай няма да застане зад Русия, което би довело до много голяма глобална поляризация. Но може и вместо до поляризация, да се стигне до фрагментация на света.
„Всички възможности са открити, а кои от тях ще се наложат, зависи от много неща, включително от такива, които са извън нашия контрол“ казва политологът.
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас