Оловото често се счита за модерен токсин, но ново изследване установи, че то преследва нас и нашите предци от почти 2 милиона години. Още по-странно е, че излагането на олово може да е дало предимство на хората пред нашите най-близки роднини – неандерталците.

Международен екип от изследователи анализира съдържанието на олово в 51 вкаменени зъба на хоминидина възраст между 100 000 и 1,8 милиона години. Резултатите от проучването е публикувано в Science Advances. 

Пробите са от Homo sapiens, неандерталци и няколко ранни вида Homo, както и от по-далечни роднини като Australopithecus, Paranthropus, Gigantopithecus и вкаменени видове орангутани и бабуини, съобщи ScienceAlert.

„Намерихме ясни признаци за епизодично излагане на олово в 73% от пробите (71% за хоминидите Australopithecus, Paranthropus и Homo)“, пише екипът в статията си.

Опасностите от излагането на олово са добре документирани, но авторите предполагат, че те може да са били още по-сериозни за нашите неандерталски братовчеди.

Учените провели тестове върху мини мозъци, отгледани в лаборатория, които имали един от двата варианта на ген, наречен NOVA1 – версия, която имат съвременните хора, и такава, която се среща при неандерталците и други изчезнали видове.

Мозъчните органоиди с древния вариант на гена са претърпели значително нарушаване на активността на ген, наречен FOXP2, който кодира протеин, ключов за развитието на речта и езика. Мозъците с модерния вариант обаче показали по-малко увреждания.

„Тези резултати предполагат, че нашият вариант на NOVA1 може да е предлагал защита срещу вредните неврологични ефекти на оловото“, заяви Алисън Муотри, биолог по развитие в Университета на Калифорния, Сан Диего.

„Това е изключителен пример за това как натискът на околната среда, в този случай токсичността на оловото, може да е довел до генетични промени, които са подобрили оцеляването и способността ни да общуваме чрез езика, но които сега влияят и на уязвимостта ни към съвременното излагане на олово“, обясни тя.

Токсичността на оловото е свързана с редица сериозни здравни проблеми, като неврологични разстройства и сърдечно-съдови заболявания. Смята се, че тя е увредила психичното здраве и е понижила IQ на цели поколения, а дори е повишила нивата на престъпност.

Обикновено тази токсичност се счита за здравен проблем, който до голяма степен е започнал с човешката дейност като минното дело и топенето на метали и е достигнал своя пик по време на Индустриалната революция. По-късно оловото било добавяно към боя и гориво, разпространявайки токсичния си ефект широко.

Древните хоминиди обаче са били изложени на олово от естествени източници, като вулканична дейност, горски пожари и геоложки процеси, които увеличават концентрацията на олово в храната и водните източници. Това е варирало при различните видове.

„Зъбите на P. robustus последователно показват малко и ниски нива на олово, докато A. africanus и Homo sp. показват по-често излагане“, пишат изследователите.

„Различните модели на излагане на олово могат да означават, че оловните ивици при P. robustus са резултат от остро излагане (например горски пожар), докато при другите два вида, за които е известно, че имат по-разнообразна диета, оловните ивици може да се дължат на по-честа, сезонна и по-висока концентрация на олово чрез процеси на биоакумулация в хранителната верига“, твърдят те.

Макар изследването да не свързва категорично нашия еволюционен успех с оловото, то добавя интригуваща възможност към нашата сложна история с тежкия метал./ БГНЕС