Докато с едната ръка закрива недомислената „Държавна петролна компания“, икономическото министерство обсъжда друго неработещо предложение. Ако новата идея бъде реализирана, държавата ще се превърне в един от най-крупните търговци с горива, купувайки и продавайки количества за милиарди левове. Това няма как да стане без големи загуби и огромни допълнителни инвестиции, коментират експерти, съобщава "Сега".

В момента държавата и бизнесът са длъжни да поддържат задължителни запаси от нефт и нефтопродукти за извънредни ситуации в общ размер, покриващ 90 дни среднодневния нетен внос и вътрешнообщностни придобивания. Задължението на държавата е да поддържа запаси за 30 дни, а на бизнеса – за останалите 60 дни. На заседание на икономическата комисия в НС министърът на икономиката и индустрията Корнелия Нинова обяви, че се обсъжда друга идея, за да има пълни гаранции, че задължителните запаси са налични. „Обсъждаме вариант държавата да купува и съхранява всички горива, за което има достатъчно терени, а задълженият бизнес само да заплаща количествата“, обяви Нинова. Задължени да съхраняват запаси са всички вносители на горива, като количествата се определят пропорционално на участието им в общия внос и придобивания.

Лансираната от икономическото министерство идея не е работещо решение, а реализирането му би отнело години, коментираха експерти. Закупуването на такива количества би превърнало държавата в основния играч на пазара с горива. По стари данни от бюджета на държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2020 г. донатрупването на запаси за 2,2 дни бе оценена на 30,5 млн. лв. към онзи момент. Ако трябва да купи горива за 60 дни, колкото е ангажиметът на бизнеса, по груби сметки това означава държавата да се нагърби с реализирането на покупка на горива за поне 1 млрд. лв. От думите на Нинова излиза, че бизнесът сам ще плати количествата, а държавата само ще ги съхранява.

Това обаче изобщо не е толкова лесно, защото няма достатъчно данъчни складове. Дори да има свободни терени, изграждането на данъчни складове би струвало десетки милиони и би отнело сериозно време, изтъкват запознати. Ако ще купува всички горива, държавната агенция ще трябва и да ги обновява, което на свой ред означава загуба на огромни средства. Цените, по които се продават на борсата горива с изтичащ срок на годност на резерва, са по-ниски, като няма начин продажбата на стари горива и обновяването им с нови да се извършва без загуба. Това означава периодична загуба на всеки две-три години в размер на десетки милиони при тези количества. При бизнеса такъв проблем не стои, защото той не се съхранява едно и също гориво, а то периодично се обновява. Извън това по подръжката на базите, ако такива бъдат изградени, ще има допълнителни разходи за персонал, охрана, режийни.

Искането на бизнеса държавата да поеме съхранението на тези горива не е ново. От Българската петролна и газова асоциация предложиха наскоро модел разходите за купуване на горива да се финансират не от държавния бюджет, а от такса за всеки литър продадено гориво по подобие на акцизите. От компаниите твърдят, че това няма да оскъпи горивата, защото и сега разходите за поддържане на запаси били калкулирани в цената. От асоциацията считат, че задължението за поддържане на запаси от 90 е вменено на държавата, а не на икономическите оператори. В Европа обаче има различни модели на разпределяне на това задължение, като в България е преценено това задължение да е поделено между държава и оператор.