Астрономите отдавна приемат звездните бури като заплаха за живота – разрушителни изблици, способни да оголят атмосфери и да стерилизират повърхности. Нови наблюдения обаче обръщат тази представа. За първи път учените проследиха пълноценно коронално изхвърляне на маса (CME) от млада звезда, подобна на Слънцето, и резултатите подсказват, че именно такива екстремни събития може да са помогнали на живота да се появи не само на Земята, но и на далечни екзопланети, съобщава изследване, цитирано от The Kyiv Independent.

Короналните изхвърляния на маса възникват, когато силно напрегнати магнитни линии в атмосферата на звезда внезапно се скъсат и освободят огромно количество енергия. Част от тази енергия се проявява като ярка светлинна експлозия на повърхността, а друга – като гигантски облак от плазма, изхвърлен от короната, свръхгорещия външен слой на звездната атмосфера.

На нашето Слънце подобни събития се наблюдават сравнително често, но при млади звезди те се очакват да бъдат много по-мощни и значително по-чести. Досега това бе теоретично предположение – докато учените не успяха да го видят директно.

Международен екип, ръководен от астрофизика Косукe Намеката от Университета в Киото, насочва вниманието си към звездата EK Draconis, разположена на 112 светлинни години от Земята в съзвездието Дракон. Тя е на възраст между 50 и 125 милиона години – изключително млада за звезда, която ще съществува милиарди години – и по маса, радиус и температура силно наподобява ранното Слънце.

Изследователите комбинират наблюдения от космическия телескоп Hubble, сателита TESS и няколко наземни обсерватории в Япония и Корея. Така за първи път успяват да „уловят“ цялостната картина на едно звездно коронално изхвърляне – от високoенергийната фаза до по-бавните и студени компоненти.

Две лица на една буря

Данните разкриват впечатляваща динамика. Hubble засича облак от изключително гореща плазма с температура около 100 000 келвина, изхвърлен със скорост между 300 и 550 км/сек. Само десет минути по-късно се появява втори компонент – по-хладен газ с температура около 10 000 келвина, движещ се значително по-бавно.

Тези два елемента – бързият, енергийно наситен фронт и по-бавният „опашен“ облак – се оказват части от едно и също коронално изхвърляне. Най-важното: горещият компонент носи огромната част от енергията.

Как звездните бури могат да раждат живот

Именно тази енергия е ключът към новото тълкуване. Според учените, ако подобни изхвърляния се случват редовно – както се очаква при млади звезди – те могат да задвижват сложни химични реакции в атмосферата на обикалящи планети.

Тези реакции биха могли да създават парникови газове, които задържат топлина и стабилизират климата, да разпадат молекули в атмосферата, позволявайки им да се комбинират отново в сложни органични съединения, да формират основите на химията, необходима за възникването на живот.

Макар около EK Draconis все още да не са открити екзопланети, звездата се разглежда като времеви прозорец към миналото на нашата собствена Слънчева система.

Според авторите на изследването, Слънцето преди 4,5 милиарда години вероятно е било също толкова бурно. Това означава, че условията, които днес свързваме с опасност, може всъщност да са били катализатор за зараждането на живот на Земята – и потенциално на други планети около млади звезди.

Резултатите, публикувани в списание Nature Astronomy, дават рядък поглед към ролята на звездите не само като източници на светлина и топлина, но и като активни участници в биохимичната еволюция на планетите, отбелязва The Kyiv Independent.

В търсене на извънземен живот

Откритието променя и критериите за „обитаемост“. Вместо да се търсят само спокойни, стабилни звезди, учените все по-често ще разглеждат и динамични млади системи, където енергията на звездните бури може да играе съзидателна, а не разрушителна роля.

В този смисъл, животът във Вселената може да се оказва не въпреки космическите бури, а благодарение на тях.