Колаборационистите

Проф. Георги Фотев

Две мрачни емблеми на колаборационизма: Маршал Петен, прокълнат не само от французите. Срам изпитват от Кнут Хамсун, нобелов лауреат по литература, не само в Норвегия. Ако искаш да разбереш нещо важно в този живот, тръгни от крайностите. Подобна идея се намира в „Теория на хармонията” на Шьонберг.

*** 

Днешните българи нямат маршал, но имат генерал, емблема на колаборационист! Днешните българи нямат нобелов лауреат и значим интелектуалец колаборационист. Българите имат глутници от пишман професори, доценти, публицисти и журналисти колаборационисти.

***
Нещата са сериозни. Много сериозни! Публичният форум на българското национално общество е овладян от колаборационисти. Критическата публичност, доколкото я има, храни илюзии, че „всичко минава и заминава”. Въпросът е какво остава. Остава философски фармакон. Хем лекарство, хем отрова.

***

Оптимизъм тресе нашите хора. Въпросът не е нито до оптимизъм, нито до песимизъм. Общественото развитие е НЕ-ЛИНЕЕН процес. Днешният колаборационизъм в България може да затрие клетото ни отечество. Възможно е и противоположното. Колаборационизмът да бъде изметен. Започнете с медиите.
***
Родните колаборационисти, както колаборационистите изобщо, в т.ч. маршал Петен и Кнут Хамсун, са НАЦИОНАЛНИ ПРЕДАТЕЛИ. Те реват денонощно за националния интерес и за суверенитета на България. Баламосват лековерните. Колаборационистите са предатели, но не само. Подлоги, но не само. Продажници, но не само. Търгашът дебне денем и нощем. Безмилостни са. Хитри са, но в края на краищата не знаят какво правят, според заключението на заклетия хуманист!
***
Чувствителните натури са обзети от МЕЛАНХОЛИЯ. Нашият народ от времето на Левски НЕ ЗНАЕ КАКВО ИСКА.( Налага се отнво тежката мисъл на Хегел). Едни след други седем-осем подред извънредни избори и накрая подтискащо мнозинство на оня генерал, който не е маршал. Сам се отказа да е държавен глава и стана министър-председател. Едно е символната политическа влас, друго е реалната. Уплътняване на колаборационизма!

***
Няма прости отговори на сложни въпроси. Сложните отговори са на ръба на безсмислието. Демократичен избор на отровния калаборационизъм от бългаския народ. В случая е все едно каква част от избирателитге не са гласували, кои как са гласували за опозиции. Гневният и меланхоличният стон е: „Народът е виновен!”. Погалването на такъв народ е вредно за него самият. Истината и само истината, предхождана от справедливостта! Справедливостта е алфата и омегата на политиката. На същността на Политиката!

***
Главната отговорност и вина за продължителната политическа криза и за триумфа на отровния колаборационизъм в милото на Отечство е глутницата колаборационисти, която властва в електронните медии не от вчера. Те конструират социалната и политическата реалност, която на езика на нашия Кристо, ОПАКОВА оригиналната реалност. (Моля любезните ми фейсбук прители, които не се занимават с естетиката на Кристо, за снисхождение ). Тая работа ще има край. Прогонените от националните медии талантливи журналисти, органически противници на колаборационизма, и онези интелектуалци , които са в тъмните списъци на опасните по въпроса за истината, не са се предали. Те са съвестта на нашето време! Чест и почитание.

***
Кардиналният проблем е експоненциалното ускоряване на социалното време. Политическата власт е в ръцете на пъкления колаборационизъм. Безсмъртието на човешките същества не се подарява. То е възможност.