На днешната дата през 1980 години смъртта покоси един от най-известните бардове на бившия Съветски Съюз - Владимир Висоцки.
Певец, актьор, поет и писател, той си отива без време от този живот - само на 42 години. Новината стига до всички краища на необятната руска страна и до чужбина. Пред театър „Таганка“, където бардът е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хиляди се сбогуват с Висоцки, много от тях от покривите на близки до гробищата сгради. Западните станции, като „Гласът на Америка“, говорят за него, свирят негови песни. Само официалните руски медии мълчат. Отказът да говорят за Висоцки, който според официалната версия бил покосен от инфаркт, оставя съмнение, че се е случило нещо зловещо, ражда слухове за трагична смърт.
Истината едва ли някога ще излезе наяве, но за хората, които са го познавали и обичали, Висоцки ще остане завинаги “войн”, а песните му - "безсмъртни".
В едно свое интервю синът на барда Никита Висоцки казва: "Татко е имал късмета да живее в забележително време, около него винаги е имало много необикновено талантливи хора. Не мисля, че е бил по-добър от тях, но в него е имало нещо, което го е отличавало от всички. Мисля, че решаващото е, че той е бил воин. Отнасял се е към живота като към предизвикателство и е побеждавал. А народът обича героите, които са готови за саможертва".

Владимир Висоцки
Още от Арт Фактор
Тарас Шевченко – Гласът на свободна Украйна
НЕБЕСНА ЧИТАНКА
Граждани искат с петиция уволнението на Ярослава Бубнова и подвеждане под съдебна отговорност
Националната галерия на България прилича на провинциална художествена сбирка, подредена по морално остарял начин и говори красноречиво за професионалните компетенции на самопровъзгласилата се за най-големия български куратор директорка
От Спайдър-мен до Жокера: Как комиксите промениха Холивуд
Независимо дали става дума за супергерои, антигерои или напълно нови интерпретации, едно е сигурно – тези истории ще продължат да вълнуват и разширяват своята аудитория, без значение от възраст, социален статус и културни традиции, доказвайки, че добрата история винаги намира своя път към публиката