Изгубеният и дълго търсен Троянски Дамаскин бе открит от монасите на Троянският манастир, съобщи за БТА игуменът на манастира епископ Сионий.

Уникалният ръкописен възрожденски сборник от 1745 година, според игумена, е книгата, която е калиграфски образец от старобългарската книжовна школа. Тя е на повече от 260 години и е напълно запазена. Сборникът е от особен интерес не само за монашеското братство, но и за българската историография, посочва духовникът.

Епископ Сионий разказва, че сборникът, за който се знае, че е притежание на Троянската света обител, е търсен в годините от монасите и се е смятало, че е загубен или унищожен.

Ценната книга е открита случайно в средата на ноември тази година. При разчистване в една от стаите в старото западно крило на Троянския манастир, монасите и семинаристи се натъкнали на запазена старобългарска книга без корици. Когато игуменът се зачел в старобългарския текст, разпознал търсения с години сборник. На ръкописа пишело Троянски Дамаскин и ясно се разчита годината 1745. Сборникът се нарича Дамаскин, защото в него се съдържат предимно поучения от Св. Йоан Дамаскин от Дамаск, обясни епископ Сионий.

Предстои текстът с библейски притчи, разкази, поучения да бъде разчетен. Книгата ще бъде предоставена за обработка на проф. Аксиния Джурова.

По думите на дядо Сионий едната част на книгата е наречена Дидаскалия и представлява

известно възрожденско писание, което означава "поучение к православной и християнско веру" - както се чете от текста.

Дидаскалията е "На Теофан инок /монах/ и представлява поучение към православното Христово сказание за православната вяра, събрано в общ сборник“, разказа дядо Сионий.

Друга притча в сборника е озаглавена "За праведните мъже и философи" и тя започва с "Който казва и който слуша файда има. Отче благослови. Праведният човек е мъдрец и на дела го показва".

В книгата има десетки рисунки – всичките цветни, на много от страниците има отбелязвания, преписки, препратки, отметки, стъпки в червен цвят, разказа игуменът на Троянския манастир.

"Безспорен е фактът, че книгата е стара, написана на старобългарски и е ръчна изработка. Тя е образец на калиграфското изкуство, съдържа 285 листа, някои от които е открито, че липсват. Страниците й са номерирани с букви, като на всяка буква отговоря цифра. В старобългарската практика няма арабски цифри, има буквена стойност на цифрите и в открития Троянски Дамаскин това ясно се вижда. Книгата е писана на специална хартия, най-вероятно доставена от Венеция, защото е с отлични качества и се е съхранила 269 години, не е изсъхнала, не се рони, не е пожълтяла много и е запазила качествата си и текста. Хартията има свой печат, който ясно личи с просто око на светлина. Разчита се печат на хартията - П.Д", който ясно личи, разказа игуменът на манастира дядо Сионий.

Известно е, че в своята дълговековна история Троянският манастир е съхранявал много ръкописни книги, но в годините много са унищожени или изнесени. За някои от тях е останало само името в опис в манастирската библиотека. Книгата може да се нарече, че е една притча на Теофан монаха. Тя ще е още един ценен експонат в напълно възстановената манастирска библиотека, който ще стане достъпен за вярващите и за изследователите, допълни епископът на Троянската света обител.

Откритият Троянски Дамаскин е най-ценният подарък за манастира пред Коледните празници, защото е дар за братството и книгата носи мъдростта на вярата, съхранена през вековете, доказателство за вечността на божието слово, коментира дядо Сионий.