Мая Стоянова

Предание разказва, че преди да бъде сътворен човекът, билките били съвсем обикновени треви, само красиви и уханни, защото по божи замисъл хората трябвало да са силни и здрави, защитени от злини и болести. Но когато Господ измайсторил човека от кал и го оставил да съхне, дошъл завистливият дявол. Замахнал с дългата си тояга и безмилостно пробол глинената фигура, направил я на решето. На сутринта, щом видял обезобразеното тяло от кал, Господ се втурнал да го спасява. Протегнал ръце и откъснал някакви треви, запушил с тях всяка дупка и раните мигом зараснали. Останали само следи от травмите – слаби места, отворени за болести и страдания, но за всяко от тях си имало лек . Тогава Господ благословил с лечебна сила 77 и половина билки, колкото били раните и така дал чудотворна сила на тревите - да лекуват и с спасяват човеците.

В народната традиция Еньовден е празникът на лечебните треви. Той е един от най-магнетичните и витални летни празници, най-силно повлиян от езическите представи и вярвания на предците ни.

Чества се на 24 юни по нов стил, когато християнската църква почита и рождението на Св. Йоан Кръстител.

Разполагането на празника в деня на лятото слънцестоене - един от най-важните астрономически преломи в годината, трайно свързва Еньовден с езическите култове към Слънцето и магията на небесния огън, които силно разтърсват съзнанието в предхристиянската епоха.

Според народната вяра от този ден небесното светило започва да умира, а годината – да клони към зима. Много по-късният християнизиран вариант на тази представа е митологемата за българския Св. Еньо, който "започва да си кърпи кожуха и да се стяга за зима".

Старо поверие гласи, че на Евьовден Слънцето се събужда най-рано от всякога, още преди да са угаснали звездите. Къпе се в жива вода – извор, река или море и я превръща в лековита. После отърсва капки върху тревите и цветята, благословя ги с живителна сила. Когато изгрее на хоризонта чисто и подмладено, излъчва необикновена енергия чак докато заходи на Запад.

А звездите са възприемани като неговите сестрици. Те слизат в потайна доба на земята, обхождат я открай-докрай, целуват нежно билките и ги даряват с магически и лековити способности.

“Еньовден заема особено място в календара, защото съвпада с най-дългия ден в годината”, казва астроложката Силва Дончева. Според нея в този момент

Слънцето, което е тъждествено с образа на Христос, се намира в своя апогей.

То стои най-дълго на небето и въздейства най-силно на цялата природа. Символ на радост и неизчерпаема енергия, то притежава способността да пречиства и възражда тялото и духа на човека, да презарежда психиката, да въздейства на дихателната система, като подобрява тонуса и жизнения статус на човека. А два - три часа след изгрева има особено благотворно въздействие върху храносмилателната система на хората.

„Затова в този ден огромен заряд и енергия от небесното светило получават и лековитите треви – билките. Неговата мощ е най-голяма преди да изгрее, затова билките, набрани в интервала от полунощ до изгрев, са заредени с най-голяма голяма лечебна сила”, обяснява астроложката.

На този ден билкари и знахарки бродят по поляните и берат лековитите треви. Големият народен лечител Петър Димков също е вярвал в Еньовден, почитал е празника, но никога не се е впускал да събира и пази от това време лековити треви. Нямал предпочитани билки, вярвал, че всички са благословени от Бог, казва днес внукът му и наследник в лечителската мисия д-р Петър Димков Младши. Той също почита празника, но се интересува преди всичко от практическото приложение на билките и изследва комбинациите, в които те могат да помагат на болните.

Старите българи обаче са живели и с други представи за Еньовден. В тях празникът съвпада с онзи времеви отрязък в годината, 

когато в подредения Космос настъпва хаос,

а времето прескача границата на своя обикновен ритъм и придобива особен магически смисъл.

Вярва се, че докато Слънцето набира сили, а звездите омайват тревите, излизат демони, бродници, мамници, магьосници, които живеят на границата между света на живите и на мъртвите. Обикалят по нивите и обират чуждото плодородие и росата по ливадите. С нея замесват с брашно от чуждите хамбари обредна погачка и така вярват, че са взели берекета на хората. За да се предпазят от демоничните същества, през нощта стопаните отиват на полето да пазят нивите.

Магическата сила на времето по Еньовден се мултиплицира и от

появата на Сириус – най-ярката звезда от съзвездието Голямо куче.

Тя единствено в този ден изгрява заедно със Слънцето. Учените са категорични, че с изключение на Слънцето няма друга звезда като Сириус, за която да са създадени толкова много митове и легенди.

Преди 2 500 години нейният изгрев съвпадал с този на Слънцето в деня на лятното слънцестоене, отбелязвал прилива на Нил в древен Египет и “Кучешките дни ” на лятото в календара на старите гърци. Дълго време Сириус бил асоцииран с Голямото куче, затова го нарекли още “Кучешката звезда”. В египетската митология това съзвездие е асоциирано с Анубис - бог с глава на куче или чакал, син на Изида и Озирис.

Тайнственият Сириус са познавали добре и древните траки, обитавали в античността нашите земи. На територията на археологическия комплекс „Сборяново” край Исперих учените са установили, че част от некрополите, представляват огледална проекция на най-ярките звезди от съзвездието Голямо куче. Сред тях е и Сириус. Районът е известен в древността и като Даосдава (в превод Градът на вълците). Той е един от най-големите култови центрове на северните траки – гети.

„Тук гетите изпълнявали ритуално погребение на куче, вълк, което осмисляли като специфичен обред на обезсмъртяване, а четириногото се възприемало като посредник между земния и отвъдния свят” казва археолога Диана Гергова, която от години проучва комплекса.

Хилядолетия след гетите Учителят Петър Дънов също припознава в Сириус жилище на светли същества със висока култура, два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето. Според него тя е и следваща стъпка на земното човечество по пътя на космическото му израстване.

“Появата на Сириус в мига, в който изгрява Слънцето в деня на лятното слънцестоене придава особен смисъл на Еньовден. Още древните египтяни припознават в това откриването на една по-висша йерархия от слънчевата – тази на духовните ангели, които отварят вратата на рая, за да минат оттам човеците. В християнската традиция тази функция се изпълнява от св.Петър, който не случайно честваме само дни по-късно - на 29 юни”, твърди астроложката Силва Дончева.

„Вярва се още, че родените в деня на лятното равноденствие и дните след него, са благословени. Всеки, който посрещне изгревът на Слънцето и Сириус на Еньовден, може да почувства благодатни влияния върху себе си, а ако силно иска нещо - желанието може да се сбъдне. Силата на тези две небесни тела е толкова голяма, че е в състояние да отключи неподозирани способности, възможно е човек дори да получи прозрение от Божественото. Тогава може да открие и своята лековита трева. Но за да случи всичко това, са нужни труд, знания, молитва към Бога”, обяснява изследователката на небесните тела.

Празничният ден си има и своя билка – Еньовче, което берат за здраве и дълголетие. А за любов - търсят Омайниче. То е онази половин билка, която Бог благословил с другите 77. Вярва се, че ако намерите любимия човек, ще открието и втората половинка на омайното цвете.