Трябва ли управляващите да свалят ДДС върху храни, ток и горива бе темата, която коментираха икономистът Ваня Григорова от КТ "Подкрепа" и банкерът Левон Хампарцумян в студиото на Нова ТВ.
От години настояваме за диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Ясно е, че може да се направи. Само с еднократен законов акт, с който казваме, че ДДС-то няма да бъде 20%, а 0% - няма да се случи, няма да се отрази с намаляване разходите на домакинствата. Очевидно е, че трябва да се наложи контрол, какъвто в държавата липсва, посочи Ваня Григорова.
Банкерът и финансист Левон Хампарцумян се съгласи до някъде с нейната теза и даде за пример антиинфлационните мерки в Турция.
„Това са неща, които имат много краткосрочен ефект и дългосрочно всъщност да балансират допълнително икономиката. Идеята е да произвеждаме повече стоки и услуги”, уточни той. По думите му от това ще се възползват хора, които ще спекулират и ще забогатяват.
Григорова е на мнение, че институциите трябва да следят как и доколко бизнесът увеличава цените, на които продава. „Ние имаме и веригата на доставки, през която също трябва да мине този контрол. Например, 50% от цената на хляба е надбавка на търговец и ДДС. Очевидно е, че това са паразитни надбавки, на които е крайно време да бъде сложен край”, категорична е тя.
Според Хампарцумян има възможност дадена стока да изчезне от рафтовете в магазините, ако има таван на цените. „Кой точно ще контролира тези неща - инспектори, които взимат някакви мизерни заплати и които с 20 лв. може да ги купиш. В края на тази верига ще се създаде една нова „черна” борса, в която едни хора рязко ще забогатяват за сметка на всички останали”, подчерта той.
Финансистът допълни: „Една наивна част от населението ще смята, че социалисти и не знам какви профсъюзи са им решили проблема. Нищо не са им решили. Светът е в инфлационен период”, категоричен е Хампарцумян.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг