Москва счита за победа само военното или военно-дипломатическото смазване на Украйна

Европутинистите и евротръмпистите набират сила, те ще съживят Европа   - да им дадем шанс да спасят великата европейска култура, която е братовчедка на руската и американската, казва Владислав Сурков

Създател на путинизма и архитект на  днешната руска политическа система, близък до Путин вече две десетилетия – това е Владислав Сурков. Той запази мълчание и не е говорил от началото на войната срещу  Украйна. 

 Faktor.bg публикува интервюто с него, защото то разкрива до къде е деградирала руската политическа система, но и митичната руска душевност в епохата на Путин. Отговорите на кремълския оракул осветяват и загадъчните мостове между путинизма и тръмпизма и новото зло, което може да се роди от това прелюбодейство. И не на последно място читателят получава отговор на въпроса – готова ли е Русия за мир или империята може да съществува само чрез войни и насилие над свободните.

Интервю на L’Express

- „Има десетилетия, в които нищо не се случва, и седмици, в които се случват десетилетия“, е казал Ленин... Такъв ли е случаят в Европа днес?

- Да, през последните седмици САЩ отприщиха словесна буря срещу Европа. Но за момента това са само провокации и глупости. Главното тепърва предстои. Вашингтон излиза от стагнацията. Те все още трябва да преминат през перестройка, гласност и ново мислене. Съветската перестройка доведе до разпадането на Източния блок. Ще се разпаднат ли НАТО и Европейският съюз в резултат на американската перестройка? Въпросът остава. От вас зависи да решите.

-  Преговорите в Рияд на 18 февруари започнаха добре за руснаците. Какъв резултат може да се счита за победа на Москва?

- Военното или военно-дипломатическото смазване на Украйна. Разделянето на тази изкуствена квазидържава на нейните естествени фрагменти. Възможно е да има маневри, забавяния и паузи по пътя. Но тази цел ще бъде постигната.

- Променила ли е Русия целите си в Украйна след 24 февруари 2022 г.?

-  Стратегическите й цели не са се променили, но тактическите цели са се адаптирали с прилагането на нова стратегия.

-  Вие казвате: „За Русия постоянната експанзия не е просто още една идея, тя е екзистенциалното условие на нашето историческо съществуване“. В какви граници вие виждате Русия?

- Създадох официална идеология, основана на концепцията за „Руския свят“, която вече съществуваше във философските среди. Руският свят няма граници. Руският свят е навсякъде, където има руско влияние, под една или друга форма: културно, информационно, военно, икономическо, културно или хуманитарно... С други думи, то е навсякъде. Степента на нашето влияние варира значително в различните региони, но никога не е нулева. Така че ще се пръснем във всички посоки, доколкото Бог пожелае и доколкото сме силни. Важното е да не се увличаме и да не се стремим към прекалено голямо парче от пая.

-  Тази интерпретация оставя малки възможности за субективен избор на хората. Ами ако не искат да са част от този "руски свят"? Могат ли хората да бъдат насила свързани с него? И преди всичко, защо е нужно?

- Не виждам в предишния си отговор и сянка на отричане на субективността на народите. Европа е тази, която пренебрегна субективността на украинския народ, като подкрепи два държавни преврата в Киев. През 2014 г. например повече от половината украинци са говорили изключително на руски както на работа, така и у дома. По-малко от половината от тях подкрепят интеграцията в Европейския съюз, а още по-малко искат да се присъединят към НАТО. Против волята на украинския народ или във всеки случай против волята на мнозинството от украинците Западът се опитва да принуди Украйна да се подчини, без никой наистина да разбира защо. Дори докато говорим, европейски оръжия, някои от които френски, се използват срещу моята страна в подкрепа на марионетния режим в Киев, който се основава не на мнозинството от украинския народ, а на неговото антируско и прозападно малцинство. Това е продължение на западните опити за насилствена колонизация на Украйна. 

- Дали връщането на Украйна в сферата на влияние на Русия е съзнателна цел на руската външна политика след разпадането на Съветския съюз? С други думи, дали анексирането на Украйна е цел, която Москва преследва по различни начини още от 1991 г. насам?

- Това е целта на Москва, но и на Киев също. По различни начини, по различно време, с различна степен на успех. И в Русия, и в Украйна след разпадането на СССР винаги е имало много хора, които са мислили за сближаване или обединяване на нашите две страни. И днес все още има такива хора от двете страни на фронта. Естествено е, ние сме хора от една кръв. Мирното сътрудничество беше възпрепятствано от два преврата в Украйна, подкрепени от Запада - през 2005 г. и 2014 г. И в двата случая украинците бяха незаконно подчинени на управлението на агресивно малцинство, мотивирано от легендите в една политизирана етнография и миражът за европейска интеграция. Това малцинство въведе Украйна във война.

- Не смятате ли, че войната срещу Русия, напротив, изкова украинската нация и „антируската“ идентичност, включително сред рускоезичните украинци? С други думи, не беше ли Русия тази, която създаде това, което сега отрича, че съществува?

- Украйна е изкуствено политическо образувание, в което са изкуствено обединени, дори натрапени поне три много различни региона: Южен и Източен, руски; Централен - руски-неруски (sic); и Западен - антируски. Между тях не е имало разбирателство и никога не е имало. Войната в Украйна ще раздели руснаците и антируснаците или перифразирайки Евангелието – ще отдели овцете от козите. Антируснаците няма как да се разраснат. Те ще бъдат ограничени в своята историческа територия и ще престанат да се разселват в руската земя. Може би един ден Украйна ще бъде истинска държава, но само в естествените си граници и следователно много по-малка страна.

- Европейците не са поканени да участват в дискусии, които съвсем пряко ги засягат. Какво мислите за това?

- „Не съм поканен“ не означава нищо. И американците никой не ги е канил. Сами се поканиха, поеха инициативата. Русия от години заявява, че е готова да разговаря. Европа можеше да отговори по всяко време и да започне диалог. Не стана. Други го направиха. Въпреки това всеки знае, че трайно решение на конфликта е невъзможно без участието на ЕС. Балансираното разделение на Украйна ще трябва да включва дял за Брюксел.

- Изглежда нямате особено високо мнение за  Европейския съюз, но често говорите за него като за кохерентна област. Какъв политически формат според вас трябва да приеме Европа?

- ЕС е основан през 1992 г., веднага след разпадането на СССР. Вашият съюз е изграден върху руините на нашия. Това определи и вашата политика. ЕС започна да се разширява трескаво и, дори бих казал, неблагоразумно. Качил е нежелано тегло. Предпочиташе количеството пред качеството. Резултатът е – неговата структура на управление е доста затлъстяла, прекалено толерантна и не произвежда нищо друго освен половинчати мерки. В този контекст станахме свидетели на появата на поколения европейски политици, чиято специалност е да създават половинчати закони. Сега Европа трябва да реши дали е държава или не. Страните членки са делегирали своя суверенитет на ЕС, но не изцяло: само половината от него! В резултат на това нито ЕС, нито неговите членове са напълно суверенни. Трябва да излезе от тази несигурна междинна ситуация или като се върне към предишното състояние на чисто икономическа общност, или като направим решителна стъпка към създаването на суверенна федерация. Така или иначе за това ще са необходими както воля, така и щедра доза добър старомоден авторитаризъм. Много европейци мислят така. Европутинистите и евротръмпистите набират сила. Може би те ще съживят Европа. Трябва да им дадем шанс да спасят великата европейска култура, която е братовчедка на руската и американската. В противен случай, ако искате да добиете представа за бъдещето на Франция и останалите, просто прочетете Submission от Michel Houellebecq.

- „Нашата победа [в Украйна] ще промени нас и Запада. Това ще бъде нова стъпка към интеграцията на Великия север“, написахте през септември 2023 г. в новинарския уебсайт „Актуальные коментари“. Все още ли вярвате в този „глобален Север“, който ще интегрира Русия, Европа и Съединените щати?

- В бъдеще Западът ще стане по-авторитарен, а Русия по-малко авторитарна. Пропорциите на свобода и дисциплина в нашите политически системи ще се доближат. Това може да не стане за една нощ и ще бъде постигнато с цената на конфликти и трагедии, но е сигурно, че Съединените щати, Европа и Русия ще постигнат висока степен на взаимно разбирателство и сътрудничество. Става въпрос за оцеляването на великата скандинавска цивилизация, към която принадлежат руската, европейската и американската култура, на фона на почти непоносим демографски натиск от Юга.

-  Защо - и как - Русия трябва да стане по-малко авторитарна? Досега системата еволюира само към по-голям авторитаризъм...

- Първата цел, стабилизирането на вътрешнополитическата ситуация в Русия, беше постигната през 2000-те години. Днес ние стабилизираме международното положение на страната. Когато тази цел бъде постигната, ще видим първите признаци на постепенно нормализиране на системата.

- Може ли изборът на Доналд Тръмп и възходът на националистическите партии в Европа да означават края на това, което наричате „геополитическа самота“ на Русия?

- Геополитическата самота е константа в самовъзприятието на нашата нация. Казано по-просто, това е идеята, че можем да разчитаме само на себе си и затова трябва да се въоръжим с търпение, хляб и оръжия. Идването на Тръмп на власт не променя това с нищо. Тук не става въпрос за съвременните международни отношения, а за нашето национално съзнание и неосъзнаваност.

- Каква роля биха играли Китай – и руско-китайският съюз – в този проект „Глобален Север“?

- Основата на геополитическата доктрина на Китай е многообразието, съвместното съществуване и сътрудничеството на различни цивилизации. Това е един много добре обмислен и привлекателен модел за световен ред. Великата китайска цивилизация ще съжителства и ще си сътрудничи с великата северна цивилизация. Съюзът между Китай и Русия е част от това междуцивилизационно сътрудничество.

- Вие сътворихте "Путинизма". Тръмп адаптирал ли го е към САЩ?

- Когато Тръмп беше избран за първи път, редица много сериозни американски медии публикуваха статии, в които се твърдеше, че неговите екипи са използвали моите пропагандни методи и някои мои политически идеи. Не знам дали това е истината, полуистината или постистината. По това време президентът на Съединените щати публично заяви, цитирам: „Бъдещето принадлежи не на глобалистите, а на патриотите”; „Свободният свят трябва да прегърне своите национални корени, които са незаменими“; "Ако искате демокрация, дръжте се за суверенитета си". Накратко, това са принципите на суверенната демокрация, както ги формулирах в началото на 2000-те години и които се превърнаха в концептуалната основа на путинизма. Съвпадение? Кой знае. Какъвто и да е случаят, ясно е, че идеологически Тръмп е по-близък до Путин, отколкото до Макрон.

- Съгласни ли сте с унгарския премиер Виктор Орбан, че либералната демокрация е отживелица, остаряла вече?

- Уважавам културните особености на всички народи, дори когато са неприемливи за мен. Ако либералната демокрация е особеност на политическата култура на една държава или група държави, това е тяхно абсолютно право. По същия начин, ако либералната демокрация не устройва Русия, това е наше право. Либерализмът и либералната демокрация не са остарели. Това, което им се случва в момента е просто криза, те не умират. По скоро идеята, че те са универсални и по същество превъзхождат другите системи, е мъртва.

- Могат ли Съединените щати на Тръмп да станат съюзник на Русия?

- Тръмп не ми изглежда като човек, който иска да си създава съюзници.

- Измислената от вас система на "демокрация с монархически архетип" не е ли уязвима, защото зависи от един човек?

- Няма такова нещо като идеална политическа система; всеки модел има своите уязвимости. Нашият модел, както всички останали, има своите рискове и кодове на самоунищожение. Просто това е най-ефективният модел за страната ни. Отне ми десет години да го построя и да го видя: а той работи. Имаме нужда от цар. Периодите без цар винаги завършват катастрофално за нас. Многополярността е добра за външната политика, но не и за вътрешната.

- Защо мислите, че периодите без цар винаги завършват с катастрофа за Русия? Защо Русия не може без цар?

- Бих могъл да дам стотици хиляди различни отговори на този въпрос. Ще ви дам само най-краткия: не знам. 

- Мислите ли, че днешната Русия е това, което си представяхте през 1999 година?

- Да, 99,9%.

- Освен политическия авторитаризъм, руската система е добавила консервативно, дори реакционно измерение – ролята на църквата, законите за нетрадиционната сексуална ориентация и т.н. Виждате ли консерватизма като средство за мобилизиране на руското политическо тяло?

- Всички промени в политическата ни система след 1999 г. винаги са се основавали на консервативни и относително традиционалистки идеи. Още тогава вече говорех за менталната матрица, за архетипите на нашето национално съзнание, които не могат да бъдат пренебрегнати. Руските либерали от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век направиха грешката да смятат, че Русия е празна страница, върху която могат да изградят всичко и всички от начало. Те забравиха, че Русия съществува от хиляда години, че нейните основи са положени много преди нас и че тези основи не само определят нашите възможности. Те също диктуват нашите невъзможности и поставят ясни граници на всяко бъдещо държавно строителство. Политическите инструменти не са толкова важни, колкото и да ни се иска да мислим така. Политиката е преди всичко сфера на емоциите и страстите и едва след това на инструментите. Винаги се свежда до въпроса за властта, която е най-старият, най-тъмен и най-ирационален аспект на човешката природа. Политическите инструменти помагат да се яхнат вълните, но не те ги създават.

- Какъв е вашият отговор на въпроса, зададен от руската писателка Зиаматин: „Кое е по-добре -  да имаш щастие без свобода или свобода без щастие?“

- Задаването на въпроса по този начин не ми оставя избор. Жан-Пол Сартр е казал: "Човекът е осъден да бъде свободен". Осъден! Така че избирам свободата, със или без щастие

- Но как може човек да бъде свободен без да съществува политическа свобода?

- За мен свободата няма абсолютно нищо общо с политиката. За мен режисьор, който в либералната демокрация не смее да избере велик актьор, защото е бил „отхвърлен “ заради клеветнически доноси, е роб. За мен бял човек, който коленичи пред черен човек, защото някога друг бял човек веднъж е наранил черен мъж, е роб. За мен директор на фирма, който назначава някого на отговорна позиция, не защото е най-добрият, а защото е трансджендър, е роб. И все пак всички тези роби имат, поне на хартия, всичките си политически свободи.

- С какво се занимавахте след като напуснахте Кремъл?

- Живея личния си живот, за който никога не говоря публично.

- Това означава ли, че активната фаза на вашата политическа дейност е приключила? Създали ли сте всичко, което сте искали да създадете?

- Както казах, системата, която помогнах да бъде създадена, е 99,9% от това, което си представях. Все още не знам как да се справя с останалите 0,1%: дали това ще е лека промяна в плана, която е без значение, или е голям пропуск, грешка от моя страна? Ще си помисля...

Превод: Faktor.bg