Александър Адельфински, Каспаров. Ру

Мълчанието на руснаците е укоримо: те не протестират, не показват дори най-малко негативно отношение към властта, готови са преждевременно да направят всичко в името на всеки следващ господар. Подобно поведение е невъзможно да бъде основа, върху която не само да се изгради „красива и просперираща Русия на бъдещето“. Дори да се слезе на нивото на обществото, контактът е обречен на провал още в етапа на неговата подготовка – просто няма да разбереш с кого и за какво да говориш.

Руснаците обичайно се осланят на исторически установения „Стокхолмски синдром“, когато 

заложниците вече си играят заедно с терористите,

 а в нашия случай - с хунтата на Путин-хуйло (Пуйло). Всъщност, ако разгледаме нещата в днешно време, дълбочината и обхвата на осъществения насилствен преврат на ФСБ са ясни, предвид това, че в страната е унищожен всеки кълн - и то не на свободата, а на вектора, който може да ни отведе някой ден към така желаната свобода.

Разбира се, схемите са много добре обмислени и те се свеждат до това: някакво селище далеч от цивилизацията, където всеки познава всеки, има само  няколко предприятия – да кажем фабрика, която произвежда остарял хардуер и фабрика, произвеждаща специални кабели за военните. Всеки жител знае, че ако спомене нещо срещу правителството, веднага ще загуби работата си, ще дойде познат полицай при него и ще го заведе при също толкова познат психиатър, след което - ни вест, ни кост от смелчагата. А това, разбира се, е възможно най-мекият сценарий.

Лесно е да се докаже, че тази история се повтаря макар и под различна форма навсякъде в Русия. И така още едно цяло поколение страдалци, предшествано от стотици поколения, които са били заложници на това безумие.

Нещо повече, самата „приемственост“ в традициите на нашия народ водят всяко поколение, което и да е то, 

по пътя на робството,

 със съвсем минимални и много редки изключения.

И понеже този процес върви по инерция, напълно логично е колективните мозъци да търсят някакъв спасителен психологически прозорец в съществуващата безизходица, намирайки го в добросъвестно служене, сменяйки знака спрямо постоянния стрес от това че са заложници, от  минус на плюс, защото просто иначе няма оцеляване.

Абсолютно справедливо е да кажем, че е жестоко и безсмислено да се предявяват претенции към заложници, дори и към такива, които са станали съучастници в терора: тези хора просто трябва да бъдат отстранени. А дотогава всяко мълчание е „мълчанието на агнетата“, всяко действие под влияние на „Стокхолмския синдром“ е патологичен акт, причинен от болезнена реакция в следствие на робството.

Но дали  това е просто „мълчанието на агнетата“? Ако само мълчаха и не убиваха други хора далеч от домовете им, тогава подобен мълчалив начин на живот, по принцип, не би бил толкова демонстративно престъпен. Но в този случай, с цялото ми уважение към приноса ни към световната култура и т.н., в нея не присъства образът на „агнетата“ със сигурност. Страните около Русия се страхуват не от агнетата-заложници-руснаци, а от 

лудите овни-агресори-рашисти

Проблемът днес отиде много по-далече. Затваря се древният исторически порочен кръг, в който системата на имперския ксенофобски расизъм ще произведе самоубийствен повтарящ се модел на безумно агресивно робство, което ще просъществува докато не бъде унищожена планетата.

„Важно е да се разбере, че страната ще продължи да напада околните страни не толкова заради Пуйло (Путин нахуй), колкото защото съществува риск този алгоритъм да се запази и занапред – така силно са се сраснали образите на „агънцата“ и озлобените „овни“. Затова е от съществено значение да се прекъсне този порочен кръг от процеси, традиции, битови и по-сложни отношения вътре в популацията, от които резултатът ще бъде смъртоносен.“

Разкъсването на този порочен кръг се корени както в обикновените разговори с познати – когато е необходимо да се разобличават кремълските наративи, както и с малки, ежедневни действия и с публична активност, без значение кога, къде и как ще я проявяваме.

Важното обаче е да не се правят прибързани и обобщаващи изводи в рамките на личната комуникация, а напротив – да се разпознават и всячески подкрепят конкретни хора, които искат да се откъснем от тази порочна система.

Така – ежедневно, поотделно и заедно на всички нива – можем поне да очертаем контурите на бъдещите взаимодействия, така че при най-малкото отслабване на диктатурата да можем 

незабавно да преминем в настъпление

 на всички фронтове в нашата борба срещу злото на тоталитаризма – в името на живите човешки души, за да бъдат спасени другите народи и народа на Русия от рашисткото безумие!

Превод: Faktor.bg