Едвин Сугарев

Едно голямо нищо – така можем да обобщим резултатите от срещата между Путин и Тръмп в Аляска, предизвикала световна шумотевица. И трябва да добавя, че този резултат беше предизвестен. Наистина е странно, че уж опитни политици изразяваха надежда, че тези разговори могат до доведат до край на войната – и можем само да се надяваме, че подобни оптимистични прогнози се дължат на куртоазия, а не на всеобщо политическо оглупяване. 

Относно геополитическите бонуси: срещата приключи 

с много на нула за Путин,

 на все пак трябва да имаме предвид, че никой не е и помислял да играе сериозно срещу него. Напротив – събитията в Анкъридж се разгънаха като мащабен и показен спектакъл, режисиран изцяло в полза на Путин. Ето няколко повече от характерни елементи от скеча, който беше разигран. 

Първо – след виртуалната среща с европейските лидери в сряда Тръмп беше обявил, че при неуспех на преговорите в Анкъридж – и в случай че бъде отказано спиране на военните действия, последствията за Русия ще бъдат „много сериозни“. Срещата завърши с пълен неуспех – и няма никакви последствия. Да не говорим пък за ултимативно поставения срок от десет дни за спиране на огъня със закана за съсипващи руската икономика санкции. Десетте дни изтекоха, а санкциите се изпариха яко дим.

Второ: вероятно всички си спомнят крайно недостойния и подъл начин, по който бе охулен и прогонен украинския президент Зеленски при неговото официално посещение в Белия дом. Е, сравнете го сега с начина, по който беше посрещнат Путин в Аляска: Лично от Тръмп, с дълъг червен килим, проснат на летището, за да бъде отведен в личната лимузина на Тръмп – а сетне обсипван със суперлативи колко умен и достоен човек бил при редките им появи пред пресата. Нищо, че става дума за военнопрестъпник, издирван за престъпления срещу деца и мирни граждани, които няма как да бъдат определени другояче, освен като геноцид. 

Нещо повече – самият факт на срещата вече е 

огромна победа за Путин, 

намиращ се до този момент в изолация от страна на всички нормални държави – а сега приет на официално посещение от американския президент – при това на американска земя. Досега той беше третиран като лидер на терористична държава, но гостоприемството и сервилността от страна на американския президент променят това отношение – и сега той може да претендира за равенство със световните лидери, да изисква да бъде приеман като един от тях – като фактор, с който те трябва да се съобразяват предвид промяната в баланса на силите в световен мащаб – и като човек, с който може да се преговаря, да се върти бизнес и да се разгръщат приятелски отношения. Би ли могло да има по-голяма победа за Путин в настоящата ситуация?

Трето: от набързо претупаната пресконференция, при която журналистите изобщо не получиха думата, стана ясно, че Тръмп е еволюирал от световен фактор, който твърдеше, че щял да разреши войната за 24 часа, до миротворец, който не може да поеме никаква отговорност в прекия диалог – и вижда своята роля само в това да доведе Путин на масата за преговори. Впечатляваща еволюция – трябва да признаем. Никой от двамата не отвори и дума за спиране на огъня, което трябваше да е основното усилие на американския президент при тези разговори. Нещо повече – той забрави не само, че е определял руския президент като „луд“ и е твърдял, че някой едва ли не го е подменил – и той не може да го познае. Забрави нещо много по-важно: многократно повтаряното твърдение, че убийствата на цивилни са нещо лошо, което трябва да бъде прекратено. И изобщо не реагира в момента, в който една журналистка надвика общия шум и зададе на Путин този въпрос, а той се направи на глух.

Четвърто: И двамата в своите изявления изразиха задоволство от разговорите и обявиха срещата за „конструктивна“ и постигнала голям напредък. Тръмп изрично подчерта, че са постигнати много „споразумения“ и остават още малко, които трябва да бъдат решени – и за пореден път използва случая да напомни, че винаги е имал „фантастични отношения с президента Путин, с Владимир“. Нито едно от постигнатите съгласия обаче не беше оповестено – което подсказва, че единственото съгласие е да не се говори конкретно за нищо от тази среща. И в крайна сметка световната аудитория ще трябва да се примири с крайното послание: всичко е наред, 

постигнахме напредък, но сделка няма

Сделка няма и да има – и това е толкова ясно, че трябва да си сляп, за да не го видиш – или пък трябва нарочно да отвърнеш поглед, което днес правят не малко световни лидери. Още отсега е ясно какво ще се случи: Тръмп ще сведе посланието на путин с неговите реални и изцяло непроменени искания до Зеленски и ще си измие ръцете като Пилат Понтийски от кашата, която сам забърка в желанието си да стане нобелист за мир. Ще каже: топката е в твоето поле, сключи сделка или ще съжаляваш. 

Зеленски обаче не би могъл да сключи подобна сделка – тъй като исканията на Путин предполагат: признаване на Крим за руски, изтегляне на украинските войски от частично превзетите региони на Украйна, отказ от членство в НАТО, демилитаризация, която би оставила страната беззащитна при евентуална бъдеща агресия. Би бил национален предател, ако предприеме подобен ход, а той не е такъв – да не говорим, че ако бъде изкушен, самите украинци биха го линчували насред Майдана. Неговият отказ би послужил като мотив Америка да вдигне ръце, да прекрати всякаква военна помощ, включително споделянето на разузнавателни данни – а също и като основание за презумпцията, че вече може да се прави бизнес с Русия. 

Това, на което се надява Тръмп, е неговата страна да се окаже лидер в търговските отношения с огромната империя – една позиция, която предвид санкциите към този момент е вакантна. Надява се също самият той да бъде основния фактор за съгласие в тези отношения, човекът, от който зависи кой с какво, с кого и колко може да търгува – една позиция с наистина 

огромен корупционен потенциал

Що се отнася до Европа – и за Тръмп, и за Путин тя няма значение. Може да й бъде прехвърлена отговорността да възстановява Украйна, ако изобщо остане нещо за възстановяване.

Както се казва – това е положението. Бихме могли още отсега да формулираме извода от тази злополучна среща. Може да ви прозвучи крайно, но той е следният: Тръмп не е никакъв световен лидер, той е марионетка на Путин и играе в неговия отбор. Или – ако предпочитате руски метафори: Тръмп е матрьошка. Развивате Тръмп и отдолу се показва Путин.