Тимъти Снайдър, snyder.substack.com

Войната, в крайна сметка е свързана с политиката. Това, че Украйна побеждава на бойното поле, има значение, защото по този начин Украйна оказва натиск върху руската политика.
Тирани като Путин може и да предизвикват нечие възхищение, доколкото създават впечатление, че могат да направят всичко, което поискат. Но това не е истина, техните режими обикновено са крехки. 
Войната ще завърши, когато украинските военни победи променят руските политически реалности, и аз смятам, че този процес вече е започнал.
Украинците, да си го кажем направо, се оказаха 

потресаващо добри войни

 Те проведоха редица отбранителни, а сега и настъпателни операции. Украинците го направиха със забележително спокойствие и хладнокръвие, независимо от това, че врагът им извършва ужасни престъпления и открито се обявява за тяхното унищожение като нация.
Но сега ни е трудно да видим как Украйна ще постигне победа, дори ако украинците продължат да настъпват. И всичко защото нашите разсъждения са сковани от единствения и достатъчно слабовероятен вариант за край на войната: ядреният взрив.
Фактът, че сме съсредоточени върху този сценарии, а не върху по-вероятните, ни пречи да видим какво се случва всъщност, и да се подготвим за по-вероятния вариант на възможното бъдеще.  
Войната може да завърши по няколко различни начина. 
Аз бих искал да предложа 

само един вероятен сценарий, 

който може да възникне в следващите няколко седмици и месеци.
Разбира се, има и други. 
Сценарият, който аз предлагам се базира върху това, че обикновеното поражение на Русия в Украйна незабележимо се слива с борбата за власт в Русия, която ще изисква изтеглянето на Русия от Украйна.
В исторически смисъл това е добре позната последователност от събития.
Путин вече няма почва под краката си
Преди всичко искам да извадим от уравнението ядрената компонента. Почти сигурно е, че тази война няма да завърши с ядрени удари. 
Безусловно, съществува определен съблазън мислено да отстъпим на ядрения шантаж. Щом се повдигне темата за ядрената война и ние изпадаме в депресия. Именно това се опитва да постигне Путин със своите заплахи за ядрено оръжие: Ние започваме да говорим за капитулация на Украйна, просто, за да намалим психологическия натиск, който изпитваме.
Но това върши работата на Путин, спасявайки го от катастрофата, която той сам създаде. Той губи обикновената война, която започна. Той се надява, че споменаването на ядреното оръжие ще накара демократичните държави да спрат доставките на оръжия за Украйна и ще му дадат достатъчно време, за да изпрати руски резерви на бойното поле и да забави украинското настъпление. 
Вероятно, той бърка като си мисли, че това ще сработи, но риторичната ескалация е една от малкото пиеси, които все още може да разиграва.

Война за дълги години. Защо Путин отиде толкова далече?

Даже ако ние отстъпим пред ядрения шантаж, войната с използването на конвенционални оръжия няма да завърши. Но това би направило по-вероятна една бъдеща ядрена война. Отстъпките пред ядрения шантажист му показват, че този тип заплахи му дават това, което иска, гарантират му нови кризисни сценарии в бъдеще.
Това учи бъдещите диктатори, бъдещите потенциални шантажисти, че всичко, което им е нужно е ядрено оръжие. Това означава, че единственият начин да се защитиш е да създадеш ядрено оръжия, което означава глобално разпространение на ядреното оръжие.
Дори и да има някаква ядрена заплаха тя не е към Запада, а към украинците. Те се съпротивляват на ядрения шантаж вече седем месеца; и щом те могат да го направят, значи можем и ние. 
Русия твърди, че ще мобилизира стотици хиляди нови военнослужещи. Всичко и без това не върви много добре, но въпреки това: нима Путин ще поеме политическия риск от мащабна мобилизация и ще изпрати руските войници в Украйна, а след това ще взриви наблизо ядрено оръжие? Бойният дух и без това вече е сериозен проблем. Близо половин милион руски мъже избягаха от Русия, за да не бъдат изпратени в Украйна.
Ситуацията няма да се подобри, ако руснаците си мислят, че ще ги мобилизират в зона, където ще бъде или е взривен ядрен заряд. 
Русия току що обяви, че части от източна и южна Украйна и принадлежат. Това, разбира се, е смешно. Но действително ли Москва ще използва ядрено оръжие на земите, които нарича руски, убивайки или облъчвайки хората, които нарича руски граждани.
Това е възможно. Но много малко вероятно.
И даже ако това се случи, то няма да прекрати войната или, най-малкото, няма да я прекрати с победа за Русия.
До този момент разсъждавах дори без да споменавам „сдържането“: очакването, че използването на ядрено оръжие ще предизвика мощна реакция от другите страни. Сигурен съм, че американската реакция на използването от Русия на ядрено оръжие ще има парализиращ ефект за руските въоръжени сили и унизителен лично за Путин.
Друг, много по-слаб, косвен ефект ще има това, че ако Путин използва ядрено оръжие той ще лиши себе си и Русия от подкрепа в целия свят.
На мен също така ми е интересно дали Русия ще рискува да достави в Украйна ядрено оръжие или на границата и, имайки предвид точната далекобойна артилерия на Украйна, пробитата логистика на Русия и способността на украинците да превземат въоръженията, които руснаците вкараха в страната им. 

Путин полудява? Каква игра играе стопанинът на Кремъл?

Ако предположим, че Русия действително би искала да взриви ядрено оръжие с малка мощност в Украйна и би съумяла да го направи, това не би имало решаващо военно значение. Няма големи струпвания на украински войници или техника, които би могло да бъдат поразени, доколкото Украйна воюва много децентрализирано.
Ако бъде произведен взрив, украинците ще продължат да се бият, те говорят за това от няколко месеца и няма причини да се съмняваме в тях.
Съществува и проблемът с мотива.
Путин иска да проявим „разбиране“ към ситуацията му, което само по себе си вече и твърде подозрително. 
И можем ли да вярваме на това, което той говори?
Ние казваме, че Путин е притиснат до стената и се питаме какво ще направи. 
Ето как започваме да говорим за ядреното оръжие: Путин ни въвежда в това, което ние сме длъжни да смятаме за свое собствено психологическо пространство. 
Но всичко това са само предположения. Всъщност това далеч не е мотив.
Ако чистите емоции, предизвикани от поражението са достатъчни да мотивират използването на ядрено оръжие, то вече щеше да се е случило. Малко неща биха могли да са по-унизителни от поражението на руските войски край Киев в началото на войната. Колапсът в Харковска област през миналия месец също беше шок.
Докато пиша украинците постигат значителни успехи в регионите, които току що бяха провъзгласени от Путин за „завинаги руски територии“, но сега руските сили отстъпват от тях.
И така, дайте по-внимателно да се вгледаме в позицията на Путин. Руските въоръжени сили не са притиснати до стената в Украйна, те ще бъдат в безопасност, ако  отстъпят обратно в Русия. Метафората със стената не помага много и да разберем къде точно се намира Путин. Ситуацията повече изглежда сякаш са му разместили мебелите и той сега има нужда отново да се ориентира.
Това, което той направи в Украйна промени положението му в Москва, при това в негативна посока. Но от това не следва, че те са „длъжни“ да спечелят войната в Украйна каквото и да се случи. 

Удържането на властта в Москва,

 ето това е важното – и то не означава непременно да се подлагаш на по-нататъшен риск в Украйна 
Когато (и ако) Путин разбере, че войната е изгубена, той ще промени отношението си към своето положение у дома.
Отговаря ли за думите си Путин?
До съвсем скоро, вероятно, до преди обявяването на мобилизацията, той можеше просто да обяви победа в медиите и мнозинството руснаци щяха да са доволни. Сега той доведе безсмислената си война до там, че дори руското информационно пространство започва да се пропуква. Руснаците сега се боят от войната, благодарение на мобилизацията, а сега вече дори телевизионните пропагандисти признават, че руските войски отстъпват.
Така че, за разлика от първите шест месеца на войната, Путин вече не може просто да заяви, че всичко е наред и да приключи. 
Той е длъжен да направи още нещо.
Путин вече няма почва под краката си. Неговата политическа кариера се опираше на използването на контролираните медии за превръщането на външната политика в успокояващо шоу. С други думи оцеляването на режима зависеше от две предпоставки: това, което се случва по телевизията беше по-важно от това, което се случва отвъд границите, по-важно от това, което се случва у дома. Но на мен ми се струва, че тези предпоставки вече не работят.
С мобилизацията бяха разрушени разликите между вътрешната и външната среда, изгубените сражения заличиха разликата между телевизия и реалност. Реалността започна да има по-голямо значение, отколкото телевизията, а Русия ще започне да има по-голямо значение от Украйна. 
В Русия има разкол и в елита, и в обществото, и това вече става видимо и по телевизията. 
Някои твърдят, че войната е „свято дело“ и тя може да бъде спечелена, ако хвърчат глави, ръководството се държи достойно, а на фронта бъдат изпратени още повече хора и техника. 
Това е капан за Путин, който и така вече е изпратил там всичко, което може. 
Тези гласове го карат да изглежда слаб. 
Други мислят, че войната е била грешка. Тези гласове го карат да изглежда глупаво. 
И това са само основните от противоречивите позиции, с които се сблъска Путин от своята незащитена и отслабена позиция.
Ако войната отслабва позициите ти и, ако тази война не може да бъде спечелена, по-добре е да я завършиш днес, а не утре. Подозирам, че Путин не разбира това. 
Мобилизацията беше най-лошото, което можеше да направи: тя е достатъчно мащабна, за да отблъсне хората, но твърде малка и твърде закъсняла, за да промени нещо преди зимата.
Вероятно, това е в резултат от компромис, който ни показва, че Путин не управлява сам. Путин се опитва да командва войските в Украйна, неговите неуспехи го правят уязвим за критика, засега косвена. Но Путин, изглежда, е заклещен: ако просто прекрати сега войната, това ще даде сили на неговите критици. Но сега, когато мобилизацията вече е пробвана, той разполага с малко средства за употребата на голяма сила. 
Путин попадна в капана на събитие, което трябваше да бъде телевизионно и засягаше отдалечено място, но което незабавно прие политическа форма вътре в Русия. 
Пригожин и Кадиров призовават към интензификация на войната и с най-агресивен тон издевателстват над висшето военно командване, знаейки, че на практика военните се командват от Путин. 
Това също прилича на заложен капан. Критикувайки методите на водене на войната те отслабват информационния контрол на Путин, но го принуждават да поема отговорност и така разобличават неговите позиции.

Тази логика в един момент става приложима и към руската армия. Както отбелязва военният анализатор Лорънс Фридман, ако армията иска да играе роля в руската политика или да има престиж в руското общество, командирите и са заинтересовани да отстъпят, докато все още има кого да командват. И ако самият Путин иска да остане на власт, то нито дискредитирана, ни деморализирана армия ще са му интересни.
Самата мобилизация започва да изглежда грешка: има ли смисъл да изпратиш хиляди неподготвени  и недостатъчно екипирани хора на това, което те все повече смятат за гибел? Предположението на Путин е, че мобилизираните войници или ще умрат, или ще победят, но ако вместо това те избягат, те се превръщат в опасна група, която ще е готова, евентуално, да се присъедини към друг лидер.

И затова можем да видим правдоподобния сценарий за края на тази война

Войната е форма на политиката и руският режим ще се промени след поражението. Докато украинската армия побеждава в битките, телевизионната реалност ще отстъпи на реалността, а украинката кампания ще доведе до борба за власт в Русия – не непременно чрез въоръжен конфликт, макар че не можем да го изключим напълно. За всички заинтересовани страни би било лошо да загубят в Украйна, но още по-лошо би било да загубят в Русия.
Логиката на ситуацията благоприятства този, който разбере това по-бързо, съумее да вземе всичко под контрол и се предислоцира. 
Щом в Русия започне този процес, за никого няма да има смисъл да оставя руски войски в Украйна. 

Ако това се случи, Путин няма да има нужда от оправдание, за да напусне Украйна, доколкото той ще направи това за собственото си политическо оцеляване. При цялата му лична привързаност към странните му представи за Украйна, той със сигурност е по-привързан към властта.
Ако сценарият, който описвам се случи, няма да се налага да се безпокоим за нещата, за които се безпокоим сега: как се отнася Путин към войната или как ще се отнесат руснаците към поражението. По време на вътрешната борба за власт в Русия Путин и други руснаци ще мислят за друго и тази война ще отстъпи място на по-насъщни грижи. 
Разбира се, всичко това, както и преди, е много трудно за прогнозиране, особено на ниво детайлизация.
Напълно възможни са и други развития, но линията, която аз обсъждам е много по-вероятен, отколкото сценария за „краят на света“.
Превод: Faktor.bg