Иван Ибришимов 

В невиждания хаос предизвикан от ИТН и „протестърските“ партии придобиват контури няколко факта с тежки за бъдещето последствия. На първо място комедиантите от шоуто ИТН не само не искат, но и са неспособни да управляват. 

Тяхната цел беше и е да разрушат политическата система до основи, 

което ще рече да сринат демократичната държава.
Второ, водещ мотив за „протестърските“ партии е единствено и само властта, без самите те да имат ясна представа как да я употребят. Остава им рушенето. В известен смисъл изключение прави Демократична България, лидерите на която имат програма и цели, които общо взето се възприемат от обществото. Това е и единствената партия с ясно изразена и декларирана позиция за евроатлантическото бъдеще на страната.
Трето, в основата на цялата бъркотия са болезнените властови амбиции на президента Румен Радев и кохортата амбицирани кариеристи от собствения му екип и служебното му правителство. 

Той поведе под юмрука си бунта срещу правителството

и върна разделението на обществото с 30 години назад. Днес дори министрите, на които мнозина симпатизират и вярват, са част от президенската схема. Без съмнение върху Радев пада огромна отговорност, която предопределя и фиксацията му върху главния прокурор Гешев. 
Четвърто, увеличава се броят на мислещите хора които разбират, че без партиите и коалициите ГЕРБ – СДС, БСП и ДПС, добри или лоши, парламентарната демокрация у нас поне днес е невъзможна, както е невъзможно и изчегъртването им без прилагането на престъпни сталинистки методи. 
Пето, съсредоточаването на вътрешния министър върху 

разправата с политическите опоненти,

тълкувани еднозначно като врагове, забавянето на разследвнията срещу обвинени за различни престъпления олигарси и пасивността на полицията по отношение на битовата престъпност се отразява пагубно върху доверието на обществото към службите за сигурност и съдебната система. Какво прави всъщност и министърът на правосъдието? И като подвъпрос – 

Кой опъна правен чадър над „отровното трио“

и вместо да бъдат разследвани и съдени за действията им срещу полицаите, тия трима наглеци бидоха възнаградени с министерско кресло и две депутатски места?
Шесто, в условията на вихрещата се четвърта вълна на корона-кризата да уволняваш или пенсионираш доказани лекари, експерти и други специалисти и да настройваш хората срещу тях вече доведе до безпрецедентно за Европа недоверие във ваксините и логичното последно място по ваксинации с жалките 20 процента, на фона на усреднените 70 процента за ЕС. 
Седмо, спирането на финансирането за строителство на магистрали и пътища от националната транспортна мрежа осъжда цели региони и стотици хиляди хора на нищета и липса на перспективи за развитие. Това без съмнение води до 

задълбочаване на икономическата криза

и ужасяващи диспропорции във възможностите за просперитет.
Изреждането може да продължи до 77.
Като резултат недоверието на обществото към държавните институции и партиите расте главоломно, което намира спонтанен израз във все по-ниската избирателна активност. 
Ще добавя, че ако президентът се надява хаосът да доведе до 

засилване на мераците за „силна ръка“ – неговата, 

и до събиране на мнозинство за радикална промяна на конституцията, разбирайте преминаване от парламентарна към президентска форма на управление, то той много се лъже и не е далеч денят, когато ще разбере горчивата истина. 
Но ако иска да се помири поне частично с онази непримирима част от обществото, която го възприема като

руски наместник у нас, а не като натовски генерал,

то той би могъл като първа стъпка да заеме ясна и категорична позиция за евроатлантическото бъдеще на България и ако спечели нов мандат, незабавно да я изпълни със съдържание.
И за да завърша с усмивка ви припомням интерпретацията на Елин Пелин върху любезното отечество на дядо Вазов:
„Отечество любезно, уроки да не са ти...
...И малко на законо дъската му хлопа,
Ама инат чиним на цяла Европа...“