Имаме ли система за сигурност, или тя е под контрола на петата колона на неототалитарната империя на североизток от нас...

Сидеров трябва да е обект на разследване, заради антибългарско поведение в интерес на чужда държава, а не за хулиганство, казва пред Faktor.bg преподавателят по Политически науки в НБУ

Доцент Момчил Дойчев Баджаков е преподавател по Политически науки в НБУ, доктор по философия. Основните му научни интереси са в сферата на политическата философия и политологията. Интересува се от проблемите на българското общество, особено след 1989 г., политическата трансформация от авторитаризъм към демокрация, съвременния политически дебат и основните конфликтни проблеми в съвременния свят. Автор на няколко книги, между които „В какво общество живеем?”(1993), „Политикаѝ. Основи на политиката“ (2002), „България след 1997 г. - ефекта на тунела" (в съавторство с Ж. Владимиров, И. Кацарски и Т. Тодоров)(2000), „Политическата коректност срещу либералната толерантност” (2010), „Българската независимост и Русия" (2012). Най-новата му книга, излязла току що, е „Фейсбуквар. Към отговорна власт и правова държава?”, Изд. Фабер, 2015.

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Дойчев, след местните избори се появиха коментари, че България е на ръба на установяване на авторитарен режим, реални ли са тези прогнози, има ли видими белезите за такава опасност?

- Не, не смятам така. Колегите Дайнов и Минчев предупреждават за авторитарни тенденции, сравнявайки ситуацията в България с тази в Македония, Сърбия, Унгария. Но при нас е доста по-различно – ние нямаме еднопартийно, а коалиционно управление. В България не се е извършило и най-малко политическо насилие над политическите съперници – имаме само словесни предизборни нападки, които никой не взема на сериозно. Медиите в голямата си част са под контрола на опозицията и други задкулисни външни фактори. България съвсем скоро преодоля опасността от установяване на лява олигархична диктатура ала Путин с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Гражданското общество никога преди не е следило толкова изкъсо управляващите. Но за съжаление рядко политици и граждани предлагат ефективни алтернативни политики, които да преодолеят недостатъците в политическата и избирателната системи, от което всички сме недоволни. Лошото при нас е, че естественото недоволство се изкривява умишлено в непродуктивна посока. Една от съзнателно внедрените илюзии е, че всички политици са мошеници, изборите са предрешени и няма смисъл да се гласува. Но успешно проведеният Референдум показа точно обратното – че има смисъл да участваш, и че можеш да принудиш политиците да се съобразят с общественото мнение. НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ВРАГ НА ДЕМОКРАЦИЯТА Е УБЕЖДЕНИЕТО, ЧЕ ИЗБОРИТЕ НЕ РЕШАВАТ НИЩО, че всичко е предрешено и няма защо да се гласува. Експлоатира се естественото недоволство на хората от икономическата ситуация в България, от бавното преодоляване на кризата след 2009 г., и най-вече от липсата на справедливост, на правова държава и отговорна власт, която се справя с криминалното задкулисие. За четвърт век преход нито един крупен мошеник не е осъден, нито едно дело не е доведено докрай. Затова ние сме още в епоха на посткомунизма, а не на капитализма и демокрацията.

- Какво в действителност показаха изборните резултати?

- Прилагам една по-реалистичната следизборна карта, не като оная, почти цялата в синьо, която показа Цветан Цветанов. Прилагам я, за да опровергая твърденията, че щом една партия доминира в областните центрове, започва едва ли не еднопартийна диктатура. Припомням, че същото се случи и след местните избори в 1995 г. – с почти изцяло червена следизборна общинска карта на Клара Маринова. Но видяхме, че само след година и половина БСП за втори път доведе страната до икономически колапс и се срина политически на парламентарните избори през 1997 г. А в 1999 г. при около 40-45% доминирани от ОДС сини общини, левите идеолози пропищяха, че започва диктатурата на Костов. И по-малко от две години по-късно съвсем по правилата „диктаторът“ Костов предаде след честни и свободни избори властта на бившия ни цар. Сега чуваме абсолютно същото - за идващата авторитарна диктатура на Борисов. Всъщност почти навсякъде на общинско, както е и на национално равнище, ще се налага коалиционно управление, защото общинското мнозинство е относително, а не абсолютно. Само в Бургас от големите общини и в още няколко по-малки общини ГЕРБ има абсолютно мнозинство. Какъв авторитаризъм, каква диктатура се привижда на някои политолози? Друг е проблемът и на съвсем друга място - липсата на алтернатива на това управление - нито "отляво", нито "отдясно" чуваме нещо, което да ускори и задълбочи необходимите реформи.

Картата илюстрира как се разпределя местният вот в областните центрове и по-малки общини, съобразно партиите и други формации, излъчили свои кандидати за кметове и общински съветници  (24 часа)

-  До колко усещането за опасност от авторитаризъм се подсилват и подхранват поради аморфното дясно, слабостта на опозицията, липсата на алтернатива на това управление?

- Това е и големият проблем – десницата, която участва в управлението не е ефективна алтернатива, която дърпа напред. Напротив – с много свои решения тя ако не дърпа назад, не спомага за пробив в „омагьосаните кръгове“ на посткомунизма. Ние още сме в началото на пътя към демокрация, правова държава и свободна пазарна икономика. Още не сме преодолели рецидивите на комунизма. Още не сме преживели катарзиса, който преживяха в Чехия, Полша, Унгария, дори в бившите балтийски републики и Украйна. У нас комунистическата номенклатура спокойно се преобразува в посткомунистическа, квазикапиталистическа плутокрация. Затова и различни олигархични и криминални групировки са в тясна симбиоза с всяка власт – а именно това подкопава основите на демокрацията.

- Изборните резултати се интерпретират като някаква стабилност, гарантирана от ГЕРБ и РБ. Няма ли опасност тя да се окаже твърде измамна, ако не настъпят истински радикални промени и реформи и остане само пропагандното говорене?

- На тези избори наистина хората избраха стабилността пред промяната. Или по-точно - избраха промяна, която гарантира стабилността. Но как да бъде другояче, в условията на все по-открита, а и изостряща се информационна и хибридна война против независима и европейска България? Добре е, че вътрешните сили, които са политически лост на тази война против България претърпяха закономерен крах на тези избори. Но за какво говори фактът, че вече няколко дни продължава системната хакерската война против сайтовете на основните политически институции у нас? Ясно е, че автократичните сили искат да покажат чрез тази кибератака отвън и своите агенти отвътре колко ненадежден е електронния вот. Но имаме ли система за сигурност, или тя е под контрола на петата колона на неототалитарната империя на североизток от нас, която се нуждае от слаба, нестабилна и банкрутирала икономически България, за да я контролира и използва като свой „троянски кон“ в ЕС?

- Познавате формациите, претендиращи за автентично десни, но от поведението им на тези избори можем ли да храним надежди за възраждането им, за превръщането им във водещи фактори в държавата, или те ще запазят позиции като обслужващ персонал на ГЕРБ?

- Наистина не се сбъднаха пророчествата на автократичните сили за провал на традиционната десница и необходимостта и от замяна с „по-надеждни“ партньори в т.нар. „център“. РБ се утвърди като четвърта политическа сила, при това без притесненията на следващите го АБВ и ПФ дали ще прескочи 4% бариера. Оттук нататък този резултат може да се затвърди, ако не се главозамаят от успехите, защото те не са необратими. И най-важното – какви политики ще предложат, за да се преодолеят недостатъците на сегашното управление и политическата система като цяло. Особено важна е съдебната реформа – тук съпротивата срещу действителната промяна е най-силна. Ако РБ се пребори за независим съд и реформи в прокуратурата, за коренна промяна и в правоохранителните органи – с това само ще спечели доверието на народа. В противен случай може да отчая и своите собствени избиратели.

- На последните избори в Полша за първи път комунистическите формации и техните наследници останаха извън парламента, можем ли да прогнозираме скоро такава съдба за БКП и мутанта й БСП?

- От няколко години прогнозирам краха на бесепизма. В началото на прехода смятахме, че България ще стане нормална държава, когато комунистите паднат под 15%. Доживяхме това време. Засега БСП остана без областен кмет и загуби контрола над повечето общини. Това се случи поради пълната идейна и организационна безпътица, липсата на лидерство и противоречивите послания на „левицата“. В много отношения те се смъкнаха до равнището на „Атака“. Не виждам засега и на какви принципи ще е обединението на БСП с АБВ, освен на анти-ГЕРБ основа. Но тогава АБВ ще трябва да напусне властта, а тя е сладко нещо…

- Какви изводи трябва да направим за държавата, ако акцентираме на факта, че повече от 10 години Сидеров и партията му тероризират обществото и институции?

- Това е признак за слабостта на държавата и безнаказаността на нарушителите на закона. Нужна е не само промяна в закона, но и сериозни промени в МВР. Свързани с организираната престъпност, корумпирани и некадърни полицаи трябва не само да се уволняват, но и да се предадат на разследващите органи.

Що се отнася до хулиганското поведение на Сидеров – той е кукла на конци на чужда държава, която изглежда го отсвири с крошето, което му нанесе друг „националист“. Но той трябва да е обект на разследване заради антибългарско поведение в интерес на чужда държава, не толкова за хулиганство.

- На режима на диктатора Путин ли?

 - Има ли наивници, които да смятат противното?