Заради самовлюбени сегменти в десницата, ни чака президентският сценарий от 2001 г.

Германия призна арменския геноцид под натиска на Русия, така дестабилизират НАТО, казва пред Faktor.bg журналистът

Интервю на Васил Василев

- Г-н Коритаров, водеща версия при сблъсъците във Франция е, че там вилнеят специално инструктирани руски ултраси. Възможно ли е те да е част от хибридната война, която Кремъл води срещу Западна Европа?

- Става въпрос за една тежка за Европейския съюз обстановка в навечерието на референдума, който предстои да бъде проведен във Великобритания за напускане и изоставяне на ЕС. Европейското първенство по футбол придобива особена стойност. Това едва ли би могло да бъде обяснявано като някакво запалянковско изкривяване или като хипербола на символите. Европейското първенство по футбол е генератор на мощни национални емоции за страните, които участват. От тази гледна точка сблъсъците между руските и английските фенове, провокирани от руските ултраси по време на срещата в Марсилия носят един такъв ефект – да бъдат разглеждани като едно нестандартно, но доста качествено оръжие от хибридната война на Кремъл срещу Западния свят. Последиците от този сблъсък, както вече става исзвестно, могат да бъдат търсени в евентуални решения за санкции, които европейската футболна федерация ще наложи, както на отбора на Русия, така и на Англия. За английската футболна общественост това ще се отрази негативно в психологически план. Това няма как да не рефлектира и върху предстоящия вот по време на референдума. Колкото и да изглежда на пръв поглед парадоксално и анекдотично в нечий представи, напълно е възможно футболните емоции от европейското първенство да бъдат пренесени и като израз при гласуването при референдума. За никого вече не е тайна, че хибридната война на Русия е не просто дестабилизация на Европейския съюз, но и начало на неговия фактически разпад.

- Какви ще бъдат последиците за Великобритания и обединена Европа от поредния руски ботуш, който мачка във Франция?

- Ако британците гласуват за напускане на съюза, ще произтече тежко политическо и правителствено сътресение. Дейвид Камерън би следвало незабавно да подаде оставка. Въпреки сложните отношения между Лондон и Брюксел, символизира членството на Великобритания в ЕС и партньорските политики. Някои от съставните компоненти на Великобритания като Шотландия, например, може да реши да не напусне ЕС. Ефектът от референдума ще се превърне в скрит референдум за напускане на общността - Шотландия от Великобритания. От тази гледна точка ще станем свидетели на разпад по модела на руските матрьошки и всичко това ще изправи ЕС пред една безпрецедентна дестабилизация. Усещането за сигурност във всички ъгълчета в съюза ще бъде поставено пред много сериозно изпитание.

- Това предупреждение ли беше към Западна Европа? С какви очи ще гледа тя на Кремъл, след последните действия във Франция?

- Това не е предупреждение, а директно действие под флага на футболните емоции. Предприема се една агресия, чиито последици в крайна сметка могат да се превърнат в тежък психологически негатив за английските фенове. Цяла Англия в момента, а и други страни от Великобритания като Уелс и Северна Ирландия участват в това първенство. На практика ще се получи психологическа дестабилизационна вълна, която със сигурност ще даде своите отражения. Аз не изключвам всичко това да се дължи на доста добре подготвени преднамерени действия, след като светът вече си дава сметка колко детайлно са били обмислени т.нар. вежливи зелени човечета, които извършиха безкръвната окупация и анексиране на Крим. В арсенала на руските подходи за постигане на определени политически цели има достатъчно нестандартни разновидности. Една от тях е да бъде извършена безкръвна окупация на чужда територия. Защо да нямат възможността чрез футболни хулигани да бъде търсен ефектът за предизвикване на тежка криза във Великобритания?

- Какви знаци дава Владимир Путин на НАТО и на близките до Русия страни с едноседмичната проверка на армията си, която предизвика?

- На пръв поглед това може да бъде разглеждано като механичен и формален отговор на Кремъл срещу онова, което пък НАТО предприе срещу путинската агресия срещу Украйна, а именно разполагането на сили в латвийските страни и в Румъния. С голяма доза вероятност това може да бъде определено като една ескалация на конвенционалното въоръжение и подготовка за подобен тип конвенционален сблъсък. Светът е обявил вече, че един ядрен конфликт е огромна заплаха за човечеството. Това обаче не снема от дневен ред сблъсъците със супермодерно конвенционално оръжие. През 1982 г. Ариел Шарон дава интервю като военен министър пред Ориана Фалачи. В него той казва пророчески, че Съветският съюз отдавна е разбрал, че ядрената война е невъзможна, тъй като е заплаха за човечеството, а единствената възможна война е тероризмът. Подобни терористични актове и конвенционални сблъсъци заменят пълната липса на политически идеи и невъзможност в момента да се води ценностна, стратегическа и глобална дискусия в света. Има интелектуален недостиг кризите да бъдат решени – както в случая с Крим, така и с Ислямска държава. Не на последно място е вечният арабо-израелски конфликт, който винаги ще бъде в основата на всички трусове. Това, че Путин проверява армията си, не бива да не изненадва. Не следва, че незабавно трябва да се изпада в паника, но и не бива да се подценяват сблъсъците с конвенционални оръжия.

- НАТО засили присъствието си в Полша. Възможно ли е това да означава риск от руска окупация на държава от Северноатлантическия пакт и дори да се повтори сценарият от Втората световна война?

- Буквално възпроизвеждане на събитията от 30-те години на миналия век много трудно може да се случи, тъй като в основата на началото на онази война е пактът Рибентроп-Молотов. Т.е. има две сили, които сключват таен протокол към пакта за ненападение помежду им, който регламентира бъдещата подялба на Полша между Русия и нацистка Германия. Това, което прави невъзможно повторението на сценария от 1939 г. е, че дори Полша да бъде превърната в обект на руска агресия, тя вече с присъствието на укрепващи натовски сили ще има необходимия ресурс да се защити. Буквално възпроизвеждане на сценарии не може да има по още една причина. Някога е имало две човеконенавистнически идеологии, властващи в държави – в Съветския съюз и в националсоциалистическа Германия. Днес фактор и износител на агресивни и империалистични идеологии е единствено Руската федерация.

- Как си обяснявате гнева на Владимир Путин от разполагането на американски ракети в Румъния, които ще пазят освен съседите ни, и България от атаки?

- Твърде е възможно Русия да няма никакво намерение в буквалния смисъл да навлиза с войски в натовска държава пряко. В същото време от години тече един процес – Руската федерация много умело използва монополното си положение като износител на нефт и газ за ЕС, за да създава икономически, а оттам и лесно да ги надгражда като политически, свои лобита. Има няколко центъра в ЕС, които могат да бъдат определени като потенциално проруски. Как иначе бихме могли да си обясним поведението на Виктор Орбан, който спечели много симпатии със своята патриотична и крайно националистическа реторика, както и с противопоставянето на бежанските потоци и неспоразумението с Турция. В същото време е изключително добронамерен и е против това срещу Русия да се налагат санкции. От друга страна имаме Гърция, чийто премиер направи една доста активна форма на партньорство с Кремъл. От трета страна стои повече от необяснимото за мен гласуване на Френския сенат за прекратяване санкциите срещу Русия. Макар то да има само препоръчителен, а не задължителен характер. Подобно гласуване имаше на територията на Италия. Там един от местните парламенти, аналог на нашите общини, също гласува против санкциите.

- Кой стои зад идеята, Германия да признае арменския геноцид и по този начин да влоши отношенията с Турция на целия Европейски съюз?

- В германския Бундестаг беше взето решение за признаването на т.нар. арменски геноцид без изобщо да бъде подходено сериозно и неутрално към историческите факти и обстоятелства около трагедията на арменския народ. До голяма степен за това носят някогашните лидери на арменската партия Дашнакцютун, започнала съществуването си още по времето на Османската империя. През 1915 г. шест арменски дивизии са поставени на разпореждане на атакуващата руска армия. Огромната част от арменските командири, които оцеляват след края на Първата световна война и различни перипетии отиват и се поставят в услуга на националсоциалистическа Германия с работа в разузнавателните й служби, със създаване на арменски легион и преследване на евреи. На този фон сега изведнъж се поставя темата за геноцид по начин, който е една много тежка провокация към деликатността на европейците, които по никакъв начин не биха искали да унижават арменското достойнство, припомняйки такива факти. В същото време издигането на този проблем прави така, че освен темата за т.нар. геноцид се повдигат и темите за бежанците и за отказа спрямо Турция да бъдат вдигнати визите за нейните граждани. Всичко това изглежда като диктовка от външен за Европейския съюз интерес, а това е именно руският. ЕС като организъм, с разпалените в него противоречия, се превръща във фактор за дестабилизация и противопоставяне на интереси между държавите членки на НАТО. От тази гледна точка Русия няма смисъл буквално да напада която и да е страна членка на НАТО, след като разполага с ресурса да разиграе такава интрига, в резултат на която конфликтите и напрежението в ЕС на практика да дестабилизират сигурността на военния алианс. Страна като Турция, която гарантира сигурността на натовските членки, беше унижена от натовска страна. Това показва как Кремъл инструментализира кризите в ЕС, за да дестабилизира НАТО.

- Разчетоха ли европейските политици словото на Росен Плевнелиев пред ЕП? Ще се промени ли погледът им към Москва?

- Росен Плевнелиев беше чут от онези страни-членки в Европейския съюз и в НАТО, при които по принцип има чуваемост и си дават сметка за проблемите, назовани от българския президент. Радостното е не толкова, че бяха чути неговите послания, колкото че бяха произнесени от бълграски президент. Проблемът е в две направления. Първото е, че основни български национални медии, било поради тежка некомпетентност, или поради други причини, не съумяха да разпознаят огромния цивилизационен и политически потенциал в посланията на Плевнелиев. Поради тази причина словото му не беше предмет на качествен дебат в нашата страна. Второто направление е, че речта на президента приличаше повече на прекрасния оркестър, който е свирил на борда на потъващия Титаник. Думите на Плевнелиев бяха призив към ЕС за реконсолидация на съюза като собствено пространство и европейска ценностна система, както и на понятието „евроатлантизъм”. Т.е., свързване отново в единна политическа и ценностна нишка на европейското и атлантическото измерение на сигурността, демокрацията и стабилността. Плевнелиев призова за стабилизиране отношенията между ЕС и САЩ. Това послание дойде в контекста на тежки сътресения, едно от които е референдумът за излизане на Великобритания от съюза. Тя, освен член на ЕС, е и най-емблематичното звено, свързващо Европа и Атлантика. На този фон призивността на словото на Плевнелиев е един красив символ, много смел, качествен и верен като принципно послание, но и обагрен с тази тъжна красота на символни знаци, които в крайна сметка предвещават приближаващо сътресение.

- Как ще коментирате реакциите на русофилите у нас към речта на президента?

- Нека първо не наричаме тези хора русофили, а сервилни диктатурофили или путинофили. Истинските русофили в България са тези, които са заедно в мислите си с демократичната и либералната руска интелигенция, с онази свободолюбива част от народите в Руската федерация, които също търсят начин да намерят път към европейската демокрация. Един член на АБВ, който мисля, че се казваше Петков (Румен Петков – б.а.) реагира на словото на Росен Плевнелиев с една много остра критика. Той сякаш беше пряко засегнат от него. Като реакция на това, което направи президентът, може да се приеме и поднасянето на цветя пред паметника на Тодор Живков. До голяма степен това очертава профила на групата, която на драго сърце би потопила или в изключително пошла и нездрава охулваща реторика говоренето на Плевнелиев, или би го обградила със своеобразна дунапренена тишина, за да го омаловажи. Диктатурофилите в България усещат някакъв импулс на енергия. Те събират сили и в крайна сметка едно мрачно ветрило на леви и националистически партии спокойно могат да съберат формула за участие на президентските избори. Като нищо може да се повтори сценарият от 2001 г., защото българската десница не само, че не е направила своите изводи, а се държи високомерно, разглезено, отделни самовлюбени сегменти са изразители на истинската демокрация, но не и други, които биха искали да споделят този принцип. При това противопоставяне и специфичен изолационализъм, съчетан с ниска култура, десните формации в България може да отбележат един наистина много тежък провал. В крайна сметка те изглежда не мислят в ценностни, а във властови категории. Човешкият материал, с който те разполагат, не е от много високо политическо ниво.

- Между кого ще избират българите своя нов държавен глава – между Русия и Европа, или очаквате друг развой на събитията?

- Ако трябва да търсим някаква логика, то тя следва изборът да бъде между средно образовани и алчни диктатурофили, и противоречиво образовани и ценностно не добре просветени и изолационистки настроени десни. Бъдещата нова партия на Лютви Местан ДОСТ категорично би била фактор и лакмус за създаване на ярко евроатлантическо пространство. България има нужда от президент, който да е продължител на политиката на Росен Плевнелиев. В същото време по някакви причини се създава необяснима обструкция около регистрацията на ДОСТ. Трудно ми е да преценя какви аргументи стоят зад това забавяне. От гледна точка на законосъобразност и Конституция няма никакви проблеми тази партия да бъде регистрирана. Поведението на съда не трябва да бъде предмет на политически и емоционални коментари. Социалисти и националисти достатъчно много се намесиха в работата на Темида със своите призиви да не бъде регистрирана тази проатлантическа партия. В същото време, ако приравним съдийството в България със спомените от футболното съдийство, историята около регистрацията на ДОСТ е повод да си спомним полуфинала с Италия на Световното първенство по футбол през 1994 г. и да се върнем към въпроса защо не беше дадена дузпа за България, след като италианският защитник класически изби топката с ръка в наказателното си поле.