Вестта за смъртта на ГЕРБ е силно преувеличена, все още имат сили, мрежа, организация и действаща машина за избори

В Швейцария допитването до хората е свързано с уличното осветление в кантоните, а не с ключово важни стратегически въпроси за населението и за държавата му, казва пред Faktor.bg журналистът и анализатор в „Дойче веле“

Интервю на Васил Василев

- Г-н Папакочев, какви са очакванията ви от новоизбрания президент Румен Радев?

- Г-н Румен Радев е една голяма политическа енигма. Той е много ясен като профил на военен летец – умерен, тежък, сериозен, мислещ мъж. Фигура, която внушава доверие. Никой на този етап не знае какво е политическото в неговата глава. По презумпция се предполага, че един първокласен военен може да изпълнява главоломни фигури във въздуха с една тесла, каквито са руските самолети Миг-29. Предполага се, че по същия начин той ще постъпва и в политиката. Никой обаче не може да каже, дали това ще се случи. Политическата биография на Радев е неясна и несъществуваща. През следващите седмици предстои от неговите позиции да се види каква ще бъде неговата истинска политическа физиономия. Аз не съм склонен да слушам самохвалствата на социалистическата партия, която го подкрепи, че в крайна сметка това е неин успех.

- Как си обяснявате синдрома на българина да си избира „царе и генерали” и дори да се обръща към тях с титли, които вече не са актуални?

- Това е един много интересен български комплекс. Румен Радев не е генерал, а офицер от резерва. Той е цивилен гражданин, който е избран за президент. Българинът, особено възрастните хора, които съставляват голяма част от електората, все още имат уважение към армията, към чиновете, към "единоначалието", както се наричаше едно време. Затова думата „генерал” им действа много добре. Тя не можа да пробие около този чин на Бойко Борисов.

- Може ли изборът на новия държавен глава да се тълкува и като „пробуждане” на БСП, която след времето на „тройната коалиция” на практика не е печелила избори?

- Не съм съгласен с вашата теза. Левите избиратели никога не са заспивали. Най-малкото защото те винаги са следели много внимателно какво се случва и са използвали всеки един момент на слабост на властта, за да се възползват за себе си. Никога не трябва да се забравя, че тези хора не са само фанатизираните носачи на руски флагове на яз. „Копринка” и на Паметника на съветската армия през май. Това са ловки, пресметливи и много плавно действащи бизнесмени – хора с огромни средства, които ползват подкрепата на тайните служби и на остатъчната мрежа на бившата Държавна сигурност. В никакъв случай бившите комунисти от БСП днес не са някакви случайни хора. Румен Овчаров беше извикан в следствието по казуса с АЕЦ „Белене”. Това е чудесно, но се показва ярка привидност на държава и на законност. Факт е, че той отново ще излезе чист и невредим, както винаги е било досега.

- Ще успеят ли да се възползват  пресметливите хора в левицата, за които говорите, от моментното падение в дясното политическо пространство?

- Дали ще успеят или не, не мога да кажа. Демокрацията и конституцията дават възможност те да се възползват от всяка подобна ситуация. В крайна сметка, политиката не е галене с перце. Тя е една люта битка на оцеляване на политическите и партийните лидери. Неслучайно има едно британско определение, което нарича тези хора „политически животни”, въведено от Джеръми Паксман. Въпросът е, че в момента „падението” на десницата е несловоотносително. Ако под „падение” се разбира това стратегическо отстъпление на дясноцентристката партия ГЕРБ от властта, вестите за нейната смърт са силно преувеличени. ГЕРБ все още има сили, мрежа, организация и действаща машина за избори. Сметките, които си е направил Бойко Борисов, са за именно това трето завръщане във властта, което ще бъде отново прецедент и уникално за България. Ние вече сме свикнали на всичко през последните 27-28 години. Трябва да следим внимателно събитията.

- Т.е., засега червените сънища за данъчни реформи и високи пенсии остават във фризера?

- Става въпрос за гласуване на бюджета за 2017 г. В настоящия момент на безвластие, на правителство в оставка и на двама президенти, в сегашния парламент се вихри т.нар. "хиенизъм" за дърпане на парчета пари от бюджет, който не е ясно кой ще управлява и ще изпълнява. Аз не се впечатлявам от апетитите на много от партиите предвид предсрочните парламентарни избори догодина. Въпросът е, че всеки сега иска да дръпне по-голяма част от бюджета, за да може да излезе пред своите бъдещи евентуални избиратели и да им каже, че той е уредил да се вдигнат пенсиите, да се махнат безобразията в здравеопазването и да се гласуват по-високите пари за полицаите, например. Това е много опасно, защото образно казано, както се изрази бившият финансов министър Симеон Дянков, става въпрос за една пица, която е нито толкова богата, нито е толкова голяма. Ако успеят да я разкъсат на неравномерни парчета, всички ще останат гладни и пицата ще изчезне, което е лошо за обикновения българин.

- Преди да стане президент Георги Първанов беше немислимо да се говори за стопляне на отношенията и прегръдка с Москва. Ще продължи ли тази линия Румен Радев, който подкрепя окупацията на Крим и отпадането на санкциите срещу Русия?

- Не съм склонен да подценявам г-н Радев, но той е по-скоро като един наивен военен. На практика досега е действал като натовски офицер. Той е бил пилот, който е командвал самолетите, които излитат, изпълнява заповедите и решенията на НАТО. Северноатлантическият алианс много добре знае кой е неговият противник и какво трябва да защитава. В този смисъл би било глупаво и наивно да се смята, че подобен човек би заговорил за излизане от НАТО и за катастрофално бъдеще с Европейския съюз, да не говорим за неправомерно сближаване с Русия и падане на санкциите срещу нея. Като държавен глава той е длъжен да поддържа официалната линия на българската политика, включително и на досегашното правителство. Т.е., страната ни е партньор със Северноатлантическия алианс, но нашите икономически интереси са също свързани и с Русия. В този смисъл анализът, който трябва да се направи на неговото поведение, би трябвало да се съсредоточи върху действията, които той ще предприеме и изявленията, които ще направи. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп беше много по-рязък и категоричен в проруските си изяви. Той беше избран в САЩ, където нещата много по-бързо си идват на място, защото различните видове власти, конгресът, а и самата конституция връзва ръцете и на най-силния човек на планетата, какъвто е американският президент. У нас ситуацията е същата. Въпросът е кой ще съветва Румен Радев, както и какви ще бъдат първите международни контакти и разговори на новоизбрания български президент след 22-и януари 2017 г.

- Ще успее ли новоизбраният президент да реагира адекватно на заплахите, за които предупреждават много анализатори, че след Украйна, апетитът на Владимир Путин е насочен към Балканския полуостров?

- Балканите са едни от стратегическите цели на Путиновата пропаганда и Путиновия опит за влияние в малко по-голям мащаб. В една верига човек винаги се цели в най-слабото й звено, за да може да я скъса. Анализаторите в Кремъл и Москва са определили кои са по-слабите и по-чувствителните звена. Тук имат на какво да разчитат. В България те имат една червена партия, която мисли, че е в подем, и страхотни икономически връзки, които още съществуват спрямо Русия. Нека не забравяме и половината милион руснаци, които имат жилища у нас. Това са златни възможности, които всяка една държава като Русия би използвала. Подобно е въздействието и върху Балтийските страни. Най-полезно за България е да гледа именно тяхното поведение.

- Само наказателният вот ли помогна на Румен Радев да спечели? Къде останаха десните формации?

- Българите много отчаяно поискаха промяна. Лошото е, че я потърсиха на всяка цена, което наистина е лошо. Тази цена е на очертаваща се криза, блокаж, хаос и евентуално повторение на лошото статукво в най-новата ни история. От доста години в българската десница текат едни турболентни процеси, които са от ниския регистър на политическия живот. Това са неща, които не са свързани с ясни и точни послания, с воденето на една принципна дясна политика. От части подобна криза в българската политика е обяснима до толкова, доколкото тя съществува и в европейската десница. Това е криза на дясното мислене, свързана и с колебливите резултати на либералния модел. От друга страна това е резултат и от властовите амбиции на много от хората в десницата. Те решиха, че за да могат по някакъв начин да се превърнат в събирателни точки на съответните си формации, трябва непременно да бъдат във властта. Това е нещо, което е много спорно. Точно това се оспорва в СДС в момента. От организацията на партията в Красно село са казали, че не признават преподписването на споразумението с Реформаторския блок. Очевидно тази групировка от СДС оправдава политика за нова дясна формация, която до момента е в някакъв призрачен проекто вид. Ще видим тепърва дали той ще може да се материализира по някакъв начин и да добие по-изкристализирани очертания.

- Къде на политическата карта виждате новият проект, който Радан Кънев и „агнешките главички”, както ги нарече Бойко Борисов, подготвят?

- През първите 2-3 години тази формация ще трябва идейно да докаже правото си на съществуване. Говоренето на една много стройна идеология, концепция и позициониране в дясното пространство е изключително важно за легитимирането на подобна формация. Радан Кънев и хората около него трябва да успеят да убедят българина. Това вече е много трудно, защото е доста отвратен от политика и формация. Той не слуша никого другиго освен себе си и човека, който му дава заеми и му купува гласа. Това е дълъг и доста труден път в една много износена идеологически среда.

- Как ще коментирате думите на премиера в оставка, че това е завръщане на „агнешките главички”?

- Когато един човек като Бойко Борисов е ядосан, той започва все повече да излиза от битието си на политик и да се превръща във футболен играч и запалянко, който разсъждава през призмата на спортната злоба. В момента неговата ирония, която се изля доста изобилно в изборната нощ, в изявленията около оставката на правителството са едно неприкрито желание за политическо отмъщение и бъдещ реванш. Не смятам, че той наистина има предвид това, за което говори. Много е вероятно да се върне за трети път в политиката. ГЕРБ в политическо отношение все още е много силна формация. Ако всичко това стане, Бойко Борисов трябва да оттегли тези думи. Старите мантри за главички, свински опашки и зурли са за момента политическа употреба и не е сериозно и задълбочено политическо мислене.

- Възможно ли е в България да се случи британският сценарий на брекзита и скоро да съжаляваме, че сме подкрепили въпросите от референдума?

- Българският народ е една група от хора, които гласуват при едни такива действия на пряка демокрация на базата повече на емоции, отколкото на познанство. От край време винаги най-сериозните учени, конституционалисти и политолози обясняват, че референдумът е безсилието на политическите елити и управляващите на една страна. Щом се е стигнало до референдум и народът решава какво да се случва, а не чрез съвети и водачеството на демократично избраните политически елити, то това означава, че те на този етап са безсилни. Нещата се решават все пак от едни амбициозни момчета от телевизионно шоу. Не съм сигурен, дали те точно са задали въпросите. Какво значи да питаш хората по неща, които са свързани с т.нар. водачество и философия на управлението, с т.нар. интелектуално и научно обвързване на това управление за най-доброто на този народ? Ако питате хората, дали искат да са млади, здрави и богати, всички ще ви отговорят с „да”.

- Виждате ли връзка между световния популизъм, който не пощади дори и САЩ при избора им на Доналд Тръмп за президент, и страната ни?

- Категоричен съм, че т.нар. „пряка демокрация” в много от случаите означава слабост на управлението. Когато се прибягва до референдуми, едно общество трябва изключително много да внимава. В Швейцария питат хората, например дали трябва да има улично осветление в някой кантон и те казват „да” или „не”. Когато се решават ключово важни стратегически въпроси за населението и за държавата му, за нейното добро или лошо, народът не може да го осмисли. Това се прави от светлите и визионерски умове. Съвсем отделен въпрос е, че в България никой не уважава институциите и никой не казва: „да, това е светъл, това е точен ум, който е с движение напред”. Фактът, че българите гласуваха за прагматичен военен с чин „генерал”, а не за учен с академична или професорска титла за държавен глава, е достатъчно показателно.

- Означава ли това, че в света се вихри хаос или това е просто глобално пренастройване, което рано или късно щеше да се случи?

- Много държави от Европейския съюз искат промяна. Изборите в няколко ключови страни догодина вероятно ще покажат тази тенденция. През 2017 г. ще има вот в 12 страни, в това число и в четирите най-ключови икономики в ЕС – Германия, Италия, Франция и Холандия. Перфектната буря вече е на радарите на Европа. Ще видим какво ще се случи, ако тя не се размие, а се развие.