Режимът в Кремъл ненавижда преговорите, защото ненавижда диалога

Основният проблем на политиката в България, Европа и света е нейната деинтелектуализация, коментира пред Faktor.bg журналистът

Британските следователи оповестиха миналата седмица доклада за убийството на бившия подполковник от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), служил и в КГБ, Александър Литвиненко. Според данните, с които разполагат службите на Острова, покушението срещу разузнавача е станало с позволението на руския президент Владимир Путин. За пръв път покойният Литвиненко разкрива пред Георги Коритаров тайния живот на руския президент, който според разузнавача държи пазара с наркотици в Москва. Faktor.bg потърси Георги Коритаров за актуален коментар по горещата тема.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Коритаров, по какъв начин се запознахте с Александър Литвиненко?

- С Александър Литвиненко направих първия си контакт, когато работех в радио „Свободна Европа” по времето на съвместното ни предаване с БТВ „Блиц”. Обадих му се и го поканих за интервю, след което той откликна. Попитах го, дали иска интервюто да бъде направено на запис в резултат на часовата разлика между София и Лондон, в резултат на която във Великобритания то трябваше да се излъчи в 6:00 ч. сутринта. Той предпочете да бъде на живо. Предложих му да говорим по проблемите за борбата с организираната престъпност. Той се съгласи и ми зададе въпрос, дали може да каже няколко думи за Владимир Путин. Аз, разбира се, му казах, че няма да има никакъв проблем. На другата сутрин в директен ефир Литвиненко разкри ролята на Путин като покровител на наркобизнес и на всякакви видове престъпна дейност. Литвиненко беше написал книга за ролята си във Федералната служба за сигурност, за зловещите отклонения в принципите на демокрацията в Русия, но специално тези неща не се бяха чували и предизвикаха неистова сензация в българските медии.

- Каква беше реакцията от българска и руска страна след разкритията, които тогава Литвиненко направи за Владимир Путин?

- Тъй като България ми се струваше в онзи момент независима държава, неподвластна на руските интереси, за мен интервюто беше просто информационна бомба и изобщо не очаквах какви ще бъдат последиците. Първо Руското посолство реагира с открито писмо, с което призова да бъда отстранен от ефир и ме упрекна във всевъзможни грехове заради интервю, което съм направил, както от консулството се изразиха – „техен предател”. Това открито писмо ме вбеси, защото не можех да допусна, че чуждо посолство може да си позволи подобна неприлична и брутална намеса във вътрешните работи на свободната журналистика на друга държава. Изпратих писмена покана до руския посланик да ми гостува. Както се очакваше, никой не се отзова и не прие поканата. Тогава отново се обадих на Литвиненко, за да му кажа, че реакциите, които е предизвикало интервюто, доказват неговите тези и го помолих за втори разговор. Той се съгласи, като интересното при второто интервю беше, че намерих един посочен от Литвиненко украински офицер Никола Мелниченко, който според него е записал разговор между тогавашния украински президент Леонид Кучма и шефа на разузнаването. От него са станали ясни подробности около цитираните от Литвиненко дейности, с които се е занимавал Владимир Путин.

- Какво се случи след второто ви интервю с Литвиненко?

- Второто интервю предизвика още по-голяма бомба. Оставаха няколко дни до изтичането на договора ми с БТВ, който след това не беше подновен. Това беше началото на моите телефонни контакти с Литвиненко. В моите спомени той ще остане изключително целенасочен и последователен в противопоставянето си срещу режима на Путин, посветил живота си да разкрие истината за Русия. Това, което се случи с Литвиненко през 2006 г., в контекста на британското разследване, разкритията, че Владимир Путин е инспиратор на убийството му, за мен не са изненада. Самото действие на убийството с полоний 210 говори за отмъстителност от изключително брутални размери. Това е посегателство върху един инакомислещ човек, който в момента на акта е чужд британски гражданин. Убийството на Литвиненко имаше за цел да предупреждава за това, каква ще бъде съдбата на всеки, който дръзне да разкрива истината за режима на Владимир Путин.

- С кой исторически период може да се сравни режимът на Владимир Путин?

- 2006 г. е много фатална за руската демокрация, защото по това време беше убита Анна Политковская, както и Аслан Масхадов. Той беше легитимно избран президент на Чеченската република Ичкерия и полагаше неистови усилия да влезе макар и в кратък формат на преговори с Москва, за да намери решение по мирен път на чеченската криза. В крайна сметка и неговата участ на ликвидиран противник беше същата. Режимът на Путин е режим, който ненавижда преговорите, защото ненавижда диалога. Когато правим едно обобщение при случаите с ликвидирането на противници, неизбежно стигаме до няколко извода. Както казваше Анна Политковская приживе, режимът на Путин все повече се доближава до облика на Германия в ранните 30 години на миналия век – първата фаза на въдворяване на националсоциализма. Опасението ми е, че ако тази аналогия в нашите разговори е бележила първите години на националсоциализма, то навлизаме в период на сравнение между значително по-късна фаза на този режим и управлението на Владимир Путин. Свидетелство за това са окупационните действия, предприети от Руската федерация, дълбоко съизмерими със събитията през 1938 г. – аншлусът на Австрия, анексирането на Судетската област в Чехословакия. Събития, посрещани от света с въздишката на облекчение в смисъла на „дайте да си вземат това, за да няма война”. Оказва се, че примерът на нацистка Германия е малко позабравен, защото допускането на Хитлер да предприеме деспотична безконтролна кампания в първата фаза на мирно присъединяване на територии към Германия е предверие към голямата война.

- Може ли да се направи аналогия между убийството на Георги Марков с това на Литвиненко?

- И в случая с Георги Марков навремето в тогавашна България, така и днешна Русия казват „нямаме нищо общо”. Символиката на подобни действия е много по-дълбока, отколкото можем да си представим и тя не се изчерпва само с това, че това са предупредителни и заплашителни знаци към другите, които биха дръзнали да се държат като Георги Марков или Александър Литвиненко. За мен по-тревожна е безнаказаността на престъпниците. Никой например не посочи истинските вдъхновители и извършители на убийството на Георги Марков, защото посочването на агент Пикадили е само хипотеза. Той нито е заловен, нито е разпитан, нито е осъден. Както при случая с Пикадили, така и с Андрей Луговой и Дмитрий Ковтун, които са сочени за убийците на Литвиненко, нещата опират до липса на правосъдие. Великобритания е демократична държава и не би действала като Русия – да отвлича хора на чужди територии, какъвто е случаят с режисьора Олег Немцов, за да ги съди. Луговой и Ковтун в момента си живеят с почести в Русия и едва ли до тях ще достигне правосъдие. Такъв е случаят с двамата руски офицери от военното разузнаване, които бяха доказано разобличени от катарските власти, че са извършители на убийството на чеченския политик Зелимхан Яндарбиев през 2004 г. Те бяха записани от камерите за наблюдение по улиците на Доха как взривяват джипа му. Разследването и докладът на британските власти за убийството на Литвиненко са повече от аргументирани.

- Има ли полза от подобни доклади като този от британска страна, които Кремъл приема с ирония и не обръща внимание на тях?

- Въз основата на доклада на британските служби могат да бъдат осъдени задочно убийците на Литвиненко. Има какво да се направи срещу всичко това, но светът трябва да бъде управляван от изключително образовани политици с характер, които да са способни за сложно политическо мислене. В момента говорим за няколко ценности едновременно – хуманизъм, демокрация, права на човека, международно право, но и съхраняване на мира и възможността за водене на диалог. Това означава, че човечеството трябва да бъде готово за немислими от днешна гледна точка изненадващи компромиси при воденето на диалог. Те трябва да бъдат така построени, че компромисността, реализирана в името на мира да не отменя принципната защита на позиции. Това е нещо, което изисква изключителна сложност и култура, богато познаване на световната дипломация, да превърнеш звяр, който е способен да те унищожи, в партньор за диалог. Без да променяш същността си и да отстъпваш, това е меко казано висша форма на пилотаж. Това изисква концентрация, координация и целенасоченост. Светът трябва да си отговори на фундаменталния въпрос, дали иска да усъвършенства живота си и универсалните модели на демокрация, или вече се е отказал от тази битка. Ако признае поражението, тогава пътят към възпроизвеждане на обстоятелствата за Втората световна война е открит. Неведнъж съм казвал, че политиците трябва много да четат и винаги съм бил обект в една или друга степен на насмешки. Основният проблем на политиката в България, Европа и света е нейната деинтелектуализация. Това е неумолимата цена, която политическите класи плащат заради необходимостта от популизъм, за да могат да контролират масата избиратели. Три неща ще ни унищожат – популизмът, корупцията и равнодушието. Ако има свръх натрупване на тези три неща по едно и също време, Владимир Путин може да се счита за безапелационен победител.