Русия става особен хибрид - най-зловещото от комунизма и най-зловещото от фашизма

Ако духовниците от протеста на ‚Атака“ са ръкоположени в свещен сан, трябва незабавно да бъдат лишени от него и низвергнати, казва пред Faktor.bg игуменът на Кладнишкия манастир " Свети Николай Мирликийски Чудотворец" и завеждащ енорията при манастирския храм за Софийска света митрополия

Интервю на Косара Белниколова

- Отец Рафаил, притеснителен ли е фактът, че не познаваме и не почитаме православните си празници, а се увличаме по Хелоуин?

- Хелоуин отдавна е изгубил смисъла си на религиозен празник, включително и езическата си връзка. Мисля, че това е естествен процес на културация, Хелоун се празнува предимно от деца. Той е един детски празник, който може да бъде съотнесен с нашите коледари и сурвакари, където има генезис на злото, който много отдавна е загубен, както и при мартеничката. Аз лично не виждам нищо лошо в тези празници.

От друга страна, имаме редица религиозни празници, но за съжаление в тях се набляга предимно на битовата и кулинарната страна, като, за жалост, празникът не се свързва с религиозната му същност.

- Но много хора се сещат да запалят свещ и да влязат в храма именно на такива празници?

- В България практикуващи православни християни са между 1 и 2 процента от населението. Това са хора, които имат базисни познания за вярата си, които се приобщават към светото тайнство, което всъщност е основата на църквата. Те се изповядват макар и рядко, но това са хората, които водят църковен живот. Дори има и абсурд – при едно от преброяванията в България, за вярващи в Бога се бяха определили около 51%, а за православни – 57%, което означава, че имаме 6% православни атеисти. Този факт показва колко битовизирана е представата за вярата и православието. Само на големи празници се сещат хората да запалят свещ, без въобще да се вниква в същността им.

- До колко слабите ни познания за религията са следствие, че тя не се изучава в училище, а децата си организират партита като за Хелоин?

- Това, което отличава българите от европейците е, че въпреки че Европа се е дехристиянизирала до голяма степен, европейците имат базисно библейски познания. Средният европеец познава поне библейските персонажи, докато при българина нещата са сведени до един битовизъм. Въпросът с въвеждане на религия в училище не е панацея. Проблемът е, че като че ли ние искаме нещо да ни бъде въведено и да е задължително, и едва тогава да „влезем в него“. Ако човек се интересува и е мотивиран, няма никакъв проблем в това информационно общество да се запознае с вярата си. Колко от тези хора, които постоянно говорят и оправдават себе си, най-вече леността си с това, че няма предмет религия в училище, са проверили къде има неделно училище, потърсили ли са енорийския си свещеник или материали, включително и в интернет? Това издава един манталитет, който до голяма степен, може би,  е наследен от социализма. Тук въпросът е като за яйцето и кокошката. Непрекъснато се очаква държавата да сведе нещо до нас, а ние да бъдем клиенти и да го усвоим – независимо дали се отнася до еврофондове или предмета "Религия".

- Говорим за християнския морал и ценности, но как духовенството може да бъде убедително, след като свещеници бяха на протест пред Народното събрание в защита на хулиганското поведение и пещерния национализъм на Волен Сидеров?

- Ако това са действително канонични свещеници, поведението им е съвършено недопустимо. Да бъдат защитавани националистически ценности и един хулигански акт, да бъде защитавана една фашизоиднаи расистка организация, каквато е „Атака“, от хора, които са християни, е съвършено недопустимо. Ако тези хора са ръкоположено в свещен сан, трябва незабавно да бъдат лишени от него и низвергнати.

- В този контекст е и усещането, че русофилството е пропило църквата ни?

- Не може да кажем, че църквата е русофилска, по-скоро това е една представа за нея, която може би умишлено се насажда. Но трябва да се каже, че за съжаление църквата в Русия през последните 10 години, в ерата на Путин, претърпя много сериозни девиации. В религиозната си част се отдели от Христовото послание и започна да обслужва имперските интереси и амбиции на путиновата власт. Важно е да направим разграничението. Църквата се ръководи от Светия дух и живее чрез тайнствата си. Аз говоря предимно за висшия клир. Това не е непознато от църковната история на Русия. Знаем, че от времето на синодалния период – от царуването на Петър I до революцията от 1917, положението не е по-различно. Църквата там се явява инструментала на Империята в нейните амбиции, което довежда не толкова до атеистични настроения в Русия, колкото до антиклерикални с много голямо основание. Но тогава се появява и един компенсаторен механизъм на Синода. След революцията пък Църквата е живяла чрез мъчениците. Тя не може да бъде извратена като такава, но за съжаление, нейното ръководство в много случаи може да я предаде.

- Забелязва ли се такава тенденция и в България?

- Дай Боже да няма и се надявам да няма. От двама души с расо на протеста на „Атака“ не може да направим такъв генерален извод. Това е по-скоро масова представа, която се създава. В църквата има и много силни хоризонтални връзки и много различни течения, тя не е нещо толкова хомогенно, колкото незапознат човек си представя. Доколкото идеологията на партии като „Атака“ са несъвместими с Христовото учение, такива хора не могат да бъдат служители на църквата, не могат да бъдат и християни.

- Но самият Волен Сидеров е завършил богословие, как ще коментирате действията му през последния месец?

- Според мен става дума за един безпринципен човек, който е успял да впримчи едни много низки страсти в хората, които са най-лесният начин да бъдат компенсирани, когато страховете биват имплицирани върху някакви групи – дали ще са сирийците, дали ще са бежанците, ромите. Но от тях се възползва една чужда на нас държава – Русия.

- Вашата позиция за бежанците е по-различна от становището на БПЦ, на какво се опирате?

- Многократно съм казвал моето мнение и то не може да бъде различно от това, което е записано в Евангелието – длъжни сме да приемем бежанците и да ги обичаме – това ни е завещал Христос. Не може да съществува различно от това мнение в църквата. Мисля, че самият Синод разбра грешката си с това недомислено становище.

Имаше много силна реакция и от клирици, и от християни, включително и от чужди държави. Да не забравяме, че българите или сме бежанци, или имаме близки свои роднини бежанци. Що се отнася до икономическите емигранти – последните 25 години, 25% от българите са такива в чужбина. За съжаление народът ни не се справи добре с тази ситуация. Разбира се, има и определени рискове, но нашият дълг като християни е да поемаме рисковете. Страхът не бива да бъде първата ни реакция. Дори да приемем риск на саможертва.

Всички тези приказки, че покрай бежанците ще загубим националната си идентичност, че ще ни сменят вярата и ще ни завладеят са несериозни, на фона на факта, че имаме 1% практикуващи християни. Въпросът от Светото Евангелие до завета на св. Иван Рилски за гостоприемството и помощта е нещо, което не подлежи на съмнение. Ако някой трябва да вземе мерки и да защити хората, това са органите на държавата. А те – заради двама улични побойници, заедно с цялото министерство, не могат да въведат ред.

Може би тази полиция се чувства уверена, само когато трябва да озаптява студенти. Очевидно в тази система нещо не работи както трябва. Ако всеки не може на своето ниво да върши работата си, а чака непременно инструкции отгоре - това означава, че нещо много дълбоко в държавата и системата е сбъркано.

- Говорим все за вярата, а нафората, която е един от заветите на Христос трябва според екипа на министър Москов да бъде включена в списъка с вредни храни?

- Не знам дали това е така със сигурност, но нафората не се продава и затова не може да бъде обложена с данък. Лично за мен тази идея, както и други на министър Москов, са недопустими. Като започнем с изказването му за ромите и стигнем до нафората. Казвам личното си мнение. Изказването му преди време предполагаше да бъдат лишени хора от медицинска грижа по етнически признак. Полицията е тази, която трябва да осигури спокойствие както на пациентите, така и на лекарите. Проблем е, че например като стане инцидент, се набляга на факта, че извършителят е от ромски произход. Аз лично никога не съм се почувствал застрашен от този етнос. Отношението към него се дължи може би и на дехристиянизацията ни като общество. Ние под православие разбираме от боядисаното яйца до какво ли не друго, но не разбираме нищо от Христос. Първо е информираността, а после – приемането на ценностите, които ни дава християнството. Говорим за процес, който има много компоненти. Българинът се колебае между колективизъм и индивидуализъм, но не е солидарен. Това се дължи на факта, че сме се откъснали от християнството. Но защо други народи не се отделиха така лесно, въпреки че бяха подложени също на комунистически терор? Трудно е да поставя диагноза в такава ситуация

- Припомняте за наследството от комунизма, а в каква степен то оказа влияние върху наблюдаваното напоследък агресивно русофилството в България?

- Факт е, че Русия води „хибридна война“ срещу България и се опитва по всякакъв начин да дестабилизира обществото ни и държавата. Факт е, че и тази война дава определени плодове. Най-голямото й „постижение“ е да създаде съмнение в ценностите. В момента путиновото управление дори не се стреми да покаже, че Русия е добра, то по-скоро се опитва да докаже, че и другите са същите и да девалвира истината. Русия все повече се превръща в една империя на злото и има все по-деструктивно влияние върху света. И не на последно място – подменяйки православното християнство с путино-дугиновото православие, извършва нещо много лошо, защото дискредитира самата идея на християнството. То е диаметрално-противоположно на това което виждаме.

Очевидно има една реставрация в Русия на най-зловещото от комунизма и на най-зловещото от фашизма – особен хибрид. В момента, използвайки като идеологическа форма православието, изваждайки от него неговото ДНК, слава Богу, нещата не са застрашителни. Виждаме отвратителен идеологически микс. Относно България – тази политика достига до нас, но нещата не са застрашителни. Има около 10-15% русофили. Проблемът е, че българинът дълго време е изучавал по некоректен начин история и до известна степен и за жалост той по-скоро борави с архитипи – освободител/поробител. По някакъв начин ние сме изостанали с ценностното си развитие в 19-ти век.