Революционерът нямаше да търпи правосъдната система и подигравките с народа ни

Войводата до последно е мислил трезво като държавник, политик и военен ръководител, теорията за самоубийството му е неоснователна, казва пред Faktor.bg известният историк

Интервю на Васил Василев

- Проф. Павлов, кои са днес българите, които трябва да се страхува от Христо Ботев?

- Христо Ботев е олицетворение за борбата за справедливост и за национална независимост. В съществената си част днешните ни политици правят много лесно компромиси и с едната, и с другата категория. Тук не става въпрос само за социалната справедливост, а и за правосъдната система, и за контрола върху всички нередни действия, които се извършват в държавната администрация на всички равнища в цялата страна. Не можем да си представим един Ботев, който ще търпи корупцията, подигравката с българското национално достойнство и интереси. Той е един човек с много силен характер, човек, който посвещава живота си за Освобождението на България. За него това е цел номер едно. Да не забравяме, че става дума за един много млад човек. Една мисъл на Бърнърд Шоу гласи, че човек на тези години е с много по-леви идеи и разбирания, отколкото по-късно. Той критикува Българската екзархия и нейния висш клир, при това често с основание, бичува олигархичната групировка в Букурещ, или т.нар. „стари”. Подобно на други големи революционери като Васил Левски, Любен Каравелов и Георги Сава Раковски не вижда да има сътрудничество и с тези слоеве на българското общество. При подготовката на Старозагорското въстание и на самата чета виждаме Ботев да контактува като истински политик и дипломат. От днешна гледна точка ние започнахме да намразваме самата дума политик заради злоупотребите, които се правят. При него обаче е различно. Виждаме един изграждащ се политик от модерен вид, който е бил необходим на тогавашното българско общество. Става дума за страстен революционер и невероятно талантлив поет с прозрения, които неслучайно са най-превежданите от български автор в световната литература. Афинитет към творчеството му имат народи като унгарския, словашкия, арменския, народи, които имат сходна съдба с нашата. Аз през последните години малко съм огорчен, че Христо Ботев беше изтикан малко на заден план, не толкова категорично, но се фаворизира Левски в известна степен. Това не е изненадващо, тъй като той е най-святата личност за нас българите. Опитите Левски да бъде превърнат не в икона, а по-скоро в плакат, е крайно недопустимо, особено когато го гледат хора, които са много далеч от моралните му устои. От друга страна Ботев изглежда прекалено радикален бунтар. Това е недопустимо. Става дума за титани с огромно обществено въздействие. Ботев е част от нашата идея за обединена и просперираща България. Посланието на неговото творчество е пуснало корени в цялото българско етнокултурно пространство.

- Вие споменахте за олигархичните кръгове в Букурещ. Може ли да се направи аналогия между тогавашните и днешните олигарси?

- Подобна аналогия ще бъде доста далечна. Тогавашните „стари” и „млади” са две доста по-явно разграничени от гледна точка на тогавашното време пък и на интерпретацията в науката. На практика те не са толкова антигонистични, колкото ни изглеждат. Много често има примери за общи действия между двете групи, като при българския църковен въпрос например. В това отношение Васил Левски отива най-далеч, като се опитва да обедини цялото общество с всичките му социални групи, без да бъде милостив към предатели, към хора, които отказват да подкрепят народната кауза. Ботев малко по-радикален в това отношения, особено в по-ранните му години. Нека не забравяме, че и Ботев, както Левски държи на християнските ценности, въпреки че се опитаха да го изкарат, че е атеист. И в 21 век има от какво да се поучим от тези сърцати хора. Когато говорим за олигарси и за богати хора, нека не забравяме, че братята Христо и Евлоги Георгиев създават висшето образование в България. Т.е., разликата е, че тогава заможните са се занимавали с благородни каузи, а не с купуване на яхти и показен разкош. Говорим за една естествено възникнала прослойка, независимо от деформациите в тогавашната Османска империя. Нека не забравяме, че и самият Ботев е женен за Венета, която е племенница на Панарет Рашев, който също е сред големите олигарси. Нашата историография има известна вина, че разглежда твърде полярно двете течения на „млади” и „стари”. Много често целите им са се припокривали. Ние сме много нетърпеливи и взискателни към историческите ни личности. Виждаме сламките в техните, а не гредата в собствените си очи.

- Каква е разликата в чорбаджиите по времето на Ботев, които той критикува, със сегашните богаташи?

- В публицистиката на Ботев чорбаджиите налагат най-бруталната експлоатация от човек над човека. Говорим все пак за 19-и век и Османската империя, когато липсвала сериозна правна защита. Ние не трябва да разглеждаме Ботев като някакъв класов революционер. Той е по-скоро за изграждането на едно справедливо общество. Като лидер на БРЦК и на четата си Ботев се отнася съвсем нормално и с богатите хора, с търговците, които до голяма степен финансират четата. Това както врачанските, така и кишиневските търговци. Цялата чета се издържа най-вече от средната класа, както и от пожертвования на богатите българи. Ако днес имаше нов Ботев или личности с подобни характеристики, водени от подобни идеали, биха се опълчили именно срещу несправедливостта. Днес в България пак има експлоатация на хората и неизказана забрана за синдикална дейност, която противоречи на Конституцията. В различни сегменти на българския бизнес има дивашки неща от времето на т. нар. първоначално натрупване на капитала, които ни приравняват до някоя американска държава от близкото минало, отколкото да ни доближават да съвременна европейска страна. Ботев, както и Левски, и Каравелов, и Раковски са хора за европейското развитие на България. Те са отрицатели на деспотичната ретроградна власт, която виждат в Турската и Руската империя, както и в Австро-Унгария. Тези хора са носители на републиканските идеи, които тогава са най-модерните и правят аналогия със САЩ, Франция и Швейцария. Ако набедим някоя категория съвременни бизнесмени за чорбаджии, те биха били под прицела на гневните критики на Христо Ботеви в това няма съмнение.

- Част от русофилите у нас все още твърдят, че революционерът е комунист. До кога ще има подобни спекулации с името на поета?

- Аз мисля, че злоупотребата с името на Христо Ботев в миналото – и от левицата, и от десницата, е напълно неприемлива. Той не е бил нито комунист, нито анархист, макар че е имал подобни влечения в ранната си младост. Ботев се изгражда като политик в движение. За съжаление животът му приключва в много ранна възраст на 28 години в борбата с деспотичната турска власт, с азиатската империя, която е била неприемлива за най-будната част от българското население. Не трябва да се вадят от контекста в неговите публицистични статии думите, както и отношението му към Парижката комуна. Те по никакъв начин не могат да се свързват със съвременните леви движения. Този опит, който е правен от БКП в продължение на десетилетия, е несъстоятелен. Мисля, че допотопните идеи Ботев да бъде присламчван към леви партии бяха преодолени в България още по времето на т.нар. социализъм. През 70-те и 80-те години на миналия век никой не е преподавал, че Христо Ботев е комунист. По-скоро ставаше дума за едни плакатни прояви на вестник „Работническо дело” и на казионни творчески съюзи. Това, което са му приписвали, науката е доказала, че е фалшификат. Мистификацията тогава е осъществена от големия комунист и интелектуалец на БКП Георги Бакалов, който свърза делата на Ботев с писмо до Велико Попов, който е приятел на революционера от ранната му младост. Това, което се показа като оригинал на писмото, всъщност се оказа фалшификат. От публицистиката на Ботев са изваждани отделни фрагменти и са слагани в писмото, но като сглобката е направена доста нескопосано. Отдавна учените не вярват в автентичността на подобно творение. Освен това трябва да се прави разлика в разбирането за комуна и комунизъм по времето на Ботев. Това в никакъв случай не е марксиско-ленинската теория, а по-скоро става дума за тогавашния анархизъм, който като цяло е една напредничава идеология, макар и доста брутална. Ботев, както и много хора, са били увлечени от нея, но мисля, че самият той я е преодолял сравнително бързо. В нея има елементи като например, че може да се опрем на българските общини, както и на други подобни явления в българския живот, но те са по-скоро част от нормалния демократичен ред, отколкото са крайните идеи на анархизма. Анархистите са направили Ботев свое знаме, това е тяхно право, но не са прави. На кораба „Радецки” той праща телеграма до австрийския кайзер. Голяма част от революционерите, свързани с комитети на Васил Левски, кръга около Христо Ботев и апостолите от Априлското въстание след това ги виждаме в партията на Стефан Стамболов, който е един голям държавник. Ботев е бил и припознаван от т. нар. „фашисти” у нас. Азбучна истина е, че фашизъм всъщност в България не е имало, а само авторитарен режим.

- Променила ли се е народопсихологията на българина? Ако днес хора като Христо Ботев влязат в политиката, каква ще е тяхната съдба? Ще бъдат ли прогонен?

- Съгласен съм с вас. Днешният политически живот е доста нелицеприятен. Ние не бива да отричаме, че хора с подобни качества могат да се появят. Те обаче се раждат веднъж на хиляда години. Ние не разбираме какво национално богатство притежаваме в тяхно лице и затова сме твърде критични към всички останали политици. Самият факт обаче, че един човек в парламента се сравнява с Васил Левски и Христо Ботев (Волен Сидеров – б.а.), или по-скоро неговите придворни клакьори го правят, а той не им възрази нито веднъж, че не е нито единият, нито другият, показва до каква степен някои от политиците ни са далеч дори от здравия разум. Не може да се правят аналогии и със Стефан Стамболов. Не искам да обиждам никого, но тези наши национални герои са заложи много висок хоризонт, който не може да се използва само за пропагандни цели. Не бива да забравяме, че Левски и Ботев са националисти и патриоти, без да правя внушения от съвременна гледна точка. Те не са човекомразци и ксенофоби. За тях цел номер едно е съдбата на съотечествениците им, без това да означава репресия срещу някого. Тези хора са върхове на тогавашния политически и обществен живот, но те не са самотни воини. Комитетската мрежа на Левски обединява хиляди хора, Ботевата чета не са само тези 207 души, които са успели да се организират. На практика съмишлениците му са хиляди също. Става дума за едно друго състояние на българската нация, от което за съжаление днес сме много далеч. Липсва ни онази непримиримост с чуждото господство, с тиранията и жертвоготовността в името на България. До голяма степен тези думи днес звучат като клишета, но тогава това е бил реалният живот.

- Все още ли „свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита”, както е казал поетът?

- Тези думи на Ботев са свързани с определен исторически контекст. Те могат да важат и днес, но отново зависи за какъв компонент от обществото говорим. Самият той ясно не е бил смятан за луд, след като е последван от толкова хора и е останал символ за цялата нация до наши дни. Това, че всеки почита глупеца, е свързано с някои наши национални черти, от които е крайно време да се излекуваме. Това е сервилниченето пред по-силните, проявите на робска психика, които ги имало тогава, има ги и днес и дори са в много по-уродлива форма. „Патриот е – душа дава за наука, за свобода; но не свойта душа, братя, а душата на народа!”. Думите на поета са актуални във всеки един момент и се отнасят не само за България, а и за всяка една нация. Разбира се имало и ги има честните патриоти, но не бива да се забравя и другата категория. Самият факт, че толкова млади хора, които не са организирани от разни пионерски и комсомолски организации тръгнаха по стъпките на Ботев, показва доколко са живи идеите му. В България изобщо не са се свършили свестните хора и те въобще не са лудите. Лудите са онези, които злоупотребяват с общественото доверие.

- Ако днес имаше личност с душа и качествата на революционера, как щеше да се справи с организираната престъпност, убийствата, кражбите?

- Самият факт, че днес нямаме Ботев, който да се захване с всичко това, за което казахте, показва, че обществото ни се намира в някаква недобра фаза на своето развитие. За да се появят личности като Ботев, Левски, Раковски и Каравелов, са нужни сериозни обществени натрупвания на гражданско чувство и енергия. Това вероятно се дължи и на застаряването на нацията ни. Едно е, когато народът е доминиран от младите хора 25-30 години, а съвсем различно, когато това правят възрастните. Днес ние се намираме в коренно различна ситуация. По време на Освобождението над половината населението е било под 14-годишна възраст. Тогава имаме демографски бум. Разбира се, имаме и висока смъртност, но не бива да правим фриволни сравнения. Личности от ранга на Ботев или поне, които вървят по неговата посока ще се появят. Те може би са сред нас, но ние още не сме ги забелязали. Това зависи от честността на всеки един от нас и отговорността към обществото. Христо Ботев никога не е искал държавата да се управлява като стадо от един пастир, а напротив.

- Издържаха ли теориите на вашите колеги историци за смъртта на Христо Ботев – бил ли е убит от свои или се е самоубил?

- Около датата на смъртта на Христо Ботев се появяват дежурните спекулации около неговата смърт. Около жълтата преса цялата ни обществена мисъл започна да пожълтява. Във времето на смъртта на Ботев и годините след това няма никакво съмнение, че той е бил убит от противника и е паднал от вражески куршум. Обстоятелствата са твърде оскъдно представени и то основно по спомените на Никола Обретенов. В тях има детайли, които будят известни съмнения, но най-правдоподобната версия, която приемам е, че убит от тогавашните аналози на днешните снайперисти. Черкезите, които са част от потерите срещу Ботевата чета, имат много голям опит във планинската война. Те много често оставят някой стрелец в засада, който не е трудно да се ориентира кой е войводата и да го ликвидира. Същото са го правили и нашите хайдути. Тези спекулации, че Ботев е убит от Обретенов, от втория войвода на четата Петър Симеонов-Велес, както и това, че се е самоубил, са плод на определени емоции на част от четниците и на техни по-късни спомени. Голяма част от тях понякога разказват неща, които са пълни небивалици. Може би се дължи на възрастта им или на желанието им да се поставят в по-централна позиция. Що се отнася до версията за самоубийство, Ботев е изпадал в известни депресивни състояния, което напълно нормално, когато чакаш от Враца да дойдат 2000 въстаници, а срещу теб се задава въоръжена конница и потеря. Той е изключително калена личност, живял е изключително труден живот. Да му приписваме някакви пораженчески и емоционално нестабилни състояния, е абсолютно погрешно. Това, което знаем от Никола Обретенов е, че след поредното сражение при рида „Камарата”, Ботев вижда, че очевидно въстание няма да има и предлага четата да се оттегли в Сърбия. Тук виждаме как той е мислил трезво като държавник, политик и военен ръководител в ситуация, която изглежда безнадеждна. Същественият въпрос е, че Ботев е вдъхновявал българите, които са гледали на него като харизматичен водач и че силата на неговото слово и дух са живи и до днес.  

Последвайте Faktor.bg в