Русия водеше война в Сирия, за да седне на една маса със САЩ

Медиии в България прокарват кремълски позции

Само с дипломация не можем да гарантираме сигурността си, необходима ни е и армия, казва пред Faktor.bg новият шеф на Института по отбрана

- Г-н Тагарев, как ще коментирате изявленията на бившия военен министър Бойко Ноeв, че българската армия не се нуждае от толкова много ново въоръжение, че превъоръжаваме армията си, до степен, която не ни е необходима?

- Не разбрах по този начин тезата на господин Ноев. Според мен, тезата му е, че може би не това са приоритетните проекти, не в тези количества, че не са съгласувани по най-добрия възможен начин с всички други промени, които трябва да се извършат в армията: включително модернизация на въоръженията и техниката, които се използват в сухопътни войски, доокомплектоване на армията до определени равнища и т.н.

Аз смятам, че армията е един изключително важен инструмент, необходим в комплекса от инструменти, които трябва да защитят независимостта и суверенитета на една държава. Никой не би трябвало да си мисли, че само с дипломация можем да гарантираме сигурността си или с културно-икономически взаимоотношения.

Винаги трябва да разглеждаме инструментите за гарантиране на сигурността в комплекс, а важността на армията се засилва в последните години и, за съжаление, заради агресивното поведение на Русия и конфликтите в Близкия Изток.

- Приключи ли периода след падането на Стената, в който държавите и народите се надяваха, че може би, този инструмент, няма да има вече същата тежест в международните отношения и в опазването на независимостта и суверенитета?

- Определено с падането на напрежението след края на Студената война почти всички страни се надяваха, че заплаха с такива мащаби вече не съществува. Но никой не е тръгнал да се отказва от армията си, да смята, че този инструмент за гарантиране на сигурността губи важността си, както ни показа и животът.

- Как се вписва конвенционалната роля на армията в борбата срещу тероризма? Европейското по футбол във Франция ще се проведе в условията на извънредно положение и мобилизация на армията. У нас също в Закона за тероризма се предвижда армията да изпълнява функции на полицията като арести, например. Доколко е оправдана промяната в правомощията на армията вътре в страната, а не срещу външен враг?

- Принципното положение в Закона за борба с тероризма е, че армията ще изпълнява задачи, които и възложи легитимната власт, но те трябва да бъдат съобразени с международните норми и принципите за защита на човешките права като минимум. Като минимум!

Когато, обаче, се вземат такива решения и се възлагат допълнителни задачи на армията, винаги трябва да се има предвид, че тя има специфични функции, специфична подготовка и най-голямата специфика на армията, с която и да било друга професия, включително и полицията е, че тя се готви и тренира да унищожава даден противник.

Армията не се готви за налагане на обществения ред или за охрана на границата от бежанци. Това тя може да прави временно, при достатъчно добра подготовка, при отработени процедури и ясни правила за употреба на сила, които трябва много внимателно да се обмислят, когато и се възлагат такива задачи.

Армията в една демократична страна по никакъв начин не би трябвало да заменя тези, да ги наречем „нормални“ инструменти за опазване на обществения ред и налагане на закона, които са приоритет на МВР.

- Споменахте бежанците и охраната на границата от нелегално преминаващи. Много анализатори твърдят, че в Либия има между 2 и 3 милиона души, които в буквалния смисъл се готвят да тръгнат към Европа, в Сирия войната не стихва. Това означава ли, че армията ще трябва да остане на границите ни за дълъг период от време и дори ще се наложи преформулиране на някои от нейните задачи?

- Пак ще повторя, че в една демократична страна това е задача на МВР и аналогичните структури, които отговарят за охрана, не за отбрана, а за охрана на границата спрямо хора, които не са въоръжени. Когато капацитетът на МВР е недостатъчен, за да се справи с такива задачи, армията може да бъде извикана на помощ.

Но в никакъв случай това не бива да се допуска зависимост на МВР от армията, за да може да изпълнява функциите си отново поради съображенията, за които споменах.

Много хора забравят: ако отсреща идват танкове и бронирани машини и артилерия – да, това е задача на армията, да унищожи потенциален агресор. Ако идват мирни хора и просто трябва да бъде контролиран потокът – това си е задача на МВР, освен в извънредни ситуации.

- Ясно е, че натискът по границата няма да отслабне като минимум докато продължава войната в Сирия. До каква степен намесата на Русия беше позитивна или негативна и до каква степен сирийската операция постигна целите на Путин?

- Ние не знаем какви са истинските цели на Кремъл в тази операция.

Ако се опитаме да си представим как те биха дефинирали своите цели, то те ги постигнаха. Създадоха обстановка, в която поддържаният от тях президент Башар Асад остана на власт. Уж има някакъв преходен период, след който той трябва да сдаде властта, но реално не се вижда кога и как ще се случи това във времето. Русия успя да запази присъствието си в Средиземно море с двете военноморски бази в сирийските пристанища. Русия запази присъствието си в регион, в който могат потенциално да минат газопроводи. И може би от гледна точка на имиджа-в крайна сметка Русия успя да седне на една маса със САЩ, което, вероятно е била и една от целите на Путин.

- Русия твърдеше, че се намесва в сирийската война, за да бъде разгромена „Ислямска държава“ и да се постигне прекратяване на войната в Сирия...

- Не виждам да има умиротворяване в Сирия.

Имаше някакво временно примирие, доста кратко, военните действия продължават и в момента. Дори да допуснем, че е имало такава цел, то тя не е постигната.

- Хибридната война на Русия става все по-болезнена тема за Европа, включително и за България. Къде виждате нейните проявления?

- Виждаме ги по много начини. В областта на сигурността, например, твърде дълго време беше запазена зависимостта от доставки на въоръжение, резервни части, поддръжка на критични способности от страна на Русия. Дори след анексията на Крим, в нарушение на всички международни норми, някакси имаше известно колебание: „Тръгваме или не тръгваме...“Едва две години по-късно имаме решение на парламента за реализирането на два проекта, които след време, едва след няколко години, ще ни освободят от тази зависимост, но далеч не във всички видове способности. Това е един от елементите, които аз наблюдавам в системата за сигурност.

Други елементи са свързани, макар, че не са толкова нови, с някаква пасивна позиция на България по отношение на сигурността и отбраната.

Понеже често се сравняваме с бившите страни от Варшавския договор или от Съветския съюз, на всякакви международни форуми ги виждам как търсят всички възможни начини да гарантират сигурността си на едно по-високо равнище. Докато България някак си не сме активни. Може би не възприемаме по този начин нещата, но не сме активни. В някакъв момент се вземат съюзни решения и ние се включваме, но често със закъснение.

Що се отнася до другите проявления – медийни, пропагандни, те са, според мен, очевидни за всеки. Огромна част от медиите прокарват, дори да не са чисто кремълски позиции, то тези, които са удобни за Кремъл. За мен това е очевидно и това е елемент и от действията на Русия.

- Мислите ли, че в резултат на такива действия от страна на Русия, може да се стигне до дестабилизация на ситуацията в България?

- Това е по-скоро въпрос към политолозите. Но не виждам някаква извънредна ситуация, която би била създадена, ако се съчетаят финансова криза с някакъв катаклизъм-природен или индустриален, с някакъв скок на цени...

Не го виждам в момента, но зависи от това как се развиват нещата и в политическата сфера. Доколко добре в парламента и в управлението са представени силите, които поддържат евро-атлантическата ориентация на страната и ще гарантират нашата стабилност. Защото, ако по някаква причина изоставим тази ориентация, е въпрос на време да ни бъде спретнат някакъв сценарий, подобен на тези, които виждаме малко по на изток.

- Скоро един от приближените на Путин политолози публикува статия, в която пише, че Русия трябва да възвърне влиянието си на Балканите, чрез компрадорските елити, склонни да прокарват това влияние, за да бъдат откъснати страните от ЕС и НАТО. Това пълна фантасмагория ли е или е стратегическа задача, която си поставя Кремъл?

- Русия се опитва да води такава политика в страните, които не са част от ЕС и НАТО. Тя има частичен успех в Сърбия, която беше бомбардирана от НАТО и поради други, специфични причини. И въпреки това на изборите сърбите доста ясно показаха, че виждат бъдещето си в Европа, не с Русия, не в Азия, както някои се надяват. Това в още по-голяма степен се отнася и се вижда и в България.

Според мен, те провеждат такава политика в Гърция, заради икономическите трудности, но трудно, трудно ще постигнат тези цели. Но това не им пречи да опитват, да се надяват, да опитват да забавят интеграционните процеси в Европа.

Но, според мен, всички хора на Балканите доста ясно виждат бъдещето си в Европа. Много от тях се виждат и като част от НАТО като система за колективна сигурност.