Ситуацията в Реформаторския блок е ясна, макар и необичайна

Хората, гласували за реформи, са дълбоко разочаровани, казва пред Faktor.bg евродепутатът от ДСБ

Интервю на Косара Белниколова

- Г-н Малинов, каква е Вашата равносметка 2015 в работата Ви като евродепутат?

- Няма как работата на един евродепутат да бъде отделена от цялостната картина в ЕС и неговите проблеми. Независимо, че всеки може да говори за себе си, общата оценка може да бъде само една и това е много тежка и ужасна година за ЕС. Всички бяхме в сянката на кризите. Никой не може да каже, че тази година е била добра, независимо, че в личен план аз съм много доволен от моята инициатива „европейско междучасие“, тя се разви отлично. Свързана е с преподаване за европейския съюз в училище. Това са хубави инициативи, но на фона на всичко останало, човек трябва да остане сдържан.

Започна се с усещане за криза около Гърция, която се разрази и стана истински опасна в началото на 2015 г. – референдумът, преизбирането на СИРИЗА, реална заплаха за излизане на Гърция от еврозоната, излизане от кризата с тежко споразумение за самите гърци, напрежение с останалите държави. Друг момент е кризата с бежанците и мигрантите, която започна през април с първите „лодки на смъртта“ с около 1000 човека. След това – терористичните актове в началото и в края на годината. Всичко останало остана в сянката на тези събития.

- Темата с бежанците ще бъде актуална и тази година – намерено ли е решение на ниво ЕС?

- Първо се изготвят мерките като идеи и стратегии. През октомври ЕК излезе с всеобхватен план за следващите месеци и десетилетия. Планът на „строежа“ беше перфектен. Ако той се осъществи, ще може да се предотвратят и бъдещи кризи с бежанците. Въпросът е след това, около какво ще се постигне съгласие и върху какво ще се намери финансиране и какво няма да влезе в сила. От друга страна ЕС успя да направи и още няколко крачки. Първо – временен механизъм за облекчаване на някои държави в случай на внезапен наплив. Той засега не е приложен, но е важно да е налице или това са така наречените квоти. Много крачки се направиха в краткосрочна перспектива за създаване на по-ефективна охрана на външните граници, включително и брегова охрана. Трето – първото голямо финансиране на страна, която е близо до конфликта, беше за Турция – това е инвестиция в сигурността на ЕС и особено на България. Не на последно място – на срещата в Малта беше създаден фонд за Африка – част от тези пари са за създаване на определени държавни институции. Национални държави затегнаха своето законодателство, политиката за връщане. Например за Белгия – там след петата година ще се преразглежда статутът.

- Имаше ли реална опасност от затваряне на Шенгенското пространство?

- Възможността за затваряне на вътрешните граници съществува от правна гледна точка и това не се знае. Тя е била прилагана, но не при такива драматични събития. Факт е, че има усещането, че се случва нещо извънредно. Няма съмнение, че Шенгенското пространство се запазва, а временните въведения, се оказаха временни. Дългосрочно – никой не вижда такава криза. Това, от което имаме нужда е ревизия на Дъблинския регламент или нова правна рамка. Процесът ще е бавен и ще отнеме много години, но има пълна убеденост, че сегашната рамка не е адекватна.

- Какви ще са предизвикателствата пред съюза за 2016-та?

- Охраната на външните граници и десетките възможности, за които се говореше, както и създаване на обща гранична полиция, която да бъде в състояние да работи мигновено и да се насочва към критични точки – например в Македония, обща брегова охрана, повече средства за охраната на Средиземноморието и по-засилено присъствие в северно-африканските държави. Очаквам и засилени мерки, свързани със затягане на мерките срещу тероризма. Заговори се и за обща разузнавателна служба на ЕС, това е „светая светих“ за държавите, но ЕС ще трябва да направи пробив и там. Трябва да се постигне ново ниво на сътрудничество между тези служби.

- Имаме ли ясна представа какви са измеренията на хибридната война, която се води срещу България, как трябва да й се противодейства?

- Анализаторите не си дават сметка, че това е всъщност хибридна война на Русия срещу ЕС. Има специално издание на ЕС, където на едно място се събират и анализират лъжите и манипулациите, които идват от руските медии и от руски висши държавни лица. Това в критика срещу ЕС, атака срещу конкретни държави между които България и балтийските страни. Това е като официално прононсирана политика на Русия срещу ЕС. Важно е, че преди няколко дни отново бяха продължени санкциите срещу Русия, които наистина нанасят тежки вреди на нейната икономика и финанси и Русия се опитва да се защити. Подобна война се води и в Германия – там се лъже срещу определени фигури, свързани със санкциите.

За България – нещата са пред очите ни, спор по тази тема няма. Въпросът е по какъв начин се противодейства. ЕС обсъждаше възможността да има европейска медия на руски език, която да опровергава твърденията. Това предложение беше отхвърлено. Най-тежката хибридна война е по темата Украйна, където Русия не жали никакви средства и облъчва всички от България до Лондон. Последното беше, че украинците участват на страната на Ислямска държава. Това са последните манипулации по тази тема. Всяка публична среда трябва сама да си се защити като има свободни медии и здрав разум. Ако се води на плоскостта на непозволеното – страните трябва да приложат медийните правила. Нужна е максимална информираност на хората.

- Наскоро беше визитата на турския премиер у нас? Какви са посланията от нея?

- Всяка визита е добър знак, защото означава, че може да се направи. В част от балканските държави това не може да се случи. Истината е, че в момента Турция беше осветена като важна за ЕС. В този контекст няма как да е негативен знак посещението на турския премиер у нас. Ако Турция желае членско в ЕС, преди всичко трябва да има перфектни отношения със своите съседи. Ето защо тази среща имаше цел да се демонстрира точно това.

- Притесняват ли ви сътресенията в Реформаторския блок и решението на ДСБ да излезе в опозиция?

- Ние имаме еднаква оценка на събитията, но се различаваме по действията си след това. Реформаторският блок гласува единно за промените в Конституцията и съдебната реформа, бяхме единни с ГЕРБ, но след това се разделихме. Ситуацията според мен е ясна, макара и необичайна. Част от Реформаторския блок има опозиционно настроено крило, което не желае да продължава повече с това правителство. Трябва да се свикне, че може да има подобен тип съжителство.

- Проблем ли е, че Петър Москов остава министър?

- Той подаде оставка като зам.-председател на ДСБ, с което заяви, че остава министър. Оттам нататък неговото поведение не може да обвързва партията. Парадоксално би било, ако бяхме подкрепили г-н Москов да остане министър и след това да излезем в опозиция. В нормалните държави личността има право на избор. Вярно е, че имаме хора във властта по места, но знакови фигури напуснаха ключови постове. Оттук насетне следва съществуването на парламентарна група с опозиционно крило.

- Какви са Вашите очаквания към новия правосъден министър, как ще продължи правосъдната реформа?

- Нямаме никакви очаквания. Видя се, че дори при максимално амбициран министър не се направиха реформи, а сегашният не е такъв, нещата се решават от правителството, Народното събрание и премиера.

- От Брюксел виждат ли се предсрочни избори в България?

- В момента не виждат сътресения, макар и да има различна конфигурация. Все по-голяма е тежестта на ДПС и АБВ. ГЕРБ от друга страна има мнозинство през следващите три години, но то не е достатъчно за стабилизация. Трябва да има и подкрепа в обществото, а по тази линия нещата са дестабилизирани много тежко. Хората, гласували за реформи, са дълбоко разочаровани. Затова трябва да се види и кой от тези фактори ще е решаващ и дали недоверието, което е извън парламента, ще предизвика сътресения. Важно е, че по определени въпроси ГЕРБ ще получава подкрепата на ДПС .