Джордж Фридман е американски политолог, създател на частната разузнавателно-аналитична организация Stratfor и основател на проекта Geopolitical Futures. През 2011 г. Фридман публикува книгата "Следващите 100 години: прогноза за XXI век". В интервюто си пред вестник "Ведомости" Фридман прави равносметка кои от прогнозите му са се сбъднали и къде е сбъркал.

- Господин Фридман, какви нови тенденции се оформят в Евразия? Как ще се промени международният ред в близките 5-10 години?

- В региона нараства нестабилността както в самите страни, така и на междудържавно ниво, и затова съществуват няколко причини.
Китай инвестира в други страни, но също така "въвежда" в тях своя работна сила. Русия провежда нова агресивна политика. Индия се активизира в икономически план, а САЩ проявява по-слаб интерес към региона отколкото преди. Всичко това създава определено съперничество между страните.

В същото време терористичната заплаха за региона се засилва. Спадът на цените на енергоносителите в някои дръжави доведе до вътрешно-икономически кризи, които се отразяват и на другите страни. Така че в някакъв смисъл ние наблюдаваме връщането на региона към обичайното му състояние, доколкото Централна Азия винаги е била в състояние на регионално съперничество и винаги изпитва натиск в периферията си.

- В ЕС има признаци, че някои страни се стремят към повече самостоятелност. Франция и Германия искат да създадат единна европейска армия. След идването на власт на Тръмп в ЕС нараства критичното отношение към сътрудничеството с Вашингтон. Как виждате Вие бъдещето на трансатлантическите отношения в близките години?

- Американо-европейските отношения винаги са били напрегнати, особено след края на Студената война. Спомнете си колко негативно се изказваше Европа за Джордж Буш и колко се възхищаваше на Обама - толкова силно, че му присъди Нобелова награда. Нужно е да разбираме, че Европа, изгубвайки централната си позиция в международната система, силно негодуваше заради засилването на САЩ и беше критично настроена. Но вътре в Европа продължава да съществува съперничество.
Затова сега, когато Франция и Германия са готови да поставят под единно командване своите въоръжени сили, не може да се каже същото за други държави от ЕС. Освен това трябва да отбележим, че Берлин и Париж много пъти са обсъждали този въпрос, но досега не сме видели конкретни действия. И макар че заради политиката на Тръмп възникнаха някои проблеми в Европа, не мисля че основата на взаимоотношенията ще се променят.
Във военен план Европа ще остане фрагментирана, докато във военен план САЩ са значително по-силни. Факторът, който сега се променя е желанието на САЩ да гарантират сигурността на Европа в условия на недостатъчна привързаност на европейците към идеята да създадат своя армия. Това е много по-сериозна заплаха за американо-европейските отношения, отколкото враждебността на Европа към Тръмп.

- Как оценявате бъдещето на ЕС в светлината на засилващите се сепаратистки настроения, миграционна криза, Брекзит? Възможен ли е разпад на ЕС?

- Според мен, ЕС е провален проект. Основният проблем е в това, че страните запазиха своя суверенитет, докато в същото време ЕС се опитва да се държи като свръхдържава, каквато не е.

Действията, с помощта на които ЕС се опита да се справи с финансовата криза от 2008 г., създадоха устойчив проблем в енропейския юг, а текущата политика на ЕС по отношение на Източна Европа още повече отблъсква от него перифарията. Разбира се, още един такъв пример е Брекзит.  

Периферията на ЕС или се намираше в катастрофално финансово положение през последните 10 години или сега се намира във враждебни политически отношения с Брюксел. 
Националното самоопределение влиза в противоречие с претенциите на ЕС за власт. И националната държавност винаги ще побеждава.

- Какви, според Вас, са перспективите за излизането от кризата в руско-американските отношения? 

- САЩ имат интерес в създаването на проамерикански държави с либерално-демократични ценности. Русия е заинтересована да запази между себе си и Европа буфер - прибалтийските държави, Беларус и Украйна. През 2014 година, когато падна украинското правителство начело с Янукович, Русия реши, че американците искат да "задушат" Русия, лишавайки я от страни-буфери. Когато Русия отговори на това с анексирането на Крим, в САЩ го приеха като опит на руснаците да си върнат контрола над Украйна. Всичко това допълнително се усложни от намесата на Русия в американските избори, а също така от убеждението на Кремъл, че САЩ организират "цветните революции". Но по същество, в основата на конфликта лежат геополитическите опасение на двете страни заради държавите-буфери.

- В книгата си "Следващите 100 години" Вие прогнозирахте разширяване на територията на Русия, конфликта с Турция, трансформация в Източна Европа. Кои от прогнозите Ви се сбъднаха и кои събития Ви изненадаха?

- Аз прогнозирах конфликта в Украйна, но не и това, че Русия ще се окаже победител. Смятах, че след тези събития в Русия ще започне упадък. В книгата си писах, че страните от Източна Европа ще станат център на привличане в региона, след падането на ЕС, но това не означава задължително излизане от руския контрол.

Що се отнася до грешките - не предвидих продължаването на сунитското въстание в Близкия Изток, смятах, че то ще завърши. 

- Експерти твърдят, че отношенията между републиките от бивша Югославия са най-лошите от Балканските войни от 1991-2001 година насам. Колко реална е една нова война на Балканите и как се отнасяте към твърдението, че Русия може да започне конфликта там? 

- На Балканите винаги съществува вероятност за война. Но аз не мисля, че това ще се случи в съвсем близко бъдеще. Държавите сега са по-стабилни отколкото през 90-те години и нито една голяма държава, с изключение на Русия, не би имала полза от такава война. Според мен европейците и американците биха предотвратили всякакви опити за въоръжен конфликт. 

Дори ако руснаците подтикват сърбите към начало на конфликт, техните гаранции няма да са достатъчни, така че сърбите да рискуват да се изправят пред още една национална катастрофа. Освен това, подобни отношения съвсем ще подкопаят отношенията с Европа, които са много важни за Москва.

Превод: Faktor.bg