Темата за БСП и нейната стратегическа проруска насоченост буквално изчезнаха от полезрението на либералната десница

България да бъде  лоялна страна на европейската и евроатлантическа политика по отношение на Кремъл и авторитарна путинова Русия, казва пред Faktor.bg известният богослов и анализатор

Интервю на Мая Геогиева

- Проф. Янакиев, кои събития от отминалата 2017 година ще посочите като емблематични?

- Не бих откроил тъкмо събития, но бих посочил няколко процеса, които достигнаха до определена яснота и които според мен са важни. Нека да започнем с онези процеси в международен план. Първо, през изминалата година забелязахме едно оздравяване на западното ядро на евроатлантическия свят. Мрачните пророчества за успех на националистически, антисистемни, антиинтеграционни, антиглобалистки партии и организации не се сбъднаха. Ядрото на ЕС – Франция и Германия, въпреки нерешените все още последици от изборите там, до голяма степен показаха, че опасенията от тези антиевропейски партии и организации са силно преувеличени. Важно е да се отбележи и изпаряването на фобиите, които съпътстваха и съзнателно бяха насаждани в Европа. Сякаш се изпари и фобията от бежанско нашествие, от промяна на генофонда на Стария свят. Тези страхове сякаш отминаха, отидоха в миналото и това също съдейства за поражението на партии и организации, които създаваха впечатлението за някаква криза в Западния свят. 

Преувеличени също така се оказаха и опасенията от разкъсването на интегритета на евроатлантическия свят, отчуждаването на Америка и Европа, и опасенията от колаборация на американския президент Доналд Тръмп с руския диктатор Владимир Путин. Да си спомним решенията на Конгреса да блокират желанията на Доналд Тръмп да дезинтегрира Америка и опита му да свали санкциите срещу Русия. Тук ще трябва непременно да отбележим политическата структура на САЩ, която очевидно е конструирана така, за да не позволи авантюри, когато дори начело на тази велика страна стои един относително неуравновесен човек.

Третият процес, който на всяка цена трябва да бъде отбелязан, е процесът на осезателно насочване на страните от Западните Балкани  към Европейския съюз и НАТО. От тази година Черна Гора и Македония, а отчасти и Сърбия изглежда сериозно са поели по пътя на евроинтеграцията, като  Черна Гора вече е член на  НАТО, а Македония, има желание да се присъедини към Алианса. Това е стратегически успех за Европа, стратегически успех и за евроатлантика и е добре е да наблюдаваме как ще се развият тези процеси и по-нататък. Защото това са все процеси, които говорят за това, че евроатлантическата интеграция не бива да бъде по никакъв начин подценявана. Тя не е в отстъпление, а ако вземем предвид процесите, развиващи се в Западните Балкани, продължава да бъде в настъпление и възход.

- У нас годината бе белязана от колизии между управляващи и опозиция, постоянни скандали в парламента, опити да се дестабилизира държавата, съзирате ли, че тези амбиции на БСП и ДПС да се върнат във властта ще продължат и тази година?

- Аз не намирам конфронтацията на политическия терен в България за особено драматична. Ако мога да се изразя на границата на цинизма – опозицията си върши своята опозиционна работа. Аз не вярвам обаче да има някакви сериозни основания и обективни предпоставки за дестабилизиране на държавата. Прословутите скандали и конфликти, с които през ден ни бомбардират медиите, са по-скоро буря в чаша вода. В българското общество не цари напрежение, няма опъване на политическите нерви, и повече от акциите на БСП, според мен, не им печелят особени политически дивиденти, да не кажа, че повечето от тях по-скоро руинират поддръжката на тази партия. Твърде дребнави и всекидневни са, за да бъдат политически ефективни. Не можеш да произвеждаш всеки ден микроскандали и от това поддръжката за теб да нараства, по-скоро тя намалява. Разбира се, ще трябва да кажем, че непрекъснатото старание на управляващите от ГЕРБ да потушават тези микроскандали с отстъпки, също не работи особено положително за тях. Едно здравословно противопоставяне на управляващи и опозиция не предполага нито всекидневен шум, който се разнася от страна на левицата, нито паникьорски отстъпки от страна на десницата. По-дълбокият и по-траен процес от това е бавното и постепенно руиниране на доверието в основните политически играчи – управляващи и опозиция. И затова през настоящата година управляващите от ГЕРБ ще трябва да се замислят сериозно за това каква стратегия на водене на вътрешна политика ще трябва да разработят.

- Вотът на недоверие към правителството също ли изглежда като „буря в чаша вода“, възможен ли е сценарий за дестабилизация, с външна намеса?

- Не бих влязъл в подобни конспиративни теории. Разбира се, априори съм убеден, че предвид процесите, протичащи в Западните Балкани, руските геополитически интереси са силно засегнати като цяло в нашия регион. И някакви замисли от страна на Русия за дестабилизиране на геополитическата обстановка на Балканите не могат да бъдат изключени. Но едва ли злощастният вот на недоверие, който са подготвили БСП и ДПС, е част от такъв един сценарий. Това е просто опит за поддържане на огъня, за маркиране на опозиционно присъствие и нищо друго. На този вот на недоверие нищо особено няма да се случи. Мисля, че на всички е ясно какво ще стане – един парламентарен ден, в който ще слушаме гръмогласности от страна на БСП и ДПС, и всичко ще се приключи с това.

-  Вие сте човек, силно свързан с дясното, наблюдавате и познавате дълбоко процесите, които протичат там, какви са прогнозите ви за съдбата на десницата у нас? 

- Аз не просто наблюдавам процесите в дясното, но дълги години участвах в политиката на десните партии или на тези партии, които наричаме за удобство „старата градска десница“. Аз бих я определил към днешна дата като либералната проевропейска десница. Нещата там не стоят никак добре. Въпреки интеграционните намерения на две от тези партии – ДСБ и „Да, България“, тази интеграция, според мен, силно закъсня. Чисто и просто двете партии изчезнаха от паметта на хората. И макар и обединени – подписали някакъв манифест- те са далеч, на периферията на политическото съзнание на българите. Освен всичко друго, остават още две парчета от разпарчатосаната през изминалата и по-минала година градска десница. Ако сега, чисто хипотетично си представим, че би имало един нови избори, аз не съм сигурен, че ДСБ и „Да, България“ имат отчетлив шанс да прескочат четири процентната бариера. А доколкото такива избори не се задават в България, то пред тази либерална или стара градска десница има още много, много път да бъде изминат, за да може тя да се превърне в някакъв истински реален фактор. 

- Виждате ли шанс десни лидери, които говорят единствено за съдебна реформа и юридическа справедливост, но не казват и дума за антикомунизъм, за диктатурата Путин и хибридната война на Русия, да спечелят отново десните избиратели и върнат на политическия терен традиционната градска десница?

- По-широк е даже проблемът. Фиксирани върху ГЕРБ хората от старата или либерална десница, които изглежда си въобразяват, че евентуалното събаряне на ГЕРБ би могло да ги върне автоматично във властта, води до там, че БСП действително изчезва от полезрението на тези хора. Нито веднъж аз не съм видял някаква реакция срещу демаршите или скандалите, породени от БСП. Кога десницата реагира на пропутинските изявления на бесепарския депутат Иво Христов? Кога се изказа нещо по повод доклада на нашите служби за сигурност, че Русия представлява заплаха за България? Изобщо БСП и нейната стратегическа проруска насоченост буквално изчезнаха от полезрението на либералната десница. Това изкопава една пропаст между десния център ГЕРБ и тази едва жива либерална десница, а това в бъдеще вещае стратегически трудности в отношенията между тях. А необходима е, казвам, тази коалиция, освен ако не е до там утопичен човек, за да смята, че в някакво обозримо бъдеще тази либерална десница би могла да има такъв политически ресурс, че да може да управлява самостоятелно. Нещо, което да се помисли дори, е съвсем смешно. В този смисъл бъдещият неуспех или повторен крах на тази либерална десница ще дойде тогава, когато бъдем изправени отново пред избора – дали БСП плюс определени националисти, или ГЕРБ ще трябва да ни управлява. Защото комунизмът е травма за българите и това е абсолютен факт. В  този случай хората, които са антикомунистически настроени, ще изберат, независимо дали имат симпатии или антипатии към ГЕРБ, да гласуват на сигурно и това отново ще маргинализира старата градска десница.

В тази връзка аз въобще не намирам за мъдра политиката на конфронтация между либералната проевропейска десница и ГЕРБ. Разбира се имам много приятели в тези европейски либерални десни партии. Всички те непрекъснато изказват – и това е вярно, че те имат цялостни програми и визии за развитието и управлението на България. Но факт е, че или защото нямат медиен ресурс, или защото няма медиен интерес към тях, или защото те не умеят да водят добре политика, техните програми и визии са дълбоко неизвестни. Ето и вие сама демонстрирате, че единствено знаете тяхната борба за съдебна реформа и за юридическа справедливост. Това е каузата, с която възникна „Да, България“ и нищо повече. Ако не сме мръднали от там, от тогава, ако обществото не е научило нищо повече от тези политически субекти, освен че те ще се борят против Цацаров и за съдебна реформа, това означава, че те просто не си вършат работата.

- Реални ли са тогава надеждите, че у нас може да бъде създадено едно силно дясно обединение в обозримото бъдеще?

- Това е необходимо, за да се превърне в реален фактор, защото - между другото - ситуацията в България е следната. Ние имаме един много мощен, много широк, аз бих го определил като десен център, който бива представляван от партия ГЕРБ и две възможности на коалиционно действие на този десен център. Едното коалиционно действие е това, което в момента е реализирано – широк десен център, в коалиция с национал-популистки формации и националисти. Това тегли дясното в България в един тревожен, консервативно-популистки алианс. Тегли го към – така да го кажем – триадата „популистки консерватизъм, изолационистки национализъм и определени форми на националсоциализъм“. Обратно, ако десният център ГЕРБ би могъл да реализира другата възможност за коалиционно действие - с една либерална и проеврепейска десница, триадата би изглеждала съвършено по различен начин – „либерализъм, глобализъм или европеизъм и капитализъм“, и това е разбира се е много по-здравословната триада. Отсъствието на либерална десница у нас, следователно, е много тежък проблем. Вина обаче за отсъствието на тази градска, либерална, проеврепейска десница, носят именно нейните нови политически генерации, които в изтеклите няколко години направиха всичко възможно, за да маргинализират напълно своето политическо присъствие. И в този смисъл, ако щете чисто лично, аз продължавам да съм им гневен.

-  За година като президент на България Румен Радев успя ли да се наложи като обединител на нацията?

- В началото на миналата календарна година сред най-мракобесните сили в България бе забелязано едно особено обнадеждаване. Бе изгряла метафорично казано една констелация срещу свободата. В България в президентския кабинет стъпи кандидатът, издигнат от БСП. Все още отвъд океана изглеждаше, че президентът на САЩ ще води антиевропейска и антиевроатлантическа политика, а в Европа – все още силно шумоляха националистическите и антиевропейските партии. Това невероятно ентусиазира противниците на свободата, носталгиците, старите тоталитаристи и авторитаристи, изолационалистите, фашизоидите, националистите. Само че ситуацията в света съвсем не се разви така, както очакваха. И поради тази причина големите надежди, които се възлагаха на президента Румен Радев в тази констелация, също по някакъв начин се изпариха. Ще трябва да признаем, че Радев добре се грижи за личния си имидж, неговите сътрудници успяват да го популяризират, но това едва ли има някакво решаващо въздействие върху политиката и върху политическата ситуация като цяло. 

Разбира се, че президентът Румен Радев не може да представлява обединител на нацията. Твърде отчетливо и твърде често той се включва в каскадата от бури в чаша вода, които създава опозицията в българския парламент. Той отчетливо е позициониран на гледните точки на опозицията и поради тази причина все още е възприеман като президентът на БСП, на българската левица, на българското евразийство, ако трябва да посоча и международните му умонастроения. Президентът Радев обаче е изключително лишен от чар, от лична политическа харизма. Остатъчната харизматичност се поддържа от чисто казионалните му, външни определения – летец, военен… Всичко това някак си действа върху съзнанието на българите, но колкото повече те свикват с него, толкова повече тези външни определения се изпаряват. И аз предвиждам, че неговата популярност, която сега е на високи равнища, ще започне стремително да пада в следващия период. Това е чисто и просто човек, без лична харизма и очарование – той не умее да говори добре, да говори развълнувано, не умее да има лично присъствие. Сценарият, който му е написан, буквално се разчита и вижда зад неговия гръб, когато той говори и където присъства. 

- От януари страната ни пое прeдседателството на ЕС, като един от приоритетите е евроинтеграцията на Западните Балкани, премиерът Борисов води активна политика  в тази посока, ще успее ли да утвърди България като фактор в региона?

-  Аз не бих искал да влизам в разисквания относно ролята на нашия премиер в процесите в тази част на Балкани. Те, разбира се, не може да се дължат изцяло на неговата инициатива. Това е воля на правителствата на западно-балканските държави. Но катализирането и подпомагането на тези процеси от страна на българския премиер и правителство могат да бъдат единствено оценени като положителни. Аз съм убеден, че Европа също с внимание и удовлетворение следи тези процеси. Чисто пропагандно не би могло да припишем заслугата за европейската и евроатлантическата ориентация на Западните Балкани единствено на българския премиер, но неговите усилия също така не могат да бъдат нито отричани, нито неглижирани.

- Пред какви предизвикателства е изправена България по време на европредседателството?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Добре е на него да отговарят специалистите и хората, които са запознати по-навътре с международното право и дипломацията. Но аз все пак си мисля, че е много важно България да се окаже една лоялна страна на европейската и евроатлантическа политика по отношение на Кремъл. Да не се опитваме да използваме европредседателството за някакво бламиране на Европа по отношение на нейния основен противник – авторитарна путинова Русия.