На Възкресение трябва да си спомним, че всички сме равни пред Бога, това е идеята на жертвата, казва историкът и родолюбец пред Faktor.bg

Интервю на Васил Василев

- Проф. Павлов, ще успее ли страната ни да стигне до новия Български Великден, какъвто помни историята от 1860 г.? 

- Едва ли имаме нужда от Българското Възраждане от 19-ти век, защото става въпрос за нови исторически условия. Нашето общество е ориентирано към Западна Европа, колкото и тези ценности да не се харесват на някои среди. Ние трябва да се върнем към 1860 г., но в момента имаме криза, липсват българските авторитети и интелектуалци. Българската държава трябва да полага повече грижи за своята култура. Независимо от някои негативни тенденции в образованието и пропуски в общата култура, броят на интелектуалците се увеличава. Прогресът, който показваме пред света, доказва, че имаме добри художници, музиканти, особено в оперното изкуство. Културната политика в България е много слаба. За това вина носят и голяма част от медиите, които откровено се опитват да прокарват антиевропейско мислене. Примерите за хибридната война с Русия са навсякъде. Опитва се да се наложи доминация на евразийското мислене, което не е присъщо за българския народ. 

- На 5-и май у нас пристига папа Франциск. Как си обяснявате ревностната съпротива на българските владици към католиците?  

- Отношението към папа Франциск от страна на Българската православна църква е най-малкото странно. Ние сме ориентирани към Източното християнство по чисто исторически причини. Тук е въпросът обаче защо нашата църква има подобно отношение, при положение, че векове преди това нашата църква никога не е имала подобно отношение към Рим и Константинопол. В наше време да се говори за ерес и канонични различия е доста странно. Още повече, че съвременните българи имаме положително отношение към Запада. 

- Има ли намеса на руското правословие за тази затвореност към Запада? 

- За мен подобна затвореност е непонятна, при положение, че много български владици имат образование в Западна Европа, а и католиците на Запад са изключително добронамерени към българите. Капсулирането на църквата и изразяването на неприязън към човек като папа Франциск е най-малкото странно. Той следва едни традиции, които са свързани и с православната система. За мен това отношение е свързано отново с това проруско поведение. Митрополитите ни говорят само за Русия и в същото време се държат по нелеп начин за отношението ни към Македонската православна църква, както и за правото на Украйна да има собствена православна църква. Нашата църква се нуждае от еманципация. Нужни са ѝ водачи като Иларион Макариополски и Антим I, които са успели да ни откъснат от фанариотската патриаршия. Стигаме дори до много неприятни инциденти. Българската православна църква изпрати писмо до бившия украински президент Петро Порошенко, за което има подозрения, че е продиктувано от Москва. Нашата църква трябва да следва своя народ и да се бори за нашата святост, а не да следва мантрите на външни сили. Митрополит Гаврил заяви, че Сърбия трябвало да реши въпроса с македонската църква. Излиза, че Светият синод признава Ньойския договор за свой канон. Нашата църква трябва да надигне глас, че такива „духовни канони“ няма. Не може да отказваме на градивните хора в Македония и да ги пращаме да се занимават с Белград или с Цариград. Това противоречи с разбиранията на първия Български Великден. За нас е важно ние да признаем Македонската църква. Трябва да има повече активност, както от страна на Светия синод, така и от нашата държава. Не съм съгласен и с това, че нашето духовенство не трябва да служи с македонското. Напротив, трябва да го прави и не знам дали някой ще посмее да ни отлъчи за подобно нещо. Не можем да залагаме нашите ценности за това, какво мислят в Москва или в Истанбул. В крайна сметка нашата църква е една от най-древните. Освен това, не разбирам защо у нас се пренебрегват светците, които сме дали на цял свят? Защо Йоан Екзарх е светец на Руската православна църква, а го няма в календара на нашата? Да не говорим за българските свещеници, които бяха репресирани по време на комунистическия режим. 225 свещеници са били подложени на изключителни гонения от слугите на съветските окупатори у нас. Ириней Попконстантинов например е изгорен жив, Борис Неврокопски също е убит. Нашата църква трябва да канонизира тези хора, които са се мъчили за вярата по времето на един режим, който е против Бога. Същото може да се каже и за наши духовни водачи от Средновековието, какъвто е Григорий Цамблак. Аз уважавам Българската православна църква, но трябва да ѝ се припомни за Българския Великден и за най-отдадените на вярата духовни водачи от нейното минало. 

- Защо българите приемат по-близко християнските празници от националните и официалните?

- Националните и официалните празници са нещо ново. Те са създадени през Третото българско царство. Започнаха да се празнуват след 10-и ноември 1989 г., когато престанахме да честваме насила чужди празници като 9-и септември, който слага началото на най-тежкия период в историята ни. Тогава е наложена една чужда идеология, която никога не се е възприемала от по-голямата част от българите. Християнството по нашите земи има история още от първи век. Тук са проповядвали апостол Павел, апостол Андрей. Освен това, имаме владетели като Кубрат и Тервел, които са християни, което е категорично доказано от историческите паметници. Религиозните празници имат ценното качество, че намират общ език с традициите преди покръстването. Те са нещо много лично и семейно и не бива да бъдат измествани от политико-обществения елемент в националните празници. Въпреки че все повече млади хора празнуват, а не отбелязват официалните дати.

- Каква равносметка трябва да си направи всеки на днешния свят ден?

- Ние като народ постоянно си правим равносметки, но не можем да избягаме от скандалите за апартаментите и терасите. Тези, които се опитват да вадят дивиденти от всичко това, също падат в този капан. В крайна сметка политиците трябва да разберат защо са избрани и да спазват законите, които сами създават. Да няма по-равни – това е едно от големите послания на християнската вяра и на идеята за жертвата и възкресението. Всички сме равни пред Бога и не може да има двойни стандарти.