Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Иванов, как да разчетат гражданите резултатите от тези избори?

- Тези избори бяха доста особени. Провеждането им беше наложено от предсрочно прекратения мандат на 41-вото Народно събрание, вследствие уличните протести през февруари тази година. Предизборната кампания мина под знака на скандалите и нагнетяването на социалната атмосфера, за да се стигне до безпрецедентния в най-новата ни история ден за размисъл, белязан от развихрилия се скандал с изборните бюлетини. Не случайно обръщам внимание на предисторията на изборния ден. Тези избори трябваше да дадат формулата за излизане от несигурността и политическия хаос, за изработването на работеща, сравнително устойчива политическа система в страната през следващия политически цикъл, която да омекоти тежестите на икономическите и социални сътресения. За съжаление резултатите от изборите не показват това. Напротив, те узаконяват разделението в обществото и социалното напрежение от периода преди тяхното провеждане.

Резултатите от изборите недвусмислено показват, че традиционните партии засега фокусират вота на гражданите. В новия парламент по предварителни данни влизат само добре познати политически формации - ГЕРБ, БСП, ДПС и АТАКА. Ако си припомним, едно от съществените искания на протестиращите беше радикална промяна на формулата на управление и то най-вече на самите управляващи. Фактите от вота не показват това. Напротив, първа политическа сила от тези избори излиза досега управляващата ГЕРБ, която припознаха по предварителни данни 1 060 000 избиратели. Ако сумираме и подадените гласове за другите представени в бъдещия Парламент партии, ще видим, че те са едва 39% на имащите право на глас граждани. Следователно изводът, който се налага, е за липсата на привлекателност от страна на новопоявилите се движения и за продължаващата и задълбочаваща се криза на доверие в народното представителство. Фактът , че около 60% от гражданите не са открили своя привлекателен политически образ, говори за един сериозен резерв и за бъдещи интензивни политически процеси.

- Какви са перспективите за България, стабилни ли ще бъдат възможните правителства?

- За съжаление, към момента представените резултати не дават основание за оптимистични прогнози. Ситуацията в следващия парламент ще бъде патова. В същност, ние това го предрекохме в последното ни проучване около седмица преди вота. Основание за това беше както точната прогноза за влизащите партии в 42-рото Народно събрание, така и равнищата, с които се очакваше те да влязат, респ. спечелени мандати. Най-същественото основание за очакваната нестабилност е, че победителят в тези избори ПП ГЕРБ е в политическа изолация. Никоя от другите партии, спечелили парламентарно представителство, не изрази официално желание за подкрепа или коалиция с първата политическа сила. При това положение на практика на българските граждани се предлага или мини копие на развенчаната през 2009 година Тройна коалиция (сега само с два участника - БСП и ДПС), или по-скоро хипотетично ново издание на подобна коалиция с нов участник - АТАКА. За реализацията на първата хипотеза към момента, според предварителните официални данни и резултатите от паралелното преброяване, не достигат 1-2 мандата, макар че Б. Димитрова говори за потенциална възможност този познат двупартиен съюз да получи 121-122 мандата в новия парламент. Извън формалната логика и лъскави обещания за много широк съюз с извънпарламентарно представени партии, политическата логика на една такава възможност е обременена от тежко историческо наследство, за да може такова политическо обединение устойчиво да работи.  Хипотезата към тези две партии да се присъедини и АТАКА е просто теоретическа възможност, която на практика е абсурдна, поради абсолютно противоположните идейни, организационни и ценностни ориентири. Следователно, ако в бъдеще парламентарно представените сили не предложат някакво екзотично и нестандартно политическо решение, политическата нестабилност в страната остава без алтернатива.

- Защо протестиращите не намериха представителство в новия парламент? 

- Безспорно бедността и безперспективността изкараха  българските граждани на улицата през февруари. Едновременно с това още по времето на протестите се почуства дефицита на сериозни политически структури и личности, които да канализират спонтанното народно недоволство. За една немалка част от силите на протеста задачите се ограничаваха до сваляне на ГЕРБ от власт. След изпълнението на тази задача, за тях протестите на практика приключиха. В този смисъл протестиращите бяха употребени. Като съответна реакция те пък на изборите не припознаха всички онези, които се представяха за техни застъпници. По данни от наши сондажи 16% от участниците в уличния протести са гласували за АТАКА, 14,3% за БСП, 12,7 % за ГЕРБ. Подкрепата за движенията и коалициите, които трябваше да защитават техните искания, естествено се ограничи до 1-2%. Множеството политически движения объркаха гражданите, търсещи промяната. Основната причина обаче за това, което ме питате е, че в тези политически сили гражданите не откриха истинския защитник на своите интереси и професионално подготвени лидери, които да канализират натрупаната социална енергия. Този процес на идентификация продължава и последните резултати от изборите са най-точното доказателство за това.

- Идва ли политическата смърт на „България на гражданите”, ДСБ, СДС, РЗС, НДСВ, ВМРО ? 

- Не е коректно изредените формации да ги подведем под един общ показател. Вярно общото между тях е, че на този вот не можаха да прескочат 4% бариера. Но между тях има идейна и историческа несъпоставимост. Навсякъде в страните от бившия комунистически блок партиите на прехода просто и естествено, след изпълнение на основната си мисия се оттеглят и отстъпват дясното и дясно-център пространство на по-атрактивни политически проекти. В този смисъл, след множеството вътрешни центробежни процеси, отделното явяване на СДС и ДСБ на изборите, освен че беше неизбежно, беше обременено с висока вероятност да не попаднат в новия Парламент. По друг начин стоят нещата с „Движение България на гражданите“. Възникнало като алтернатива на стила на управление в страната, само преди две години то успя да спечели доверието на половин милион граждани. Сега доверие се е стопило 4-5 пъти, което е показателно за липсата на адекватни политики и най-вече - на социално взаимодействие с гражданите в особено тежки ситуации, като тези от месец февруари тази година.