Европа е лява и не е лошо Боно и Стинг да прочетат за комунизма, докато помагат на гладните в Африка

Не ме притесняват ченгетата и номенклатурата в листите на левицата, а че подобни хора се промъкват в десните партии, казва пред Faktor.bg музикантът 

Интервю на Васил Василев

- Васко, проследи ли „кървавия“ пленум на БСП, в който лидерката Корнелия Нинова и обкръжението ѝ бяха бламирани от групата около Сергей Станишев? 

- Не съм следил отблизо какво се случва на „Позитано“ 20. Попрочетох в новините за БСП и общо взето се зарадвах. Когато има разцепление в стройните редици на „столетницата“, винаги е добре дошло за нас – свободните хора. Не се учудвам въобще, че в листите на БСП има ченгета. Повече се притеснявам, когато виждам от другата страна, в дясно да се появяват имена на синове и дъщери на старата номенклатура. Да му мисли Европейският съюз с какви хора ще му бъде пълен парламентът. Като гледам обаче и Европа е олевяла, щом Сергей Станишев е шеф на ПЕС. Нещата почти на всякъде са зле, но най-важното е да не сме и да не ставаме като тях. 

- Това ли ще е лицето на България в ЕП – ченгета, ДС, синове и дъщери на старата номенклатура? 

- Хак да са им на европейците, дори искам цялото БСП да отиде в Европарламента. Да видят европейците лесно ли ни е на нас? Самите те не познават комунизма като хората. В музея на Берлинската стена в Германия например ти продават парчета от стената като ключодържатели, фланелки с надпис СССР, съветски фуражки със сърп и чук. Самите европейци не са отрекли комунизма както трябва и така, както са го направили с нацизма.

- Как си обясняваш парадокса, че след 30 години преход все още има хора, които преоткриват култа към сталинизма и комунизма? 

- Това е резултат от цялостната пропаганда. Десните, когато са на власт, разчитат на ченгесарски медии, които са царе на пропагандата и на конспирацията. Аз няма да се поддам, но има хора, които го правят и вярват на червената конспиративна пропаганда. Като си мрънкат за Тодор Живков, да ходят и да си го изкопаят. Говорейки за едно време, хората трябва да са наясно, че то не може да се върне и трябва да се гледа напред. Демокрацията е едно състезание, за което повечето не са готови. Комунизмът създаде скотове, които си имат едно верую – те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че работя. По време на социоализма хората бяха научени да чакат нещо да падне от небето или от партията-майка кърмилница. Понеже сега това вече го няма, те и децата им си мрънкат, но нека, много важно! Ние си живеем въпреки тях.  

- Виждаме обаче и  млади социалисти, които не са живели и ден по Живково време. Каква е логиката за тяхното залитане към мракобесните времена на соца? 

- По същата причина – червената ченгесарска пропаганда, която не е спирала. Аз съм оптимист и смятам, че България е на много по-високо ниво, след като е прескочила толкова много трапове. Понеже съм успял да преживея времето на бай Тошо, вярвам, че ще мога да оцелея и след много други неща. Не ме плаши нищо. Всички професии са нормални, всичко става с волята на народа – иска да управляват мафиоти, избира ги, иска комунисти и ченгета – отива и гласува за тях. И при бай Тошо, и при бай Доган, и при бай Радев съм се оправял с ченгетата. На всички тях обаче един ден в сивито им ще пише, че са управлявали по времето на Васко Кръпката. 

- Иван Костов констатира, че една от грешките на прехода е в това, че хората не са искали да се декомунизират. Протестиращите през 90-те години на митингите на СДС не бяха ли вече с променено мислене?

- Аз имам уважение към Иван Костов заради неговите държавнически дела и заради това, че той удържа посоката на държавата към Европа заедно с екипа си. Благодарение на СДС, ние сме в ЕС и в НАТО и съм щастлив, че това се случи. Що се отнася до народа, ние не можем да го сменим, а само да го обучаваме, да му показваме истината и да му разказваме историята. Това, което не се направи по времето на „сините“, е, че хората не бяха информирани достатъчно какво се случва, липсваше добра информационна кампания. Но винаги съм повтарял, че заради грешките на едните, не трябва да забравяме греховете на другите. 

- Беше ли подготвен българският народ за внезапни промени и за демокрация? 

- Разбира се, че не беше готов, както полският или чешкият народ не са били подготвени. Дори и гедерейците не знаеха какво се случва, когато падна Берлинската стена. Затова е останала и тази носталгия по комунизма във всичките бивши социалистически страни. Въпреки това, нещата си вървят. При нас всичко е малко „по-спънато“, защото сме по-близо до Русия. Подробности в политиката не ме интересуват, а само това да вървим напред със свободния свят. Ние винаги сме били европейска страна, а не азиатска. 

- Кога ще си отиде комунизмът?  

- Когато комунизмът се отрече в световен план, тогава може да кажем, че го няма и в България. Моите световно известни колеги музиканти като Боно и Стинг се борят срещу бедността в Африка и срещу расовата дискримания. 30 години ги чакам да кажат една дума срещу комунизма. Я ги дочакам, я не. Това ме успокоява до някаква степен, че проблемът не е само в България. Явно тези хора не са наясно с историята или не искат да я прочетат. Не искат да знаят, че Сталин е избил много повече хора, отколкото Хитлер, а комунизмът е върнал назад много страни, които преди това са били развити европейски държави. Цялата прогресивна интелигенция в световен мащаб е наляво, и си знае само за Нелсън Мандела, който 28 години е бил политически затворник. В същото време не са прочели едно изречение за Илия Минев, който е лежал 33 години в соцлагерите. Аз вярвам, че ще дойде Видовден, защото не може само да се лежи и да се чака от небето да падне някоя пържола. Трябва да се работи, а това не е приоритет на социалистите. Светът сам ще си направи изводите някой ден, а ние ще си свирим рокендрол и ще сме срещу системата и срещу вятъра. 

- Как си обясняваш все по-силните позиции, които печелят в Европа националистите? 

- Не трябва да забравяме, че с мили лозунги и рефрени националсоциалистите са спечелили изборите навремето и Хитлер идва на власт. Те не са дошли с война, както СССР окупира България. Аз харесвам Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Би Би Кинг, нищо, че някои от тях са черни. Рокендролът ни държи далеч от всички тези неща, а т.нар. патриоти да му мислят.  

- Защо обаче не успя десницата да остане цяла и предизборно в момента тече спор коя синя пария е по-демократична? 

- От една страна, не е лошо да се чуват различни мнения. Виждаме, че дори и при монолитните комунисти има разногласия. Принципно десните партии трябва да се обединяват по време на избори. 

- Отбелязвате 30 години от създаването на „Подуене блус бенд“ с концерт. Какво да очакват феновете в зала „Универсиада“? 

- На 24-и април в зала „Универсиада“ ще направим концерт, за който бленувам от 30 години. Ще се съберем 26 души на сцената. Концертът ще е от две части, ще изпеем доста стари, както и нови песни, направили сме нови аранжименти на стари парчета, както и стари аранжименти на нови. Ще има брас секция, беквокали, пианисти и барабанисти ще се сменят, както през годините са се сменяли в „Подуене блус бенд“. Ще има разбира се и бира. Ще представим и двойната ни грамофонна плоча, която издадохме миналия месец, ще има фланелки, изобщо готвим един истински много як концерт, за който билетите за съжаление са ограничени. Съветвам хората да си купуват пропуски онлайн. Цялата година минава под нашия юбилей. Бях в Австралия и в Нова Зеландия. Предстои ни участие в летния театър в Пловдив, в Стара Загора, Пазарджик, Варна, Бургас, Велико Търново. На 1-ви и 2-ри юни предстои фестивалът „Цвете за Гошо“, както и фестивали в по-малки градове и села през лятото. 

- Записали сте 20 албума. Купуват ли все още дискове българите или те са вече само с колекционерска стойност? 

- Продаваме много повече албуми от хората, които не концертират. На всяко наше участие си носим куфара с дисковете. Когато свирим в България, хората обичат да си купят нещо за спомен. Трябва да ви кажа, че вече 18 албума аз си самофинансирам по този начин – от тяхната продажба на концерти. Не е вярно, че от дискове вече не се изкарват пари. 

- Следиш ли музикалните формати като „Гласът на България“? 

- Нямам особено впечатление от подобни предавания, защото не ги следя. Това за мен е някакъв друг свят. Аз съм станал известен с песните, които съм измислил. Да спечелиш някакво реалити шоу с чужди парчета, сигурно е някаква пътека в изкуството. Но нека да си представим един художник, който прерисува цял живот чужди картини? Това прави ли го истински художник? Когато някой певец или музикант измисли нещо свое и стане известен с него, тогава може да говорим за истинско творчество и за успех. Голяма част от младите хора в подобни реалити формати са разочаровани, защото си мислят, че стават „голямата работа“, като ги дадат по телевизията, за да ги видят баба им и леля им. Оказва се обаче, че днеска те има, а утре – не. Историята познава много такива случаи. За да бъдеш музикант и да си изкарваш хляба с това, трябва да твориш или да имаш приятели творци, които да пишат музика и текстове за теб. За себе си не мога да си представя да участвам като жури в подобно предаване и да застана до някаква чалгаджийка. Аз си ходя да свиря и да си пея.