Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Още при решението на президента Путин за въвеждане на войска в Сирия беше ясно, че това е авантюра с доминантен пиар елемент. Нито количеството на войнския контингент, нито броят на самолетите или въоръженията бяха в обеми, които да докажат желание и готовност за постигане на превъзходство или победа. По оценка на израелски военни експерти за реална победа срещу Ислямска държава Русия трябваше да прехвърли над 250 самолета и да съсредоточи не по-малко от 150 хиляди души армия на терен. Мащабите на логистичната поддръжка и цената на подобна операция бяха очевидно извън възможностите на Кремъл.

Русия постигна главната си цел - да установи постоянна военна база и присъствие в Сирия, фор пост от който ще може да защитава режима на Асад и това, което е по-важно да договори оставането си дори и след като него го няма. 

Това е планът

Не е трудно да се предположи защо за пореден път Путин предприема "неочакван" за Запада ход, Самият факт, че е "неочакван" почти със сигурност предполага ,че не е част от съвместен план на САЩ и Русия за урегулиране на ситуацията в Сирия. Ще ви дам жокер - прочетете изявленията на Обама за Путин отпреди няколко дни.

Преди да се коментира в дълбочина, трябва да се уверим, че декларираното отговаря на действителността, т.е. трябва да видим точно какво и доколко Русия ще изтегли от Сирия.

Факт е, че операцията стана прекалено скъпа и въпреки геополитическата и значимост Кремъл не може да си позволи да я продължи безконечно, още повече да я ескалира до победа. Затъването, за което всички предупреждаваха вече е факт и призракът на Афганистан не просто броди, той изпъква.

Путин е пиар политик 

и със сигурност в обявеното в ефир нареждане в присъствието на Лавров и Шойгу търси информационен ефект.

Решението за изтегляне идва буквално мигове след "разкритията" на Лавров за участие на турски военни части в боевете на сирийска територия и най-вече след обявеното намерение на САЩ да засилят присъствието си в Сирия. Може да се спекулира относно мотивите, но е факт, че от гледна точка на текущите тенденции, перспективите за по-подходящ момент за изтегляне от Сирия в бъдеще са незавидни. И сега загубите са на достатъчно високо равнище, а ангажирания от Запада противостоящ ресурс в Сирия става все по-голям.

Един от големите успехи на Русия, бе успешното неутрализиране на части от антиасадската опозиция и най-вече спечелването на кюрдите на своя страна.

Няма никакво съмнение, че войната в Сирия ще се води с проксита, за да се избегне конфликтът между "големите".

Моят прочит на ситуацията включва още два значими фактора, които обясняват сегашното действие на Путин, които остават извън радара на внимание на медиите.

Първият са бежанците

Все по-отчетливо Западът обвързва бежанците с руската външна политика и хибридната война с Европейския съюз. Канцлерът Меркел нареди на германските служби да разследват съпричастността на руските специални служби с опитите за дестабилизация на страната, най-видим от които е проектът "Лиза".

Предстоят нови вълни от бежанци и Кремъл иска на конвертира новината за изтеглянето си в аргумент за своята несъпричастност. Не е тайна, че основният удар на бежанската вълна от миналата есен бе свързан именно с руското военно присъствие в Сирия. Подготовката за нова бежанска вълна вече е ход, не е нужно да се заостря вниманието върху активната роля на руските специални служби и най-вече върху ситуацията в Сирия, като непосредствен генератор на бежанци.

И последният - вероятно най-валиден "скрит" аргумент - това са маневрите около координацията на усилията между Русия и ОПЕК да възстанови и обърне тенденцията на

спад в цените на суровия нефт

чрез замразяване на равнищата на добив. Това е отчаян ход, но безалтернативен за Москва, тъй като ситуацията в страната деградира с темпове, които налагат все по-често режим на извънредност и пряко управление от страна президента Путин. Поредицата среднощни заседания предполага военновременен режим и очакване за социален взрив - особено на фона на икономическите и финансовите новини. Няма как да се съвмести желанието на една част от икономическия екип да изведе икономиката от низходящия свредел чрез публични инвестиции с усилията на Централната банка да задържи срива на рублата. Не е тайна, че опитите за наливане на средства в икономиката не доведоха до никакъв резултат, освен потъването на средства в джобовете на приближени олигарси. На този фон разбирателството с ОПЕК е вероятно най-важният външнополитически фронт за Кремъл и ключ към стратегията му да се спаси.

Военната операция в Сирия обтегна до крайност отношенията със Саудитска Арабия и страните от Залива, което силно ограничава способността за намиране на компромис. Не един или два пъти Риад предупреждаваше Кремъл да се изтегли и прекрати атаките срещу сирийската опозиция. Стана очевидно, че без успокояване на страховете на нефтодобиващите страни от ОПЕК, Русия не може да постигне нищо значимо на преговорите по координация на политиката си за контрол върху пазара на суров нефт.

Едно е ясно - енергийното оръжие на Русия и ОПЕК е успешно обезвредено от Запада. Дори и да се договорят за задържане на ръста в добива, САЩ и ЕС разполагат с привилегията да раждат постоянни и все по-силни технологични отговори на линейната външна политика на Русия.

Владимир Путин има все по-малко полезни ходове и все по-малко дни в Кремъл.