24 Ноември, 2024

​De Profundis: Съединението, руските пипалапи и българските лапунгери

​De Profundis: Съединението, руските пипалапи и българските лапунгери

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Казват, че съединението прави силата. Даже го пишат по някои фасади, макар не като графити. Само че, да бъдем реалисти - това не е вярно. Поне не съвсем.

Е, да, вероятно усещането да се съединиш с две близначки е по-силно от усещането да се съединиш само с една. Не знам със сигурност, никога не ми е падал случай, така че само предполагам.

Обаче пък знам, че ако се съединят двама хилави, от тях не произлиза Шварценегер. Ако се съединят двама глупави, няма да се пръкне някой силен в акъла. А съединението на престъпници няма да подпомогне силата на закона.

Да, от /при/съединението на Източна към Западна Германия излезе по-силна държава, толкова силна, че в момента носи на гърба си поне половината ЕС. Но я си представете, ако беше обратно, ако Западна беше /при/съединена от храбрите съветски танкисти към Източна. Дали щяхме още да твърдим, че съединението прави силата или щяхме да обърнем палачинката и да кажем, че май по-скоро 

силата прави съединението

А да помислим какво ще стане, ако утре ей така, братски и най-емоционално, без участието дори на танкове, се съединят Северна с Южна Корея? Колко години ще са необходими на северняците, с втъканите в тях робско мислене и психика, да станат свободни и щастливи индивиди, което е истинската сила на общата Корея.

Мисля, че в това отношение нашето Съединение от 1886, когато България се съединява с България, се намества някъде по средата между немския и корейския случай. То не е еднозначно - плод е на комбинация от различни сили и слабости и съответно води до развитието на различни сили и слабости.

Затова – да живеят лозунгите по фасадите, но нека не забравяме няколко елементарни неща.

Първо, да забравим фалшивата представа, че тогава всички българи като един изпитват неистово желание за съединение между Княжество България и Източна Румелия. Както във всеки друг политически период, и тогава си има партия на съединистите и партия на атни-съединистите, сини и червени. Те не се състоят само от лидери, имат си масова подкрепа. Просто в един момент съединистите са по-силни и с активно действие печелят, като поставят всички останали пред свършен факт.

Второ, част от самите висши политици и в Пловдив, и в София, начело с княза, също изобщо не са единодушни и се включват в цялата работа малко „след дъжд качулка”, колкото да оберат основните лаври.

Трето, всичко става така бързо, че тромавата, бюрократична Русия не успява сама да се противопостави навреме, пряко и силно на акта на българското Съединение, а после пък среща отпор от Европа, най-вече от Великобритания – защото и обществените симпатии, и имперските британски интереси в случая съвпадат напълно с българските.

Тук идва един от най-важните въпроси, които ме тормозят по повод Съединението и последвалите развития.

От една страна е добре, че тогава всичко минава без чак толкова много жертви, колкото биха били дадени при една пряка руска намеса. Мнозина от нас, сегашните българи, вероятно нямаше да се родим изобщо, а съдбата на страната ни като цяло със сигурност щеше да е съвсем различна.

Колко различна обаче и по какъв начин?

Защото от друга страна се питам - дали една пряка руска военна намеса тогава нямаше да отвори очите на цялото българско общество за истинската роля на Русия в нашата история и да ги държи отворени досега, като прекрати веднъж завинаги тарикатлъците и илюзиите в това отношение.

Всъщност не се питам много – направо съм сигурен, че нямаше да бъде възможно да се разпространяват от руската пропаганда онези глупости, които и досега виреят тук като свята истина – за могъщия дядо Иван, за Русия като освободителка, за любовта към нас на славянските ни и православни братя; съответно – за Европа и Запада като врагове, за разрушителната, а не градивна роля на западната цивилизация, за предимството на азиатската хитрост пред европейската почтеност и други подобни.

Гледам ги онзи ден русолевите троглодити, събрани на „Копринка” и се чудя как нормален човек побира толкова идиотщина в главата си, че точно в съвременния свят, точно в този исторически момент, да защитава Русия. Не, не да защитава Русия, а да твърди, че българският национален интерес е пряко свързан с руския, че руският дори е много по-важен от българския, защото без руския няма и български…..

Абе, главанако тъп, 

ако на времето не си чел истината за българо-руските отношения, защото няма откъде, то в момента има толкова истински материали и документи за тях, че свят ще ти се завие, дори само ако ги прегледаш отгоре-отгоре. Добре, де, разбирам, на този тип хора им се завива свят само като помислят за четене, затова не четат.

Ами да гледат документални филми тогава – както казала Мария-Антоанета…..

Да, бе, и защо им е да гледат документални филми? Само да си развалят рахатя, като преосмислят отново целия си жалък живот, като видят как нагло и тъпо са лъгани, как са им драли кожата руснаците – било с помощта, било дори без помощта - на своите платени подлоги тук.

Не е лесно да си живял като добитък и изведнъж да започнеш да проглеждаш, че си човек – това го разбирам. Но не разбирам 

защо предпочиташ да си останеш добитък, 

след като, поне дълбоко в себе си, знаеш, че не си.

Сборището на Копринка събра обичайните заподозрени – като почнеш от Николай Малинов, та стигнеш до Волен Сидеров. Или обратно, все едно. Тези и подобните на тях няма как да ги различиш.

Вероятно обаче те самите помежду си някак се различават – например по това кой получава повече рубли, за да служи по-предано. Както например, според изнесеното онзи ден от Георги Георгиев тук, във Faktor.bg, на времето дядо ви Цанков получава от Москва еднократно 12 хиляди франка на ръка, за да защитава руските интереси, а после, заедно с аверите си Бурмов и Балабанов, получават 40 хиляди франка годишно „от българския окупационен фонд”, за да издават вестник със същата цел.

От българския окупационен фонд – какво ще кажете, а? С нашите пари по нашите глави в полза на Русия.

Ега ти хитреците - от една страна. А от друга – ега ти продажниците!
Мислите, че сега е различно ли? Ами откъде взима Путин в момента пари, че да плаща на тукашните си подлоги, които с гнусните си писания и изявления вече буквално наводниха и вестници, и радиа, и телевизии, да не говорим за сайтовете?

Взима ги вземе Путин от самата България, ето откъде. Той си знае как става номерът. Аз ако го знаех, та да ви кажа, то тогава и ДАНС щеше да го знае, и прокуратурата – и щяха да вземат мерки срещу руската пета колона тук, както правят властите в редица други европейски държави.

Тогава нямаше да сме свидетели как по медиите, включително държавните, нагло се хвърля под миндера българският национален интерес за сметка на руския. Нямаше да има местни патриотични партии, които се състоят от руски патриоти, а не от български. Нямаше политиците от всички бои през последните 25 години да се гънат като червеи всеки път, щом трябва да кажат нещо важно и истинско по темата за отношенията на България с Русия.

Нямаше, но това е в минало пожелателно за бъдещето време - сега в момента фактът е, че всички тези неща ни се случват и поддържат лошата нашенска традиция да обичаме предразсъдъците си повече от истината.

Другият особено важен въпрос по темата, който ме мъчи, е кога всъщност този 

продажнически манталитет 

започва наистина да надделява в България. Защото около Съединението, въпреки подкокоросаните от Русия офицерски бунтове и други магарии, които стават, по-голяма част от обществото е наясно с истинската руска роля за съдбата на България. През 1908, при прогласяването на българската независимост, обществото пак е до голяма степен наясно. Дори след образуването тук на социалистическа партия, дядо ви Благоев пише една съвсем ясна и точна книжка за руските имперски интереси, насочени срещу България. През 1916 година, когато Русия ни напада, след което яде бой и подписва срамния за тях Брест-Литовски мирен договор, българите все още са наясно с руските козни. Очевидно някъде след Първата световна война нещата започват да се обръщат, за да се стигне пък след 9 септември 1944 до срамното положение България, макар неофициално, да стане наистина 16-та съветска република, а българите да наизустят комунистическата мантра за дружбата с Русия, която е като въздуха и слънцето за всяко живо същество. Нищо, че тя всъщност е казана за Съветския съюз – за БСП, Атака, тъй нареченото движение „Русофили” и останалите по-дребни руски лапунгери тук, разликата между Русия и СССР е само формална. За тях е важно московската империя вечно да ги обгръща любовно с дългите си пипалапи. Нищо, че покрай тях обгръща и нас, хората, които не искаме това. Така или иначе обаче, щом това продължава, явно, че съвременната партия на съединистите все още не е надделяла над партията на антисъединистите. Въпреки акта от 1886, нещата в това отношение все още са на кантар. Защото окончателното българско съединение може да се случи едва тогава, когато покажем ясно на Русия, че искаме да ни остави на мира и да поемем собствената си съдба в собствените си ръце. 

Сподели:

Видовден за нарушителя на конституцията дон Радев

Има път за освобождаването от зависимостите и изграждане в страната ни на правов ред, в който няма да има недосегаеми

Радев със 121 депутати и редовно правителство?

Такова единодушие между ПП, Възраждане и Доган може да се постигне само, ако има руска заповед, а Радев им е обещал големи порции от служебните министерства

Вземете се в ръце – нужна е коалиция срещу политическата бесовщина!

На българския парламент трябва да пише: „Разединението прави безвремието“