"Липсата на ясна политическа алтернатива в настоящите граждански протести е функция на липсата на политическо начало и политическо лидерство . В тях ясно се очертава деградацията на политическото, засилило се особено силно през последните 10 години." Това пише в коментар на страницата си във Фейсбук политологът Момчел Дойчев.

Разделянето на политическото от гражданското поведение е свързано и със силната доминираща емоционална, за сметка на политическа и интелектуална компонента на протеста. Бихме казали ,че популистката емоция напълно е покрила нужното позитивно начало. Очевидно е, че задкулисието се опитва именно чрез нея да маргинализира позитивната политическа промяна за сметка на пореден популистки антидемократичен проект. Той ще се роди именно от отрицателната енергия, независимо дали идва от президентството или новите популистки политически проекти, които не предлагат нищо, но обещават всичко. Идеи за позитивна политическа промяна виждаме само

в кръговете около т.нар. градска десница

Всички останали не предлагат не само позитивни, но на практика никакви идеи, защото ако ги предложат, това моментално не само ще разцепи и маргинализира антисистемния протест, но и самите тях. Те печелят от мълчанието и мъгливостта си и ще загубят, ако се разкрият. Защото това е антисистемен протест, но с две съвършено различни и противоположни енергийни съставни части.

В София протестът е силен, защото е съставен (но все още не и воден) от проевропейското и продемократично начало. Но дори тук той е в конкуренция с водещо изцяло негативно, маскирано като антимутренско, антисистемно, изградено на отрицателна енергия начало, което не предлага позитивна алтернатива, а на практика руши не мутренската надстройка на демократичната система, а самата демокрация. С кухи популистки лозунги и празни обещания за премахване на авторитаризма все по-явно ще започнат да прозират желания не само за ревизия на демократичния преход, а за отричане на всички негови позитивни постижения. Всъщност с лозунга идващ от задкулисието на президентството за "пълно разделение на властите" и конституционна промяна в посока президентска република се цели не премахване,

а реставрация на авторитаризма, не повече Европа, а повече Евразия

Внушаването, че сме се върнали обратно едва ли не в 1989 г. цели именно това. Всъщност - повторение на грешките на прехода, когато всяка крачка напред се следваше от крачка и назад.

Очевиден е опитът на реставрационни олигархични задкулисни сили, направлявани отвън, да превземат отвътре протеста така, както са превзели отвътре повечето държавни институции. Необходимо е да погледнем от повърхността в дълбочина КОЙ владее институциите, поне на ниво заместник-министри в последните правителства. Ако погледнем дори под това първо ниво под повърхността, например, ще установим, че почти всички заместник-министри в първото служебно правителство на Радев са били заместник-министри и в правителството на Орешарски.

Задкулисието е просто на следващия етап от опита си за реставрация на авторитарния режим – то вече се цели в самата демократична промяна. Тя просто трябва да бъде елиминирана като неприятен епизод - така както направи режимът на Путин в Русия - под маската на битка с олигархията, се утвърди нейната безконтролна авторитарна власт.", завършва коментара си политологът.