Димитър Попов

Ще излезе ли Румен Радев на политическия терен със своя партия още на тези предсрочни избори? 

Възможно ли е да пропусне изборите през март и да оглави своята формация на следващите предсрочни, които се очертават заедно с президентските?

Ще прави ли Румен Радев изобщо своя партия когато и да било?

Тези три въпроса напоследък заливат медиите и очевидно поставянето им нажежава ситуацията около мястото на президента в политическия живот на страната. Отговорите на тези въпроси не са толкова трудни - и на трите аз бих отговорил с

 „Не“

 Радев няма да участва сега, няма да участва и в следващи избори, дори след края на мандата си няма да направи своя партия. Причините за това са много и искат малко по пространно обяснение на ситуацията, в която той се намира.

Първо трябва да се признае един съвсем очевиден факт – Румен Радев е реален властови център, единственият, който може да оспорва властта на Борисов и Пеевски. Тази му роля е достатъчна, за да оправдава очакванията на политолози и немалко избиратели той да създаде своя политическа партия. Самият Радев също дава аргументи за такива слухове. Напълно пренебрегвайки конституцията и задълженията си като президент – обединител, той създаде свой 

олигархичен кръг и студио за политически инженеринг 

в президентството. След протестите през 2020 година, вече заявен като враг на Борисов, Румен Радев стана алтернативен център на власт, което в българските условия означава само едно – той овладя недоволната от Борисов част на дълбоката държава и превърна президентството в неин официален говорител. 

В българските условия дълбоката държава представлява структура от различни елементи: репресивните държавни органи – МВР, специални служби, прокуратура, НАП, Агенция Митници; националните телевизии и други медии; едри бизнесмени в енергетиката, които обикновено наричаме олигарси; някои банки; структури на сенчестия бизнес, свързани с контрабанда и трафици на нелегални стоки; остатъци от мутренски групировки; политически партии. Срастването на тези елементи и групирането им около една силна политическа фигура начело на мощна партия, способна да овладее политическата власт, създава реален властови център, който може да управлява задкулисно страната. 

До 2020 година дълбоката държава беше групирана около Борисов. След протестите обаче някои от тези структури потърсиха друга политическа фигура и изборът, вероятно с външна подкрепа, падна върху Радев. След първите загубени от ГЕРБ избори през 2021 година, Румен Радев овладя през своите служебни правителства репресивния държавен апарат, привлече недоволните от Пеевски олигарси в енергетиката, сближи се с избягалите в Дубай и Сърбия милиардери, свърза се със сенчестия бизнес и групировките, овладя почти веднага националните телевизии, където журналистите и до днес са му лоялни. Официалната цел на

 новото задкулисие

 беше не само да отнеме цялата власт на Борисов, но и да го изхвърли от политиката изобщо.

Пред Радев и неговия олигархичен кръг обаче се появи голям проблем – липсваше му редовно правителство. По конституция президента не може да управлява лично, на него му трябваше партия, която да прикрие и легитимират властта на дълбоката държава. Тъкмо тогава започнаха да никнат като гъби след дъжд първо Мутри вън, после ИТН, после Възход, после ПП, после МЕЧ, Величие и тъй нататък. Ако могат да се преброят партиите, създадени в президентската инженерингова лаборатория, ще видим че те са близо до двуцифрено число.

Радев очакваше някоя от тези партии да направи редовно правителство, което да управлява в пълно съответствие с неговите възгледи за държавата и да я превърне в президентска република – новият модел, който неговото задкулисие хареса. Нещата обаче се развиха доста по-различно от модела, по който той и хората около него си представяха държавата. Създадените от Радев партии имаха общ интерес с президента – да заличат напълно властовия център на Борисов и Пеевски, обаче в останалото те се оказаха на различни политически полюси с него.

Какъв е резултатът? Радев донякъде ограничи властта на Борисов, но не успя да го изтика от политиката. И официалната, и дълбоката държава се разцепиха на два властови центъра и започна една окопна война, в която всяко редовно правителство се оказваше поне донякъде зависимо от Борисов, а всяко служебно правителство беше пълна победа за Румен Радев. По тази причина битката в страната се изроди до въртележка от предсрочни избори. Накрая, по време на сглобката, благодарение на една от формациите близка на Радев – ППДБ, Борисов промени конституцията и отне правомощията на президента да назначава свои служебни правителства. Това беше 

погром за Радев,

 защото му отне единствения политически шанс за реална власт, който легитимираше неговата дълбока държава.

Последното правителство на ГЕРБ, ИТН и БСП беше грандиозна победа на Борисов. Двамата с Пеевски бяха на път да довършат Радев - посегнаха и към „неговите“ специални служби, и към телевизиите, и към онзи бизнес, който винаги е с властта защото чака от нея обществени поръчки. Така в дълбоката държава пак започна преформатиране – нещо, което за Радев означаваше разгром и загуба на неговите задкулисни приятели.

Ето защо, при първия удобен случай Радев обедини иначе несъчетаемите Възраждане и ППДБ, извади ги на улицата заедно и с протестите свали това правителство предсрочно. Целта му е същата, каквато е била в последните години – да има служебно правителство, което да е зависимо от него. Вярно е, че сега служебните правителства на практика няма да са негови, но пак е стъпка напред, защото президентът ще има думата за някои министри, което ще му върне поне част от изгубената през миналата година реална власт. И най-вече – оставката на правителството ще е изгубена битка за Борисов. Нали знаете шопската поговорка, валидна за 99% от българите: Не сакам я да съм добре, я сакам на Вуте да му е зле! 

Радев няма намерение да прави своя партия и да върши добрини за народа. Може би щеше да се замисли, ако социолозите му обещаят, че с прословутите машини ще спечели изборите и ще стане първа сила. За момента обаче 

никой не му предвещава победа, 

обратно, единодушни са, че рейтингът му е на институцията, и че той самият като политик ще бъде по-скоро пълен провал, отколкото кандидат за свое правителство. Ако въпреки това направи партия и напусне президентството, Радев ще изгуби личния контрол над една важна държавна институция, която е привързал здраво към задкулисието и от която вади политически ползи, а както казват някои - и много пари. Той ще се превърне в обикновен политик, конкурент на Възраждане и ППДБ, които сега може да мобилизира в своя полза когато реши. 

И за да обясня по-ясно защо на Радев не му трябва да излиза на терена до края на мандата си, ще илюстрирам ситуацията на спортен език. Представете си два футболни отбора, които имат мач помежду си. Единият отбор е на Борисов и на Пеевски, сглобен от ГЕРБ и ДПС. Другият е сборен отбор на цялата футболна лига – ППДБ, Възраждане, Величие, МЕЧ, АПС и други. 

Президент на сборният отбор е Румен Радев. Той е открил талантите в отбора, той ги е финансирал също. Тъй като мрази неистово Борисов, той е надъхал своите за яка битка и иска от тях не само да победят, ами направо да изхвърлят Борисов от футболната лига.

По силата на обстоятелствата обаче, същият Румен Радев се явява и арбитър на мача между двата отбора. Той е облечен в екипа на футболния съдия, който ще съблюдава за честната игра и за спазването на правилата. 

Вече знаем как изглежда този мач! Радев излиза на терена уж като арбитър, но свири срещу отбора на Борисов – вдига червени картони, дава несъществуващи дузпи, лично фаулира нападатели, които може да вкарат гол на неговия отбор; самият Радев от време на време прибира свирката в джоба и когато топката е близо до него я рита във вратата на Борисов, а после признава гола. Отгоре на всичкото той прекъсва мача когато поиска и дори се прави на разсеян, ако неговия отбор играе с 15 човека да речем. Мачът е абсолютно нечестен и все пак сборният отбор непрекъснато губи, защото неговите играчи са пълни некадърници, но това е друга тема.

Естествено, ако Румен Радев има някакъв морал, ако има чест или достойнство, той ще съблече екипа на арбитър, ще даде свирката на Йотова и ще заиграе като централен нападател на свой собствен отбор. Към това го призовават всички, които настояват да оглави своя партия. Сами разбирате какво ще изгуби, ако ги послуша: вече няма да е президент на сборния отбор, който сега управлява; няма да е арбитър, който вкарва голове; просто ще бъде некадърен играч, който сега се учи да рита топката.

Истината за Радев е, че той няма морал, чест или достойнство, а само

нечисти лични интереси

Главното му предимство сега е, че притежава голяма власт, за която не носи никаква отговорност. Защо да се отказва от питомното и да гони дивото? 

Освен това за напускане на президентството ще трябва да поиска разрешение от Москва, а те няма да му позволят такава авантюра. Кремъл няма нужда от нова партия на Радев. В България има достатъчно проруски партии. Радев е удобен в президентството, където свърши много черна работа за руското разузнаване и за руските интереси у нас. Той успешно и задълго дестабилизира държавата, оспори европейското ни членство и разклати доверието в европейските партньори и в НАТО, създаде партии, които още изпълняват руски поръчки. Кремъл няма да му позволи в последната година от мандата си да остави държавата изцяло на проевропейските сили, които без друго отбелязаха крупна победа с еврозоната. 

Ето защо Румен Радев няма да направи своя партия нито за изборите през март, нито за следващите предсрочни избори. Напротив, той ще продължи да саботира всяко редовно правителство и с интриги ще дестабилизира България до последния ден от своя престой в президентството. Това е нареждането, което е получил и като истински войник той ще изпълнява тази заповед до последен дъх.

След края на мандата си Радев ще бъде господин Никой и тогава опитите да създава партия ще са напълно обречени. Структурите на дълбоката държава, които в момента се пренастройват, напълно ще изгубят интерес към неговите услуги. Той имаше стойност като президент, който им осигурява връзка с властта, но като политик няма да струва нищо. Интересът към него от Кремъл също ще изтлее след мандата, както се случи и с Първанов. Руснаците са пословично непризнателни към своите слуги, това поне е сигурно. Използват ги, изстискват ги като лимони и после бързо ги забравят търсейки нови слуги, каквито в България има предостатъчно.

Пикът на Радев отмина и той вече се спуска по надолнището с нарастваща скорост. Въпрос на месеци е да забравим за него напълно.