Първата експертна среща от календара на Българското председателство на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион – тази на координаторите на приоритетните области, се проведе в резиденция "Бояна". Участие във форума взеха над 60 експерти от всички 14 държави–членки на Стратегията, представители на Европейската комисия, Транснационална програма "Дунав" и др. Форумът е част от програмата на Българското председателството на Съвета на ЕС, поради тясната обвързаност между темите на макрорегионално и европейско ниво.

Събитието бе председателствано от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и Национален координатор за Дунавската стратегия Деница Николова.

„Председателството на Дунавската стратегия е предизвикателство за България и всички държави, попадащи в обхвата на Стратегията, защото в момента страната ни е и ротационен председател на Съвета на ЕС. Тази централна роля е уникална възможност за изготвянето на силна европейска програма за постигане целите на Дунавската стратегия", изтъкна в приветственото си слово зам.-министър Николова.

Тя отбеляза, че участието на България в Стратегията е един от най-ценните и силни политически ангажименти, поети през последното десетилетие. По думите ѝ, добавената стойност за България от това членство е възможността за изграждане на силни партньорства и подкрепа при осъществяването на съвместни стратегически проекти между страните с потенциал да допринесат за по-видими ефекти за икономическо развитие и териториално сближаване.

Според нея, в контекста на формиране на новите европейски програми за периода след 2020 г., настоящата година е от решаващо значение за вземането на решения за ролята и въздействието на Стратегията върху регионалното развитие по поречието на река Дунав

„Днешната среща може да се ползва като ключова платформа за обсъждане на всички предизвикателства, пред които сме изправени и да очертае възможностите, които имаме като основни „двигатели" за прилагането на Стратегията и по този начин да постигнем по-добри резултати", каза Николова.

Тя отбеляза и нуждата от конструктивна дискусия относно преразглеждане на Плана за действие на Стратегията и формирането на новата структура, която ще подпомогне управлението и изпълнението на Дунавската стратегия. Тези теми ще са във фокуса на Българското председателство на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион.

Участниците в експертната среща представиха информация за дейностите на отделните държави по изпълнение на основните приоритети на Стратегията, коментираха предизвикателствата пред нея, обмениха опит при разработване на проекти и привличане на финансиране.

България официално пое председателството на Дунавската стратегия за срок от една година през октомври 2017 г. Серията от работни формати в него са планирани през първата половина на 2018 г., а водещите събития - Годишният форум и срещата на министрите, отговорни за туризма от региона, ще се проведат на 18 и 19 октомври в София.

Дунавската стратегия е приета през 2011 г. Тя обхваща 14 държави, с население от 100 милиона души, което е една пета от населението на ЕС. Стратегията залага на регионалния подход – насърчаване на съвместната работа между широк кръг от заинтересовани страни за справяне с общите предизвикателства, но без да се създават нови институции.

Целта на Стратегията е да се развие огромният икономически потенциал на река Дунав, втората по дължина река в Европа (2850 км), която свързва страните от Централна Европа с Черноморския регион, Южен Кавказ и Централна Азия. В глобален план изпълнението на Дунавската стратегия трябва да превърне региона в привлекателно място за живеене, което предлага добри възможности за работа, чиста природа и богат културен живот.

Фокусът е в сътрудничеството и оползотворяването на общите възможности, като например доизграждане на транспортни връзки, намаляване на замърсяването и опасността от наводнения, ограничаване на зависимостта от доставчиците на енергия, справяне с демографските промени и др.

Дунавската стратегията се основава на четири приоритета, наречени стълбове – свързаност, околна среда, изграждане на просперитет и устойчивост на региона. Те от своя страна съдържат 12 области на сътрудничество: „Мобилност и интермодалност", „Устойчива енергия", „Култура и туризъм" в рамките на първия стълб, „Качество на водите", „Управление на рискове", „Биоразнообразие, ландшафти", „Качество на въздуха и почвите" във втория стълб, „Общество на знанието", „Хора и умения" и „Конкурентоспособност" в третия и „Институционален капацитет и сътрудничество" и „Сигурност" в четвъртия. Всяка от областите има по две държави-координатори. България си партнира в приоритетната област 3 „Култура и туризъм" с Румъния и по приоритетна област 11 „Сигурност" с Германия.