Антон Антонов

Ще поиска ли нещо Тръмп от Борисов и дали той е готов да предложи нещо, или ще станем свидетели на поредната „прегръдка”?

Според коментар на Симеон Николов пред EPICENTER.BG отговорът е предопределен от Стратегията за противодействие на Русия в Черноморския регион, за която Пентагонът имаше срок за изготвяне до 15.10.2019 г., а преди това и от Стратегията за Балканите на Американската агенция за международно развитие /USAID/ от юни 2019 г.

Още тогава нямаше съмнение, че от България, Румъния и други страни ще се изискват нови ангажименти преди всичко във военната област. Това не е изненадващо, предвид и на тенденциите към увеличено военно присъствие на Балканите и по цялата линия на Североизточния фланг на НАТО, която  бившият помощник държавен секретар госпожа Нюланд нарече пояс от «фронтови държави», в който според  американско виждане нашата страна е най–слабият член.

По нататък Николов казва че , „противопоставянето на Запада с Русия и плановете й за милитаризация на Черно море, безспорно поставят България като страна от Балканско–Черноморския регион в сложна ситуация.“

А и как иначе, г-н Николов? Едностранното и вече многогодишно милитаризиране на Русия в Черноморския регион,, следва най-после да получи достойна реакция. Та заграбеният от Украйна  п-ов Крим все повече и повече се превръща в един огромен самолетоносач, който е насочил оръдия и ракети към „братска“ България и Румъния!

Ето тук вече се разделят мненията, оценките и препоръките относно целите и очакванията от посещението на премиера Борисов в САЩ. Вярно е, че няма прости отговори на сложни въпроси, но нека започнем от простите и ясни неща.

Премиерът Борисов нееднократно казваше, че иска да види Черно море, като едно море на мира, с яхти, лодки и руски туристки… В което няма нищо лошо, но насреща, срещу нас са ракети… 

Втората по сила армия в НАТО на съседката ни Турция напоследък е в разкрач и в бойни активности, несъгласувани с НАТО и съюзниците… А и президент Тръмп за две-три години показа, освен обичайната за него доза популизъм и доста противоречиви ходови в евроатлантически план…

1. Смисълът на НАТО?

От създаването си през 1949 г. с идеята да предпази Европа от съветско нападение по време на Студената война, НАТО разширява ролята си, взимайки участие във войните между Косово и Сърбия през 90-те години на миналия век, налагайки оръжейно ембарго на Либия през 2011 г., помагайки на Европа в справянето й с бежанската криза от Близкия изток през 2015 г. и увеличавайки усилията си в посока киберзащита.

След нашествието на Русия в Украйна през 2014 г. Алиансът се преориентира към военната заплаха от Москва, развивайки мултинационални формирования в Източна Европа, за да успокои съюзниците там и да подобри командната си структура за пръв път от Студената война насам. Междувременно членките на Алианса се увеличиха от 12 на 29, като Черна гора се присъедини последна през юни 2017 г.

2.  Финансирането на НАТО?

Финансирането на НАТО се осъществява по два пътя. Държавите-членки правят вноски, базирани на техните брутни вътрешни продукти, към общия бюджет на НАТО, който през 2019 г. е 1,6 млрд. евро. По-голямата част от капацитета на НАТО обаче идва от въоръжените сили на страните членки. През 2006 г. те определиха „насока“ за изразходване на поне 2% от брутния си вътрешен продукт за отбрана. През 2014 г. те се споразумяха да се доближат до изпълнение на целта до 2024 г. …

3. Какво президентът Тръп поиска да се промени?

По време на срещата на НАТО през 2018 г. американският президент настоя всички членове на Алианса незабавно да изпълнят целта - да дават 2% от БВП за отбрана, като дори предложи увеличение до 4%. На следваща пресконференция обаче американският лидер заяви, че не мисли, че подобен ход е необходим и че „всички са съгласни да запазват ангажиментите си“.

4. САЩ и днес ли харчат повече за отбрана?

Да, но дисбалансът нарасна. Щатите увеличиха военните разходи след терористичните атаки на 11 септември 2001 г., докато Европа ги съкрати след края на Студената война и финансовата криза през 2008 г. През последните 20 години американският дял в разходите за отбраната от страна на членовете на НАТО като цяло са нараснали от 58% до около 70%.

5. Дължат ли пари държавите- членки на НАТО за минали години?

И да, и не! Въпреки че Тръмп заяви, че съюзниците на НАТО, които не са успели да изпълнят целта за разходи към Алианса в размер на 2% от БВП, дължат „огромни суми“, този таргет всъщност не е правно обвързващ ангажимент.

6. Какво казват държавите, които харчат по-малко от 2%?

Германия има за цел да увеличи разходите си за отбрана до 1,5% от БВП до 2024 г. Канцлерът Ангела Меркел обаче настоява да се гледа извън чисто военните разходи. Тя твърди, че тъй като помощта за развитие е жизненоважна за сигурността, тя трябва да бъде включена в приноса към общата защита.
 По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Германия изразходва 0,7% от БВП за такава помощ през 2017 г. в сравнение с разходваните 0,2% от САЩ.

7. Има ли  притеснения у партньорите в НАТО относно защитата от страна на САЩ?

По време на предизборната кампания през 2016 г. Тръмп разтревожи партньорите на НАТО в Европа, като посочи, че американската отдаденост към защитата им ще зависи от това дали разходите им за отбрана са достатъчно високи. И то въпреки чл.5! Или, всичко е бизнес…

По време на срещата на НАТО през 2017 г. в Брюксел Тръмп отказа да предложи изрична подкрепа към клаузата за колективна отбрана на НАТО.
Но по време на пресконференция във Вашингтон, две седмици по-късно той заяви, че е „абсолютно“ отдаден към нея.

8. Защо клаузата за колективна отбрана на НАТО е толкова важна?

Принципът, заложен в член 5 от договора на НАТО, увеличава доверието в отбранителната стратегия на Алианса, но и увеличава риска за всеки потенциален агресор. Още повече, че доктрината символизира партньорството между Северна Америка и Европа, базирано на общи политически,  икономически и културни ценности.

Имайки предвид предизвикателствата, идващи от страна на Русия, важността на член 5 нараства за европейските съюзници на НАТО ежедневно. 

С други думи, налага се спешно, сериозно предоговаряне и преструктуриране на НАТО, но това няма как да се случи на предстоящата среща между президента Тръмп и премира Борисов…